Щайга или стол на улицата пред магазинчето е националният код за „Не паркирай, чакам стока." Надпис на гише „връщам се след 15 минути", разбира се, ни казва, че човекът ще се появи поне след час и нещо. Надпис „Тук не е информация", всички знаем, означава „Мързи ме да науча няколко елементарни неща, както ме е мързяло цял живот и затова сега работя тук".
Има градски фолклор, който се развива и допълва ежедневно от всички нас. Последното течение в него е да се лепят капачки на бутончетата на светофарите.
През лятото на всички светофари на натоварени кръстовища се появиха бутони. Целта им е да се натисне бутончето, когато някой иска да пресече, а ако никой не иска да пресича, светофарът да не спира излишно колите. Така се облекчава трафикът, намалява се разходът за гориво и се ограничават вредните емисии.
Разбира се, монтирането на бутоните беше съпроводено с възгласи, че това е „най-голямата малоумщина" и „тия луди ли са, окрадоха държавата, хората няма какво да ядат, трето дете чакам, върнете евтаназията, „само Левски". Точни цитати. И ето, че тези възмутени хора, намериха решение на проблема по стандартния за нивото си път на най-малко съпротивление - една капачка в бутончето и я залепят така, че то винаги да е натиснато. Това решение, разбира се, има своите недостатъци... Първо, обезсмисля се хубавата цел на светофара. Второ, той изгаря, защото седи постоянно натиснат и „лудите" ще трябва пак да „окрадат държавата", за да поправят тая „малоумщина". Но иначе пък забравяме да натиснем копчето, ако си спомним за него, трябва да чакаме 30 секунди, за да пресечем.
Горките хора. Ще направя ивент във Facebook да се съберем един ден всички в Борисовата градина, да се наредим в кръг, да се хванем за ръце и да поплачем за тежката съдба. Ако въобще някой дойде, защото нали знаете - светофари.
Помните ли, когато новите автобуси на СКГТ дойдоха с копчета за отваряне на врата? Добре че не ги държахме и тях постоянно натиснати, като минава тролеят да сипе хора по улиците. Пак беше шум и глъчка за една седмица и после свикнахме.
С всичко ново е така - всеки път. Първо хората се съпротивляват все едно е от ръцете на дявола, след това виждат, че е хубаво и свикват и накрая се държат все едно са имали общо с появата му. Тези дни Илън Мъск обяви, че ще праща хора на Марс и пак беше така - ама то не може, ама как така. Същият Мъск, който в едно интервю заедно с брат си разказа как, когато търсили инвеститори за PayPal, някакъв мъж хвърлил на масата пред тях един брой на Yellow Pages и им казал: „Интернет никога няма да замени това"... Впоследствие човекът инвестира в компанията им.
Нека ви представя мъжа на снимката. Той се казва Стоян Михайлов Попов, но е по-известен като Чичо Стоян. Чичо Стоян е един от големите поети в българската детска литература от началото на 20 век. Това е може би най-популярното му стихотворение.
Сърдитко
Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.
И задето Петко в къщи
често тъй се мръщи,
Николинка, Ваньо, Митко
викат му Сърдитко.
С риск да се заям с автора, но е пропуснал една витална част от проблема - точно последните инсталирани бибипани бутони НЕ сменяват схемата на светофара, т.е. той не светва зелено на пешеходеца 10 секунди след натискането им (има и такива, стари бутони, като на светофара пред ТЕЦ "София"), а просто "отключва" зеленото за пешеходеца в следващия цикъл, когато светофарът така или иначе свети червено за колите, НО ако бутонът за пешеходци своевременно не е натиснат, зеленото за пешеходеца също не светва и двете страни в движението си седят в цайт-нот - упражнението е тотално малоумно и безсмислено и единственото, до което може да доведе е произшествия, защото хората вече се научиха да пресичат на червено, когато не е имало кой да натисне бутона. А това води до риск да пресечеш на реално червено и някой засвяткал се да отнесе като куцо пиле домат. В кратце - точно тези бутони не са само ненужни, те са и опасни.
@#1, описаният сценарий е само един от възможните, целта е след изграждане на цялата система да може да се управлява по-ефективно трафика чрез пропускателния режим на светофарите. Всъщност и светофарните уредби "поумняват" и вече не говорим за отделен светофар с таймер и бутон, а за системи за контролиране на трафика, които обработват сигнали от стотици датчици. По същия начин педала на газта на съвременните автомобили не е свързан с жило към горивната уредба, а подава сигнал към компютъра, който я управлява. Интересно ми е как ще изглеждат нещата, когато и автомобилите могат да се свързват към системите за управление на трафика
"Ами дайте сега да ги махнем и изхвърлим на боклука труда и парите които вече така или иначе са дадени"... Никъде не съм казал, че трябва да се изхвърлят. Просто трябва да се програмират така, че реално да вършат някаква работа. А този, който ги е програмирал по видната система, да си понесе наказание.
Личи си, че авторът на тази публикация не е имал възможността да се сблъска непосредствено с уредбата на новите пешеходни светофари, затова в най-добрия случай мнението му е предубедено, повърхностно и едностранчиво какъвто, впрочем, е стандартът за съвременна журналистика. Не че вандалските прояви от каквото и да е естество не заслужават осъждане, но в случая е добре да видим какво ги е предизвикало, защото те не са случайни. За целта ще дам два примера, илюстриращи правилна пешеходна светофарна уредба и неправилна пешеходна светофарна уредба. 1. Пешеходният светофар на бул. "Климент Охридски" пред Лесото - Светофарът е с бутонче и е поставен няколко години преди масовата кампания за смяна на светофарите. Как работи - натискаш бутонче, чакаш, след 15-20 секунди светва зелено, пресичаш. Резултат - светофарът си стои непокътнат вече повече от 5 години, никога не съм пресичал на червено. 2. Пешеходният светофар на бул. "Тодор Александров" до кино Арена-Запад - Светофарът е с бутонче, обновен е преди няколко месеца във връзка с масовата смяна на светофари. Преди това беше малоумно настроен да спира колите всяка минута за 30 секундно зелено на пешеходците, което бе напълно ненужно предвид малкия брой хора, пресичащи там. Как работи сега - натискаш бутонче, чакаш, СЛЕД 100 СЕКУНДИ светва зелено (засичал съм ги), пресичаш. Резултат - няколко месеца, след като е поставено, бутончето е строшено, аз пресичам на червено почти всеки път, тъй като за близо двете минути, в които трябва да стоя като идиот, колите и без друго ги спират на съседните светофари, така че пътят е чист за мен. И така, бутончетата на новите светофари ще се трошат, защото са абсолютно малоумно реализирани с презумпцията , че пешеходците не са равностойни участници в движението, които също бързат за работа, а второкачествени безделници, които трябва да стоят по две минути на светофар и по-добре хич да ги няма, за да не пречат на колите. А още по-лошото е, както написа някой по-долу, че тази малоумност е предпоставка за пътни нарушения и потенциални инциденти. Или както най-често се случва при нас - вместо да изпишеш вежди, избождаш очи.
@Мануела, аз също не смятам, че две минути са кой знае какво време, макар че едно са две минути пред компютъра, а друго - на кръстовището, под дъжда и при изгорелите газове. Но съм съгласен - при много интензивен трафик, ще чакаш, колкото трябва! Само че истински дразнещото е, че през тези две минути, докато висиш, трафикът много често позволява да пресечеш, без да пречиш на автомобилите, които и без друго си стоят на червено, за да пуснат автомобилите по другата улица. Но "умният" светофар теб не те пуска, защото чака следващия цикъл на автомобилното червено. А липсата на ефективност е нещо, което ме изкарва от кожата. И още повече ме изкарва от кожата, когато се налеят сума ти пари в нещо добро по принцип, но крайният резултат е разочароващ и то точно заради някаква недомислена дреболия, която тотално прецаква цялата идея. Все едно да си купиш телевизор и да го сложиш наопаки. Аз съм "за" това светофарите да се регулират според реалния трафик, но в настоящата ситуация е приложена схема, която в много голяма част от случаите е неработеща и неефективна. Специално за пешеходното регулиране говоря, но мисля и че автомобилното регулиране не е особено цветущо. А що се отнася за бутоните на новите автобуси, там също изпълнението е далеч от перфектно. Първо не всички автобуси са с бутони и второ - често самите шофьори продължават да отварят вратите, независимо от бутоните. Ако се возиш редовно с градски транспорт, предполагам няма проблем да се ориентираш дали трябва да натискаш бутон или не, но за гостите на столицата сигурно е много объркващо.
Мартине, Мартине, пиле шарено, за домашно да си научиш за разликата между "по принцип" и "де факто". Защото по принцип тая работа с бутоните за пешеходците е много хубава, ама де факто... С други думи, вземи да попресичаш малко на такива светофари, пак после ела да пишеш оди за българщината, става ли?