Днешният коментар е по повод статията "Петгодишни деца не знаят как се отваря книга"
Всички подскачате кви били родителите. Не, че искам да ги оправдавам, само констатирам... но след като работата изисква от теб да си на разположение по 9-10 часа, в задръстването изкарваш още 2 и виждаш детето си вечер, колкото да го нахраниш и приспиш, какво очаквате.
Хората са изнервени, забързани, с ипотеки за хиляди евра, несигурни, че утре ще имат прехрана. Мамчетата не си седят вкъщи да си гледат децата, като едно време, и не могат да си тръгнат в 5, щотo мястото на работа, за което има 100 желаещи, ще им изстине и ще дойде някой амбициозен младеж, готов да седи до 10 и за без пари, за да просперира.
Айде с една заплата се оправяй и възпитавай както трябва поколението. Децата се самоотглеждат или са поверени на баби (който има късмет), гледачки и занимални... И са оставени на телевизора и институциите.
Омагьосан кръг, в който родителите са виновни пред всички. Пред обществото, защото не могат да произведат достатъчно блага, за да са добре все по-нарастващия борй пенсионери, цигани и т.н. Вина пред децата си, защото не могат да бъдат до тях. Обществото си произвежда непълноценни малки индивиди и нещастни такива възрастни.
Цивилизацията, технологиите и съвременният начин на живот, вместо да ни облекчат и дарят с допълнително време за важните неща, ни роботизират.
