Мрънкането, както много добре знаем, е запазена марка на жените, нали? Свикнали сме да мислим, че те по презумпция си бучат, оплакват се, тръшкат се и т.н. Така е прието.
До такава степен този стереотип работи, че заради всичките вицове, шеги и гадни истории, свързани със зли мрънкащи жени, на човек (с гърди) му става неудобно да покаже, че не е съгласен с нещо, да не би да излезе, че мрънка.
Демек, дори нещо зверски да те дразни, натоварва, да е видимо нечестно, зло и гадно, ако отбележиш този факт - ти си неприятно мрънкало.
Мрънкането е гадно и досадно. То се прави от жени. Следователно жените са гадни и досадни. Логика...
Феминистко, нефеминистко, живеем в мъжки свят и жените за жалост се стремят да приличат на мъже.
А според клишето - мъжете не мрънкали.
Ето защо жените са поставени в ситуацията на някакъв неопатриархат, според чийто закони трябва да си вечно куул, много яка, разбираща, небрежна, ако може и да си го преместиш от единия джеб в другия едва ли не, защото да не би, видиш ли ти, някой иначе да реши, че нещо си се размрънкала като "типична жена."
Паралелно с това мъжете си мрънкат нонстоп. Но никой не го забелязва. Просто няма такава стигма, залепена върху мъжкото мрънкане, каквато тегне върху женското. Факт.
Ето защо мъжът е истинският цар на мрънкането. Може да го прави когато си иска, както си иска, без дори поведението му да бъде окачествено като безсмислено, досадно, натоварващо и излишно бучене.
Та, кога мрънкат мъжете?
Когато трябва да свършат някаква работа, която е трябвало да свършат преди месец и половина, но все още не са го направили.
Ако ги подсетиш, те започват да мрънкат, че "само им надуваш главата" и не се прави така и много ясно, че ще го свършат това, не могат за всичко да мислят, и само мача да свърши...
Да, мачът. Той трябва да се гледа. На спокойствие. Ако може да не присъстваш в къщата, но и да пържиш картофи непрекъснато, които да поднасяш пред дивана, без да минаваш пред телевизора.
Мачът е част от серия мачове. Това значи, че нищо не може да се планира, върши и инициира, когато серията мачове тече...
Ок, ако конкретният мъж не е фен на футбола, със сигурност "мач" може да се замени с нещо друго - Формула 1, някакъв безумен сериал, няма значение... Принципът е същият.
"Боли ме еди кое си". И не, не става дума за популярния израз, синоним на "не ми дреме", включваш най-ценното му.
Него наистина нещо го боли. Всичките ви опити да го убедите, че не сте лекар и трябва сам да отиде на лекар, остават неуспешни. Мъжете не ходят на лекари, защото са истински мъжееееееее. МУАХАХАХА. Ето защо ще се мрънка.
"Няма храна." Понеже мъжете ядат нонстоп е трудно да се улучи кога е гладен, кога е ял преди малко.
Ако направите обилна вечеря след 10-часов работен ден, защото сте романтично настроена и обичате това прекрасно създание, нищо че мрънка, ще се окаже, че той вече е вечерял с колеги след работа в някаква кръчма.
Ако пък се приберете и искате просто да припаднете, той ще пита "има ли нещо за ядене".
Разбира се, той няма очакване вие да готвите, доста изявен кулинар е. Просто си пита човекът... По пет пъти в минута.
"Къде отиваш?" VS "Защо не отидеш някъде?" Ако се гримирате и имате нова рокля, с която възнамерявате да отидете на (детски) рожден ден без него, се мрънка относно това "защо толкова се гласиш, за какво, къде ще ходиш, какво става?" Небрежно, нали.
Ако сте си вкъщи (когато е мачът), ви се задава въпросът "защо не излезеш като нормална жена и ти веднъж, какво си се затворила в тоя хол по цял ден ("цял ден" е 2 часа вечер след работа)?
И така нататък, и така нататък...
Да се изброят всички поводи за мрънкане в един текст е твърде амбициозно и на практика невъзможно. Всеки човек е различен и мрънка за различни неща. А и животът е предизвикателство ден след ден и предоставя всевъзможни условия за мрънкане, стига да пожелаеш.
Хубаво е просто да се знае, че актът на вербално бучене в изблик на недоволство от нещо или някого не е полово предопределен.
Както и че всичко е простимо, има ли любов. Питайте ги тия, дето никой за нищо не им мрънка.
