Добър вечер, г-н Потър." - от екрана прозвучава един плътен и дълбок мъжки глас, а думите се нареждат една след друга бавно и равно.
Това е Сивиръс Снейп, а аз съм още студентка и гледам „Хари Потър и философският камък"...
След това завинаги останах в Хогуортс.
„Познавах" актьора Алън Рикман много добре - бях го гледала в няколко филма и ми беше изключително интересен. Брилянтен. Започнах трескаво да чета книгите за малкия магьосник и неговия свят една след друга, очаквах с детска нетърпеливост всеки следващ роман от поредицата и се чувствах като мътнороден.
Образът, които остави огромен отпечатък в цялото усещане за магьосниците и магията, която успява да задържи детето в порасналия вече човек, беше Алън Рикман. До такава степен, че си представях как именно той, с този неповторим глас и магнетично присъствие ми чете поредицата, седнал да голям люлеещ се дървен стол, облечен в традиционната черна мантия на Снейп, изричащ думите така, сякаш часовник отброява секундите.
Във всеки момент от книгата виждах и чувах Алън Рикман като професор Снейп. За феновете на Хари Потър едва ли има някой друг, който да изиграе тази роля толкова магнетично.
Във всеки момент, в който Снейп се появяваше на екрана, сякаш всичко друго изчезваше, оставаше само той - с безизразното си лице, категоричност и твърдост в изказа и някаква особена топлина и мекота в гласа.
Неслучайно Рикман е избран да изиграе Снейп - точно заради тази особена нотка в гласа му, въпреки привидно лошия му нрав, ние, зрителите, трябва да усетим, че просто няма как той да е големият злодей. Сякаш самият той иска да ни подскаже, че е смелият, великолепен и жертвоготовен герой, когото на финала на книгата и на филма обичаме с цялото си сърце.
В един момент Рикман става друг, Снейп става друг - романтичен, грижовен, закрилящ, обичащ. Сякаш да се напише е по-лесно, отколкото да се изиграе. От един миг нататък не спираш да се питаш как е възможно това да бъде изиграно толкова точно и силно от един човек.
Може, да, защото Рикман е магьосник, истински магьосник.
Говоря за книгите и за филма едновременно, защото всеки истински фен си спомня, че книгите излизаха една по една, а след всяка от тях следваше съответният филм. Така животът се оказа „белязан" от огромната, въздействаща сянка на Хогуоргс и всеки един от героите.
Алън Рикман, този истински британец, с уникален акцент и неповторим глас, с блестящото си присъствие на екран, остава завинаги сред любимите ми артисти с всички образи, които пресъздава, но най-вече - със Сивиръс Снейп.
Сега си представям Снейп в своя мистериозен кабинет, прави загадъчна отвара и я записва грижливо в "Дневникът на нечистокръвния принц". Но този път не в Хогуортс, който ни завладяваше от екрана. Този мистичен кабинет е на небето и Снейп разполага с цялото време на света, с цялата Вселена, за да открие онази отвара, която може да се превърне един ден във Философския камък.
Всеки път, в който гледам филмите за Хари Потър, той ще оживява отново, облечен в черна мантия, размахващ пръчка срещу злото.
За професор Снейп - всички пръчки горе!