Теория и практика на зимната кухня в България

По-студеното време кара организма на хората в България да претърпи странни метаморфози.

Довчера масово се караше на чаша таратор, половин домат и две парчета диня. Всичко се променя обаче, когато термометрите започнат да показват под 20 градуса, а Емо Чолаков предупреди за ниска слоеста облачност и ви каже да си вземете чадър.

В секундата, в която не много благоприятната прогноза за времето свърши, огромна част от българите напускат пределите на хола и се отправят към терасата или мазето.

Там започва упражнение по алхимия, сравнимо с опитите за добиване на философски камък, а именно - залага се киселото зеле.

Солта се мери с фанатична точност, за подправките се вади най-точната кухненска везна. Всичко това отгоре се затиска с възможно най-прецизно подбрания камък. В София - с жълто паве. А да прокапе бидонът е есенно-зимна трагедия номер едно.

Освен кисело зеле се пристъпва и към затварянето на различни комбинации от зеленчуци в трилитрови буркани, еднолитрови буркани и по-малки и компактни бурканчета. Затова в аптеката можете да чуете клиент, който иска от по-евтиния аспирин - за туршиите е.

Разбира се, по-удобно би било и туршиите да са в бидони, но малко кулинарни ентусиасти разполагат с чак толкова пространство. А иначе току-виж се окажем без мезе... Най-големите ентусиасти на тема зимнина приготвят и българския червен хайвер - нейно величество лютеницата.

Но тъй като само на зарзават не се живее, повечето семейства се стремят да се сдобият и със сланина. Някои ще кажат "Ама мазно е, вредно е...". Анатема!

Замислете се какво можете да направите с един домат, например? Някоя салата, един сос, гаспачо... А сланината е многофункционална. Яде се сурова, с червен пипер, с праз, без червен пипер, без праз. Комбинира се прекрасно в леки ястия като яйца със сланина и, разбира се, вечната зимна класика - пръжки. С лук или без лук. Само за торти не става.

Разбира се, сланината също сама по себе си спада в категорията "мезе", затова по някое време се преминава към истински сериозните гозби за сериозни хора, каквито живеят от Дунав до връх Вейката и от Шабла до Връшка чука. Такива са свинското със зеле, свинското с ориз, свинското с ориз и зеле, свинско с кюфтета и други подобни комбинации. При тях е важно да има свинско и някакъв друг продукт, съотношението е 5 към 1 в полза на мръвките.

Тъй като пръжките, пържолите и дреболиите идват от прасето, едно от културните събития на зимата е ходенето "на прасе". Това гурме изживяване снабдява човешкия организъм с протеини, въглехидрати и мазнини за три месеца напред, а спомените от цялата сага около горкото животно обикновено траят и много повече.

За гарнитура освен вече споменатите зимнини на много места се приготвят и баници. Огромните тави, в които се правят, не бива да ви заблуждават - баницата не е за наяждане. Тя е предястие, придружава свинското или е за десерт.

Да не остане някой гладен (и слаб).

Цялото това угощение не може да мине без подходящите напитки, а именно ракия и червено вино. 30 градусово - виното, не ракията, ракията трябва да е над 45, за да става и за разтривки.

Лошото е, че подобни кулинарни изпълнения рядко остават безрезултатни, а с настъпването на зимата освен летните дрехи по традиция се прибират и спортните такива. На тяхно място за компенсация се вадят практични панталони на ластик и дебели пуловери еленчета.

И така навлечени живеем щастливо - до пролетта, когато и последното парче зеле и свинско е само спомен от зимата...