Днес, на нарочна пресконференция, лидерът на АБВ и баща на Тройния шлем и Тройната коалиция Първанов е разказал за своите прозрения по ролята на България като кранче или вентил на полуострова ни и за съдбата ни на "загубили" 5.000 работни места (според Стойнев, БСП, заварчици), които е успял да пресметне в мечтите си от момента на началото им, през 2008, когато се "завари" с шлема с Русия и Путин, а министър-председател бе Станишев.
Първанов:
"От спирането на проекта ("Южен поток") България ще загуби възможността за 5000 нови работни места, а загубите ни от неучастието в строително-монтажните дейности се изчисляват на около 1 млрд. евро. Губим и сигурност за доставките на газ." (офф)
Мечтата на всички като Първанов да бъдат кранчета ни докараха до днешното ни дередже на разкрачени, объркани и питащи кои сме по никое историческо време.
Ако сте забравили Първанов имаше една "крилата фраза" - да не "политизираме проблемa". Именно липсата на "политизация" и тотално отричане на историческите реалности днес са причината Първанов да "мечтае" за ролята ни на руски газов (ерго политически) коридор на влияние на всяка цена.
Никой разумен не иска България да бъде руска или западна провинция, но това може да стане с видима полза на държавата ни ако има правила и принципи. Именно отсъствието на икономическа логика и ползи за двете страни докара и "Южен поток" до финал, поискан от Русия и оплакван като провала ни на ролята на "кранче" от Първанов и АБВ.
Лепливи пръстчета (Sticky Fingers) и липса на елементарни познания и разбиране на това как функционира пазарът, какво е конкуренция и какво значи всъщност "социална държава" в XXI век са причината днес да има електорат и партии, които да съществуват през взаимно лъгане и самозалъгване и оправдания през самосъжаления и оплаквания на живота ни на жертви.
В XXI век значимостта на една държава е сложна комбинация от геополитика и икономическа роля, придобита през стратегии, коалиции и много мислене. Времето на правенето на насипни политики, на коляно или на краче отмира.
Няма успяла и значима икономически (тоест и политически) нация в модерния свят днес, която да функционира като "кранче".
В XXI век за успелите страни истинската роля идва не само от индустриално производство и от работата за заварчиците и обслужващите тръбите.
За държава като България - на кръстопът, но не голяма - истинският капитал са хората и интелектът им, които могат да произведат повече отколкото всичките такси за преминаването на енергийни потоци през земите ни.
Но пак говорим за стратегии, образование и политики, а не за "политиката на коридорите" - енергийни или кулоарни.
Откакто има индустриално общество или места с голяма концентрация на жители, хора, граждани и индустрия и производство, е имало, има и днес, следовници и "лидери", обещаващи си един на друг светло бъдеще, случващо се обикновено само на лидерите.
Ако се огледаме по нормалните държави - всеки "малък човек" си е хванал съдбата като кормило на кола или велосипед, а видните ръководители са изборни, сменят ги често и не са хванали в ръцете си кранчета, защото не са водопроводчици или газовици, а политици и държавници, разбрали, че кислородът в гърдите е най-доброто "гориво" за избирателите им.
И все по-ясно става, дори в България днес, че лидер без кранче няма.
Ако се замислите, в последните дни, месеци, години, именно "критите" и "невидими" истини за ролята на кранчето в съдбата на лидера стават все по-видни.
Краят на "теорията на кранчетата" и нейното отмиране биха били значели, че сме заживели в реалното историческо и астрономическо време, които ни "бягат" днес.
