Вчера с мой клиент взехме нелесното решение да съкратим значителен брой от персонала на компания, която оперира в сектора на хранително-вкусовата промишленост от 2016 година. Важно уточнение е, че компанията се намира в Централна България, където нивата на безработица са доста високи.
Винаги, когато държавата се опитва регулира нивата на заплащане на труда в една пазарна икономика, това неминуемо води до негативи, както на фирмено, така и на макроикономическо ниво. Основните открития на икономическата теория, както и на емпиричните изследвания в последните над 70 години показват ясно, че увеличаването на минималните нива на заплащане на труд води до намаляване на заетостта.
Друг основен проблем от това е, че увеличението на минималната работа заплата оказва натиск и върху нивата и на другите заплати, което допълнително увеличава себестойността на произвежданата продукция. Това влияние се проявява най-негативно най-вече в по-бедните региони, като именно там бизнеса е най-склонен да предприеме по-драстични мерки, за да запази нивата си на конкурентоспособност.
Друг факт, който прави това увеличение на МРЗ още по-нелогично от икономическа гледна точка, е това, че редица икономически изследвания ясно показват, че увеличението на МРЗ не водят до намаляване на бедността.
Основната причина за съкращаването на персонала на въпросната компания е неизбежното увеличение на МРЗ на 420 лева от следващата година. Причината дори не е толкова конкретно очакваното увеличение на МРЗ за 2016 година, колкото това, че в последните 3 години МРЗ се е увеличила с 35% чрез закон, а не по пазарен път, като това увеличение се случва в условията на изключително тежка икономическа обстановка.
Освен това се наложи да спрем и инвестиционна програма от 3 млн. евро, която целеше увеличение на производствения капацитет и щеше да доведе до наемането на поне още 40 души. Това е много ярък пример за това как една макроикономическа политика води до конкретни негативи на фирмено ниво.
Много е трудно да имаме конкурентоспособна и работеща икономика, когато една немалка част от родните policy makers не са виждали отчет за приходите и разходите на фирма в живота си или не са работили в частна компания.
Когато се прилагат подобни противоречиви мерки, (които by the way се правят единствено с цел политиците да се тупат в гърдите, че са повишили доходите на хората, което е доказано, че не е така) родната политическа класа би трябвало да се замисли над следните напълно елементарни и логични въпроса:
1. Какъв ще бъде ефектът от това върху безработицата в различните региони на страната?
2. Като се има предвид структурата на разходите на българските компании (статистиката я има в НСИ), дали това поредно увеличение на нивата на заплащане няма да доведе до реализирането на нетна загуба на тези компании?
3. Свиването на оперативните маржове на компаниите няма ли да доведе до увеличаване в цената на финансиране и намаляване размера на кредитни експозиции, което да ограничи допълнително възможността за растеж?
4. При падане на маржовете на тези компании, как ще могат да изплащат кредитите си и това няма ли да доведе до увеличаване на систематичния риск в банковата система?
5. Защо му е на родния бизнес при по-ниските маржове на печалба да инвестира в машини, оборудване и хора?
6. Тази мярка съобразена ли е с бизнесцикъла? Дали е логично в рецесия или нисък икономически растеж да увеличаваш разходите за бизнеса?
7. Какво ще бъде влиянието върху сивата икономика? - Ще се увеличи или ще намалее?
Мога да продължа още доста с въпросите, но като цяло тезата ми е, че ако българските политици разбираха, дори и малко от икономика, щяха да си зададат тези въпроси и да се откажат от въвеждането на това увеличение на минималната работна заплата.
Единственият пазарен начин нивата на заплащане в една пазарна икономика да растат устойчиво, е това да се случва с темпа на нарастване на производителността на труда. Който предлага услуга, която работодателите ценят високо, и търсенето надвишава предлагането, да получава повече и този, който предлага услуга, за която има свръхпредлагане (в най-общия случай това е нискоквалифицирана работна ръка), да получава ниво на заплащане, което пазарът определя, а не някой политик, който иска да си запълни дефицита в бюджета.
Държавата трябва да бъде фокусирана преди всичко върху това да създава условия за ръст на производителността на труда, като това най-често се случва през по-ниска данъчна тежест и намалени административни процедури. По този начин бизнесът ще има желание да инвестира в нови машини, оборудване и хора, като само тогава нивата на заплащане могат да се увеличат.
Именно това прави Роналд Рейгън в САЩ, когато става президент през 1980 година, което поставя основите на значителен и устойчив икономически растеж, продължил десетилетия. За съжаление това, което наблюдаваме в момента в България, е точно обратното - постоянно увеличаване на данъчната тежест и все повече регулации над бизнеса. Тук е моментът да цитирам любимия си икономист Милтън Фридмън, който казва:
"The minimum wage law is most properly described as a law saying employers must discriminate against people who have low skills."
* Авторът е управляващ партньор в консултантска компания.
