Понеделник. Спя 6 часа, ставам в 6 часа. Отивам на работа, бачкам, връщам се от работа, тъмно е.
Влизам в нас и от вратата мятам постелката на пода. 5x10 бърпита, 5x20 коремни, 5x10 лицеви с прибрани лакти за трицепс и 2x30 махове назад със всеки крак. Стига толкова. Няма да ставам бодибълдър, ясно е. Просто е ценно човек да се поти в тоя живот.
Междувременно от незапомнени времена слушам как всевъзможни родни стожери на мисълта подиграват физическата култура на висок глас. Защо, бе?
Само в последната седмица видях Калин Терзийски да слага Григор Димитров в един статус с Делян Пеевски и спорта в едно изречение с „Lafka", а от Петър Волгин разбрах, че „да превръщаш някакъв спортист в идол, да се възторгваш от победите му или да ревеш при загубите му е признак на много, ама наистина много нисък интелект."
Мнение, което всъщност уважавам, само защото е различно от масовото, въпреки че изобщо не разбирам и не подкрепям.
Намирам факта, че започнах да спортувам редовно (след около 10-годишна пауза) за по-голям личен успех от двете си дипломи за висше образование от Софийския университет „Св. Климент Охридски". Може би защото е.
Това, разбира се, не ми пречи да чета поезия, да слушам поезия, да пиша поезия, да гледам независимо европейско кино от време на време и по стечение на обстоятелствата да знам кой е Калин Терзийски.
България е на едно от челните места по затлъстяване в Европа. И то при децата.
Навсякъде ще видите момиченца с гърдички и момченца с гърдички на 6 годинки. Никой не може да ме убеди, че така се става по-умен.
Не е до външен вид и естетика. Да си „bootylicious" е на мода. Приветствам това и дори в известна степен го докарвам. Въпросът е, че обездвижването буквално мори народа. А не всички упадъкът ни влече по този скучен начин. Съществуват много други, далеч по-секси опции за похабяване на собствения живот от това да ползваш само асансьора.
Докога ще трябва да дъвчем клишето за безбройните нравствени качества като устойчивост, борбеност, смелост, издръжливост мъжество, търпение и хъс, които възпитава спортът у човека? Ясно е. Така е.
Ето защо да го поставяш в едно изречение с чалгата и зрелищата е просто тъпо.
Нищо повече или по-малко от това. Тъпо е особено на Балканите, където все още във всеки един момент някой може да ти извади нож на улицата за 10 лева. Не че всъщност има нещо лошо в чалгата и зрелищата, сами по себе си. Няма. Отворете си душите.
Според българския недосегаем от масите и навярно затова ням за слуха им интелектуален гуру обаче такова нещо като "здрав дух в здраво тяло" изглежда не съществува. Не се ли разплуеш, зарит от опаковки зрънчо, защото е много декадентски пленително и някак си буковски артистично, не заслужаваш участие в сложен философски дебат.
Е, па, дебатирайте си.
Тони, Тони - кой ли те гони? Ама и аз докарвам поезията, а? Да ядеш бих мак и после да блъскаш кофички не извисява. Стани овчарка, както те посъветва премиера - формата ти е в кърпа вързана, а пък от съроундинга докато чуваш гадинките ще ти дойде вдъхновение за поезията.
Безспорно имаме повод за радост и гордост от представянето не Гришо и не само на него. Въпроса е за кой спорт говорим. Да поддържаш форма е едно, да си животно, което само зоби и блъска - друго, а съвсем друго е да оставиш националната гордост да се крепи на нечия ракета или нечии крака. Едно време е имало междуплеменни сблъсъци, после тези сблъсъци са пренесени на спортните арени. Въпроса в наши дни е, кое ни дава самочувствие, дали това което правим или това което някой прави, докато ние люпим семки и/или псуваме.
Barba non facit philosoph(um), така е дедо (наборе) Аджи, ама такива убавици като Антония го това не разбират, както и много други неща, въпреки две- три диплОми.
С две дипломи за висше образование ( в каква ли специалност? ), а пишеш "в нас"!? Казва се " вкъщи" или "у нас".
Много добра статия.