Ще празнуваш 3-ти март? Недей!

3-ти март! Това звучи гордо, защото дори най-малките знаят, че това е национален празник на България. Тази година отбелязваме 137 години от Освобождението на България от турско робство. Google ни поздравява, държавата отпуска цели четири почивни дни на бедния български работник, хората получават шествия, чествания, мечка на верига и безплатни музеи. Както е приказката - за всеки да има по нещо, всеки да се порадва от сърце...

Българинът стана рязко интелигентен, рязко националист и рязко вярващ по време на такива празници. Той посещава сбирки и музеи, моли се и пали свещи във всички църкви и най-вече, вее знамена по площадите. Но само около празници. За другите дни, ако обичаш, да не го търсиш, щото нали... то всеки си има работа.

Но, обещанието си е обещание, и щом ще има пиене, ядене, колене на прасе и безплатни музеи, ние всички искаме да сме там и съответно сме. Ако още не си намразил този град и тази държава, просто излез в центъра на София на 3-ти март и това ще ти се случи.

Нашата първа обиколка започва с Боянската църква - филиал на Националния исторически музей. Но не, тя не се оказва отворена и безплатна, защото „... ние никога не сме били на държавата", както любезно ми отбелязва лелката на входа и ми иска 10 лв. входна такса и ми обяснява, че я смъкнали от 15 лв. Ако Боянската църква не е на тази държава и на тези хора, не разбирам тогава как се е появила и на кого, по дяволите, принадлежи!? Решавам да не споря.

Отказвам се да гледам други части на Бояна и тръгвам към центъра. Там нашата група решава да мине през Археологическия музей, Художествената галерия, Етнографския музей и Природо-научния музей. Археологическият е отворен и пред него има тълпа със знамена. Ми щото е безплатен, викам си и защо не, нека хората ходят и гледат.

Тръгвам по жълтите павета, където далеч преди Художествената галерия се сблъсквам с първата вълна от мъже по анцузи, жени в ботушки с кожа с косъм, един мъж, който си бърка в гащите и едно детенце с пръст в носа.

Те носят транспаранти с правописни грешки и неизменните знаменца от по 2 лева с трибагреника. Чудя се от къде са, видно е, че са от провинцията, но кога и как са дошли, е отвъд мен. Въпросът ми не трае дълго. Пред сами Президентството виждам безброй автобуси и маршрутки. „Хубаво, че бутнаха Мавзолея, че да го направят паркинг!", казва една приятелка. Звучи ли ви смешно? Ама не е.

Защото той наистина е паркинг! Един гигантски паркинг, пълен с автобуси, нагъчкани нагъсто с номера от провинцията, от които слизат хора, безброй хора на всякаква възраст, неизменно по анцузи, гол кръст, с майсторската цепка навън, с препасана чантичка, с бръсната глава, с вафли в косите. Те прииждат. Идват като орки в режисьорската версия на „Властелина на пръстените". Те идват, но вместо копия носят транспаранти, вместо боен вик викат: „Тука смье в София, с Пьешо смье." Към тази цветна тълпа прибавям блъскането, транспарантите, знаменцата, пъпчивите продавачи на въпросните знаменца...

Накрая, когато стигаме до първия музей, там ни чака любезна бележка, която ни обяснява, че поради национален празник, музеят ще почива. Така стана и със следващия, и с по-следващия и с по-по-следващия... Ми що да не почиват. Ми и те са хора и те трябва да се почерпят, да походят със знамена, да пият ракия довечера, бе да празнуват по български, щото е празник. Нищо, че общината и държавата е уверила своите граждани, че безплатни музеи ще има...

Може пък и те, като Боянската църква, да не принадлежат на държавата. Няма да се учудя всъщност. Най-вероятно накрая ще се окаже, че и тях вече ги е купил я Делян Пеевски, я Цветелина Янева, я на Цветелина Янева дедовият!

Когато се измъквах от Природо-научния музей, който любезно уведомяваше своите гости, че няма да работи днес на 3-ти март, едно момче видя бележката и каза: „Това е някакъв бъзик, нали?" Не, пич не е бъзик. Не е шега, не е чувство за хумор. Държавата отдавна шиба своите поданици, но те така и не се научиха, че всяко нещо, което тя каже или реши да направи, е половинчато, като магистралите, дето вечно строи.

Казано накратко, нямаше безплатни и отворени музеи. Поне не в София. Но за сметка на това, беше пълно с хора с транспаранти на „Атака". Беше пълно с мъже по анцузи. Кълна се, ако видя още един мъж по анцуг да си рови в някоя дупка, ще повърна.

Защото и „Атака", по примерa на другия ми любимец - невъзпитания Максим Генчев, който си е присвоил Левски като собствено изобретение, са решили, че могат да си присвоят всеки национален празник. Нека... може да нямаме безплатни музеи и нормален празник, но имаме автобуси пред Президентството, транспаранти на „Атака" и такива с правописни грешки.