Бях на протестите през 1997 г. и с известна носталгия си ги спомням днес. Обаче според мен авторът на статията малко прекалява с патоса. Тогава обществото ни се вдигна като един не заради нещо друго, а защото имаше хиперинфлация, глад и дефицит и твоята половин заплата от сутринта до вечерта можеше да се окаже достатъчна точно за един хляб.
Това беше в основата на масовото надигане, а не, че сме били по-осъзнати и будни граждани, отколкото сме сега. Не бяхме по-големи, за съжаление. Нека не идеализираме твърде много миналото.
И тогава, и сега гладът е единственото нещо, което може така радикално и масово да изкара хората на улицата, и то посред люта зима. Не защитата на права и не настояването за спазване на принципи и закони. Дреме му на средния нашенец за такива неща. Казвам го със съжаление, но е факт.
