Валери Симеонов вече се утвърди като човекът-шегаджия в българската политика. Никога не знаеш кога е сериозен - нямаше да се извинява за думите си към майките на деца с увреждания, а в крайна сметка го направи; нямаше да подава и оставка, но все пак я хвърли. Както гласи старият лаф, ако утре каже "Добро утро!", огледайте се да не се е стъмнило вече.
Покрай всичко това един вицепремиер от кабинета "Борисов 3" беше изпратен с "Оставка! Довиждане!", за бъде посрещнат новия с "А Вие сте?". Биографията на Марияна Николова може да е богата, но познанията на обществото за нея са откровено бедни.
Така остана онова гъделичкащо усещане, че ситуацията е малко от типа "Симеонов си тръгна, ама иначе остана".
Оставката му предизвика и поредните сътресения в "Обединени патриоти", тормозени от месеци от една безспирна сеизмична дейност, чийто епицентър е ту Волен Сидеров, ту самият Симеонов. Този път лидерът на "Атака" съвсем по другарски предложи и Каракачанов да си ходи, но думите му на "един прост депутат" (както самият той се определи) не доведоха до това да ни сервират оставката и на военния министър. А гладът за оставки изглежда се среща и сред някои от управляващите, но така е, когато не са поделили навреме пая така, че всички да са доволни.
И за да не забравим, че политиката в крайна сметка е шоу (не, че "Обединени патриоти" ни позволяват...), премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров в две поредни вечери седнаха в коженото диванче на Слави Трифонов.
Очакванията, че то ще се превърне в своеобразен „диван за кастинги“ и двамата ще бъдат сериозно поизпотени с трудни въпроси обаче не се оправдаха.
Вместо да се възползва от една изключително благоприятна възможност и да притисне две от най-важните фигури в българския обществен и политически живот, телевизионният водещ по-скоро им предостави трибуна до милионна аудитория. Подбраните "въпроси от зрители" пропускаха целта, а когато в тях се усещаше нуждата от конкретика, гостите я избягваха без Трифонов да се постарае достатъчно да измъкне такава от тях.
Но както Слави сам каза преди интервюто с Борисов - той не е журналист, нито партиен лидер (все още), а е телевизионен водещ. Сам потвърди думите си, макар по-скоро воденето в тези предавания да го извършваха гостите. Очевидно сърдит поглед, събрани вежди и дъъъъъълги паузи не са достатъчни, за да се достигне до "истината".
Изненадващо или не, интервюто с Цацаров имаше по-сериозен отзвук и доста хора в държавата са имали поне една неспокойна нощ след всичко казано в рамките на този почти час. Като цяло обаче остана усещането, че главният прокурор искаше да каже повече, но Слави така и не попита, вместо това прескачайки от въпрос на въпрос от зрителите.
А накрая се оказа, че този почти един час не стига за едно силно интервю, а водещ и гост са "ограничени във времето ".
Шоуто доведе до нещо реално - вече тече проверка за жилището на финансовия министър Владислав Горанов, предоставено му по негови думи от неговия "кръстник". Дай Боже всекиму такива дащни кръстници!
В държавата без съмнение се случват важни неща. Може би заради това общественото внимание този път не беше отвлечено от опита за скандал като от първа страница на жълт вестник с влезлия в насрещното автомобил на НСО и Десислава Радева, която трябваше да влезе в режим на обяснения, че в този момент не е била в колата. До следващия път, в който най-лесно ще е отново да се обсъди поредната рокля на Първата дама.
Но иначе не бъдете като шофьора на НСО и не влизайте в насрещното. Не бъдете и като бързия и яростен шофьор, който реши да дрифтва с "Голф"-а си край парламента по време на протест миналата неделя. "Какво? Как? Защо?" са уместни въпроси около тази проява, но по-важното е, че съдът отне "Голф"-а в полза на държавата.
Сега е моментът да го дадат на Мая Манолова след като я оставиха без автомобил от НСО (а и за какво й е? Да влезе в насрещното и да я вкара в беля...).
От вътрешната страна на стените на парламента отново свиреха гуми, след като президентско вето се опита да спре инерцията на по-високите данъци за старите автомобили. Управляващите обаче направиха същото, което се прави в повечето случаи при вето на опозиционен президент - минаха през него на трета като през "спящ полицай".
Тъй че ако с колата ви сте набори, чупете касичката за догодина.
След като Спецпрокуратурата разби "касичката" на семейство Баневи и им подготви един солиден списък с обвинения - за длъжностно присвояване, данъчни престъпления, прикриване на незаконно придобито имущество и др., сега френски съд реши да върне Николай Банев и съпругата му Евгения обратно на родна земя.
И докато двамата уж тъкмо бяха тръгнали за София преди ареста си, сега изведнъж желанието им да се приберат се изпари. С подобен некерман, подготвен ти от прокуратурата, вероятно е разбираемо.
Същевременно друг популярен арестант - обвиненият в корупция бивш кмет на район "Младост" Десислава Иванчева, получи забрана за напускане на страната. С други думи - вързаха й краката, да не вземе и тя да отскочи до Ница и да не се налага после да я арестуват показно за втори път.
Иначе обичайната мярка "няма да минаваш границата" идва след като на принципа "проба-грешка" стана ясно, че оковаването на Иванчева ала Дейвид Копърфийлд не е особено добър PR за съдебната ни система.
Седмицата не мина и без битовизми след като Паметникът на Съветската армия за пореден път се превърна в платно за активист с мнение и спрей в ръка. Този път съобщението беше насочено срещу посещението на Марин льо Пен в България, а прокуратурата даже поиска 22-годишният очевидно изключително опасен вандал да остане за постоянно в ареста (може и той да забегне в чужбина, знае ли човек...).
Въпреки разнородните мнения по въпроса Паметникът изглежда ще си стои там още дълги години. Така и така вече се е превърнал в живо олицетворение на Newsfeed-a на Facebook, нека поне инсталират няколко бели дъски около него, за да може всеки да си драска каквото иска без риск да го преместят за нощувки в ареста ("Локо София!").
Паметникът на Съветската армия - символ на свободното слово! Толкова абсурдно звучи, че може и да проработи. А и главния прокурор ще може да иде да напише това, което искаше да каже, ама така и не стигна времето.
