Седмицата преди Коледа би трябвало да е посветена на трепетно очакване на тихата и свята нощ, с добри пожелания за здраве и късмет, с планове за Нова година...
В реалността тези седем дена са изпълнени с предпразничен мързел, последван от нерви, истерично обикаляне по моловете за подаръци, блъсканици по хипермаркетите и, разбира се, колосални задръствания по пътя към дома.
Ето и какво приблизително ще се случи, преди най-накрая да подпрете лакти на масата пред постните сарми, чушките с боб и питката с паричка.
Понеделник, 17.12.
Всички са на работа, но на никого не му се работи особено. Вчера беше неделя, а усложнената пътна обстановка, изненадващият снеговалеж насред декември и ниските температури са накарали мнозина да потърсят не само истината, но и утехата във виното. И сега им е криво. На други им се спи, трети са гладни. Не е ден за работа, пишем го дъждовен...
Вторник, 18.12.
Вторник има шансът да се превърне в най-продуктивния ден от точно тази седмица. Понеделнишкият махмурлук е преминал, всички са налице, при това наспали се, но е рано още да мислят за пазаруването и трапезите. По тази причина, а и за да минава по-бързо времето, се отдават на пряката си работа и даже успяват да я свършат в рамките на работния ден. Коледа приближава леко и неусетно...
Сряда, 19.12.
Предколедната истерия тихо, но категорично започва да се прокрадва. Моловете постепенно се препълват. Дори и най-заклетите противници на така наречения шопинг осъзнават, че трябва да купуват подаръци за всички от сърце. Суматохата става осезаема, особено след края на работния ден.
Вълненията около ремонта на "Граф Игнатиев", Брекзит и другите актуални новини от деня отстъпват на по-важни въпроси като списъка с покупките.
Четвъртък, 20.12.
Настава масов предпразничен амок. На никого вече не му се работи (отново) - мислите на всички са при вече споменатите трапези. Всеки чака с нетърпение момента, в който ще изяде двадесет и пет сарми и три парчета питка и това ще се смята за приемливо поведение. В моловете започват да се разиграват батални сцени, достойни за продължение на "300".
В четвъртък вечерта се образуват и първите задръствания на изходите на София. По-големите късметлии са си взели отпуска и ще се завърнат към столичния смог и криви павета чак около Йордановден.
Петък, 21.12.
Който е в офиса си, присъства там само физически и на принципа "ни приема, ни предава". За служител на деня могат да бъдат обявени принетрът и климатикът, защото само те извършват ефикасно дейността, която им е отредена.
По пътищата вечни на България настава Апокалипсис сега. Задръстванията на изходите на София достигат колосални размери. Шофьорите, заседнали в тапите по светофарите, съжаляват, че не са си взели провизии за три дена, колкото изглежда ще се проточи пътуването им.
В супермаркетите положението също придобива застрашителен вид. Който не е на път, е в неравна битка за кофи с портокали, тонове пържоли, кашони с шоколад, стекове с кроасани и вафли и литри лек и твърд алкохол. Количките се огъват под тежестта на провизиите, защото по това време на годината основният проблем не е как ще платим за всичко това. Основният проблем е да не остане някой гладен.
Събота и неделя, 22 и 23.12.
По-големите късметлии вече са окупирали територията около трапезната маса и отказват да се преместят оттам, докато не стане 26-ти. По телевизията тече анонс къде и кога ще излъчат коледния концерт на Веселин Маринов. Маколи Кълкин отново е сам вкъщи, забравен от свръх-небрежните си родители.
Другата част от българите са спазили прабългарската традиция всичко да се прави в последния момент - пазаруване, подаръци, готвене. Продавачи и охрана в моловете събират пари за психотерапия. Истерията достига своя пик, но всичко е точно - в понеделник вечер тя ще бъде удавена в ошав и най-вече - в огнена вода...
