Великите сили определят кой ще е сит и кой ще е роб

Май бъркаме причината със следствието. Великите сили затова са велики, защото те определят те нещата. Иначе какви сили ще бъдат изобщо? А са станали велики, защото са сравнително по-умни от просто племе като нашето, на което му изнася това оправдание за собствената простотия: "Еми те великите сили ми го причиняват, аз кво да направя"

Аре стига с това робство де, докога? Нали сме на 1300 години, велика нация, с велика история и какво ли още не и се смееме на другите, че нямат толкова. Що не станахме и ние империя, па да цоцаме от богатствата на някоя колония в Африка примерно? Май от цялата си 1300 г. история най-много се гордеем с робствата.... Те и британците са били някакви диваци на самотен остров, ебавани от французи, викинги и кой ли сума ти време, пък са станали велика сила накрая. Аре стига оправдания с великите сили. Кой ми сра в гащите...

И как точно руснаците си разиграват коня както си искат, при условие, че пазят Сирия, заради единствената си военна база, която се намира в тоя регион? И какво значи, че имат "малко паразитни етноси", в Америка и Европа малко ли са имигрантите? А в Русия дали няма смазващо количество имигранти, алкохолици и наркомани? И какво значи "богати"? Това да нямаш индустрия и производството ти да се свежда почти до създаване на приложения за Андроид от хора, които мечтаят за айпади? Западът запада все повече и то по своя вина. А Русия, която се намира между неразбиращия я Запад, гладния за Сибир Китай и непредвидимите ислямски държави... Ще пукнат от благоденствие. Стига ги превъзнасяли, те са в такава икономическа, индустриална и демографска дупка, че няма накъде повече. Толкова е зле положението, че следвоенните години изглеждат като манна небесна. Успяват да лъжат статистиката само с имигрантите, на които дават паспорти. Прав е Оня, трябва да спрем с това робство и тоя комунизъм, че докато се вайкаме за тях ще пропуснем момента, в който пак ще влезем в нечии граници.

Велика сила е тази, която има голям брой население, и голямо производство. На нас великите сили не ни са виновни, че изчезваме като народ. Веновниса нашите сънародници, който поставят материята (да претежават в повече ако може) пред духа.

Тъй. Великите сили определяли, методите били известни, населението било примитивно... Добре. И кво? Да легнем кротко в канавката и да си мрем? По възможност без много шум, да не би случайно да нарушим следобедната дрямка на въпросните сили? Или всеки един да приеме за даденост, че е примитивен, и ако има тук-таме непримитивни неща у себе си (принципи, ценности, идеи, начин на мислене) да бъде така добър да си ги самоподкастри, за да не се дели от масата? Щото прави лошо впечатление? Щото нарушава концепцията на градинаря за ниско подстриганите храстчета? Тцъ. От висотата на примитивността си казвам, че подобни хипотези не ми харесват. И нямам никакво намерение да ги следвам. Без въобще да ме интересува дали някой е съгласен или не. Вярно е, че не само отделният индивид, а и големи групи и категории хора, включително и цели общества, могат да бъдат манипулирани и използвани (не казвам експлоатирани, за да не зазвучи като Маркс, неговото време отмина). Вярно е и че такива манипулации и използване има, те са най-разнообразни, масови и очевидни. Има и други, които не са толкова очевидни – и човек се усеща за тях само ако случайно попадне на някакво непредназначено за него парченце информация. Има и такива, за които средностатистическият индивид никога не разбира. Съгласен съм. Ако обаче тия „велики сили“ (използвам термина с открита неприязън, защото на манипулатори и използвачи не им се полага респектът да бъдат наричани „сили“, а още по-малко – „велики“) – та ако тия „велики сили“ искат да продължават да си плетат схемите и игрите на мой гръб, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е да се потрудят. И то повечко. Не може хем да им е изгодно, хем да им е лесно, къде дават тъй? Ако аз, отделният индивид, не мога да ги спра, то поне мога да им създавам проблеми. Може да са малки, може да са временни, хаотични, инцидентни – но целта е да им е трудно. И да им е гадно. Колкото повече, толкова по-добре. Най-малкото – да бъдат принудени непрекъснато да ме следят, защото никога не могат да бъдат сигурни какво ще ми дойде на ума в следващия момент. И каква дребна, но вредна мръсотийка ще им направя, и как ненадейно ще им объркам някоя цифричка в калкулациите, и какво пожарче ще им запаля. Ей тъй, от нищото. И да бъдат принудени поне част от това, което печелят от манипулациите и използвачеството си, да го изразходват, за да ме наблюдават, ограничават и озаптяват. И да разчистват опърленото от малките ми пожарчета. Само така ще спя спокойно. Иначе не. Като не мога да ги наритам или да ги накажа, поне да им намаля ефективността. Това ще значи, че все пак съм спомогнал за поне мъничко намаляване на недопустимите според мен дисбаланси и деформации в света, в който живея. А ако такива като мен НЕ НАМАЛЯВАТ, а СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ, може пък един ден манипулациите и използвачеството на „великите сили“ да започнат да изискват толкова усилия и разходи, че да станат НЕЕФЕКТИВНИ. Виж, това би било вече санкция. За някой, който смята, че е завъртял непробиваем бизнес, няма нищо по-вбесяващо от това бизнесът му да се срине заради струпване на дребни проблеми. Въпреки че желязно си е покрил големите капии. Колкото и незначителна да е вероятността от такова развитие на нещата, тя е напълно достатъчно основание да действам именно така, както съм описал по-горе. Струва си, отвсякъде. ______________________ P.S. Горното е метафорично казано, разбира се. Като говоря за себе си, имам предвид и България, и каквато и да е общност от хора; съответно под „великите сили“ може да се разбира както всеки крупен (явен или не) фактор на власт и влияние в съвременния свят, така и някой местен феодал, който действа като че ли е хванал Господ за шлифера. Съответно мащабите могат да бъдат от индивидуални до глобални. Принципът обаче е същият: с неприемливите практики е безсмислено да се води война – те трябва да се обезсмислят, като се направят неефективни и следователно неизгодни.