Патологичното желание на холивудските и медийни елити да осмислят и интерпретират себе си, и културата, в която активно участват, основно през призмата на расовата принадлежност продуцира тъжна ценностна ерозия.
Спомнете си само за нелепия световен скандал с „прекалено белите Оскари" миналата година, когато се случи така, че в четирите актьорски категории всичките 20 изпълнители, номинирани за наградата, бяха бели.
Колко абсурдно бе горчивото самосъжаление и самобичуване на знаменитости и медии в САЩ. Колко гневно звучаха обещанията това повече да не се повтаря, заклинанията следващата година задължително да има разнообразие.
Това сакрално за Холивуд, фетишизирано „разнообразие". Но не от идеи, теми и гледни точки, а от етнически, религиозни и полови идентичности.
Е, спокойно може да заключим, че тази година от Академията се опитаха да изкупят своя „първороден бял грях". От 20 номинирани актьори и актриси в четирите изпълнителски категории шест са с афро-американски произход.
В категорията за най-добра поддържаща женска роля има рекордно присъствие на цветнокожи жени - три от пет. Виола Дейвис, Наоми Харис и Октавия Спенсър.
При актрисите в главна женска роля почетена е Рут Нега. Великият Дензъл Уошингтън, носител на две награди „Оскар", е номиниран за главна мъжка роля, а изгряващата звезда Махершала Али ще се състезава в категорията за най-добър поддържащ актьор.
Всичко това щеше да е чудесно ако не пристигаше при нас като предварително обещан и заявен отговор на нещо, видяно от Холивуд като „липса на социална справедливост" и „расизъм" при предишни номинации.
Уви, сега тези талантливи актьори и актриси, начело с легендарния Дензъл, няма как да игнорират подозрението, че са номинирани заради цвета на кожата им. Ето как се подкопава концепцията за меритокрация, Когато си сложиш расов филтър и гледаш на изключително сложния и богат свят единствено през него.
Расовата обсесия на Холивуд препраща към мрачните времена на една съвсем реална дискриминация.
Демонизацията на „белия цвят на кожата", пакетирането и етикирането на една цяла раса като колектив от привилегировани, са комбинирани със снизходителното обяснение, че малцинствата винаги са жертви и трябва да бъдат автоматично промотирани по всяко време и на всяка цена. Това е мекият расизъм на ниските очаквания към всички не-бели граждани на САЩ.
Така се раждат идеите за квоти и „етнически дял" при разпределението на роли, номинации и награди. Толкова тежка кампания имаше в последните години, че вече всички - дори подсъзнателно - гледаме на Холивуд през тяхната расова решетка.
Броим белите и цветнокожи номинирани, защото медиите и знаменитостите ги брояха и ни казваха да броим.
И какво виждаме - 35% от 20-те номинирани артисти са с афроамерикански произход. Това е близо три пъти повече от процентното представителство на чернокожи в цялото американско общество, което е около 12,5%.
Но никой не възрази срещу това. Къде е пропорцията, къде са желаните квоти? Никой няма проблем с диспропорционално номинирани цветнокожи, но всички имат проблем с диспропорционално номинирани бели?
Всъщност имаше критики - белите отново били твърде много за сметка на азиатците и талантите с латино корени.
Тъжен социален регрес, започнат именно в културните елити на едно толерантно западно общество.
Никой нямаше да говори за цвета на кожата на артисти, номинирани за „Оскар", ако самата среда не беше задълбала толкова грозно и ирационално във фетишизирането на расовото, етническо и полово разнообразие.
Докато в същото време циментираше идеологическо еднообразие и единомислие като в някоя от тоталитарните дистопии, които в Холивуд обичат да филмират.
