Избраният коментар днес е на читател от форума по повод статията "Събудих се на 30".
На 30 все още не е толкова зле. Говорим за жените. Има някакъв парадокс в цялата работа - отвътре започваш да се чувстваш по-добре, колкото и кофти неща да ти се случват, някакси намираш начин да се справиш с тях, а в същото време биологичният часовник те притиска - т.е. спираш да изглеждаш като на 25 или 27.
Това е и най-добрата възраст, според мен, да станеш майка - от биологична гледна точка. А и от психологическа. Над 30 вече започват да те ядат отвътре угризения за стореното и нестореното до момента. Не е случайно, че 33 са наречени Христова възраст, а Шекспир я определя като "на попрището жизнено в средата". Но като цяло ми се струва, че все пак отвътре си оставаме същите, а промените са едва забележими нюанси. Но именно те са ценното, заради което си струва да преминаваме през годините...
