Любимата си замина при техните за десетина дни. Световното започна, а аз съм сам с котката Ивелина. Мислех, че ще ми е хубаво да гледам мачовете, без Нора да ми натяква за нещо, но ми липсва напрежението и сухият ужас от връзката ни.
Ще й се обадя, чувствам се некомфортно извън обсега на неодобрението й. Звъня. Държи се приветливо, казва, че се е затъжила за мен.
Колко тъпо - не може да се угоди на жена.
Защо просто не ми се разсърди и всичко да е наред - все наобратно да направи (после върви ги разбери жените). За разнообразие с Ивето ще се обзалагаме на футбола (тя има 110 лева спестявания за куче). Играя на сигурно - слагам петарка за победа на Аржентина, котката щом е глупава, нека го играе хикс.
Отварям бира, а след малко Исландия ми прецаква тотото. Втори бас - Германия срещу Мексико. Сигурна победа за Дойчланд... малеее шок, още пет лева вътре. Последно... двойно или нищо на Бразилия - Швейцария.
Залагам на „Селесао", а котката като е толкова проста, нека го играе хикс. Пак провал. Бесен съм.
Давам й двайсетте лева, а Ивелинчето мяучи несвързано. В погледа й прочитам, че от магазина искала за пет лева насипни врабчета, останалото да обърна в бира (днес нямало да пести - широка душа е). Гледаме следващите мачове, хапвайки овча саздърма, пиейки бира от чинии (Ивето не умее да пие от чаша, пък аз от солидарност).
Нора телефонира - тонът вече е обичайно злокобен, като връща успокояващото напрежение в мен. Хората трябва да взимаме мерки да се забавляваме, защото накрая, когато на нас ни взимат мерки, вече ще е късно!
* Tекстът е публикуван в личната страница на Никола Крумов във Facebook.
