Какво прави държавата - има ли я, няма ли я, мащеха ли е, майка ли е, служи ли на хората или хората ѝ служат. Тези и други подобни въпроси ще разискваме в следващите дни. Сигурно и държавата я няма, но и хората ги няма.
Нямаме елементарна култура да живеем заедно, да се грижим за общото, да си изметем двора, да си помагаме, да гласуваме, да се възмущаваме. Лутаме се между свръхестествени обяснения - за прокоби, поличби, съдби и прочие, и междуличностни интриги.
Иван Портних обвинява Пламен Орешарски и Цветлин Йовчев - те му отговарят - Бойко Борисов обвинява Портних, че е невъздържан и така безсмислената рулетка от думи се завърта, а фокусът се измества.
Ще дойде ли Орешарски, няма ли да дойде - питаха журналистите цяла сутрин, все едно има някакво значение, когато трупове плуват по улиците. Там е и какво от това?
Ясно е, че при подобни криза всички са винови - от диспечирите на телефон 112, които не са инструктирани да дават елементарни инструкции на гражданите, до цялта политическата система.
Един бивш премиер се занимава с анализ на кризите - казва се Иван Костов. Защо обаче анализът на кризите не е в репертоарите на wanna-be премиерите? Властта не е само разпределяне на порции и игра на властелини. Често залогът е човешки животи. Ясно е, че природата поднася изненади, че наводнения и бедствия стават навсякъде по света, хора умират. Въпросът обикновено е Можехме ли по-добре. За съжаление въпросът при нас е Можеше ли по-зле, а отгворът прдължава да гравитира около Не.
