Едно от най-омразните ми занимания е да се прибирам вкъщи. За съжаление, другата опция - да спя в кашон под мост, все още не е узряла достатъчно в главата ми, затова всеки ден с дълбока въздишка ръгам ключа в ключалката, влизам си и още от вратата жена ми започва да зее, без да си поема дъх.
Онзи ден не беше изключение.
- Къде ходиш, галфон, знаеш ли от кога те чакам? - истерично ми се ококори тя и тъй като не бях ходил никъде специално (просто бях излязъл, за да не съм вкъщи), не казах нищо, а тихичко си обух чехлите, с което още повече предизвиках гнева й. - Тука обиждат историята ни, нашичкият си вее перчема!
- Къде тука, меденке? - попитах, просто за да кажа нещо.
Вместо отговор тя ми натика вестник и ми посочи с нос, зачетох:
- "Навлизаме в Ретроградна Венера, компотът поскъпва безбожно!".
- Не там, тъп! - въздъхна жена ми; в крайна сметка и на нея не й беше лесно с мен. - Това отгоре виж, за Путин, дето е казал, че славянската писменост идвала от македонска земя! - и с насълзени очи се прекръсти.
- Гълъбче - опитах да я успокоя аз, - малко ли проблеми си имаме тука, че ще се обиждаме и на Путин сега?
Жена ми заклати глава.
- Срам ме е от теб! - изсъска ми. - Родоотстъпник и майцепродавник! На патриот обратното! А си и грозен! - след което замълча за момент, аз точно си помислих, че сме приключили за днес, но тя продължи - В крайна сметка обаче ще има полза от тебе!
И посочи компютъра.
- Искам да влезеш в букфейс и да ме свържеш с Динко! Той поне със сигурност е бесен на цялата тая работа, не като тебе да мишкува по ъглите!
Жена ми все още се отличаваше с липсата на всякаква компютърна грамотност, както и с твърдото убеждение, че лаптопът хвърля ток и убива на място.
- Кифличке - поклатих глава аз, - сериозно ли ми говориш? Динко?
- Да, Динко! Може да е неграмотен, но е истински патриот и достоен българин с позиция! Ще отидем с него при Путин и ще го накараме да се извини!
- Ами, то тогава направо вземете с вас и Волен Сидеров, него много го бива да притиска хора и да им крещи "Извини се, бе!"
За момент жена ми реално обмисли предложеието ми.
- Не! - отсече след малко. - Тоя Сидеров е много мъничък, ще ни се смеят там! А Динко респектира с мускули! Плюс това, като си сложи оня кожух, като накичи ланци и пръстени, като удари мъжки по масата, та прясното мляко да стане кисело и петелът да снесе яйце... ей това ти е истински патриот, истински прабългарин!
- От чисто любопитство - прекъснах я аз, - как точно ще стигнете до Москва? С трактора на Динко ли?
- Не, със самолет - отбеляза високомерно тя. - Защото Динко освен трактор си има и пари! Сега сядай и му пиши следното - след което зачете от някакво листче - "Брат Динко, когато ти пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани..."
- Това е Кървавото писмо, ти наред ли си? - прекъснах я аз.
- Много ще знае Динко откъде е!
Въздъхнах и влязох във фейсбук, открих профила на Динко и чак тогава се сетих, че спокойно мога да направя това, което хиляди мъже по света правят - да излъжа жена си.
Текстът на Деян Копчев е публикуван във вестник "Сега"
