Пренаситени глезльовци с чувство за вина. Обикновено така изглеждат в очите на по-бедната част от човечеството гражданите на богатите западни общества, фиксирани върху климатичните промени и личния си въглероден отпечатък.
Ако се бореха всеки месец да изкарат до заплата и трябваше да вземат кредити, за да си платят тока, нямаше толкова да ги е грижа за нивото на планктона в световния океан, нали?
Или просто богатството ги кара да живеят с мисълта, че нещо зависи от тях и с личен принос могат да влияят на живота на децата и внуците си?
Въпрос на време е и в България да усетим жестоко ефекта от промените във времето, колкото и да не вярваме в тях. Колкото и да си мислим, че и преди два века е имало топли и безснежни зими, горещи лета, резки смени на времето и температурите - климатът не е същият.
Вероятно на никого тук не му пука, че ледниците в Гренландия се топят скоростно, но когато водата от тях стигне до пристанището във Варна, вече ще е късно.
Големите решения и посоки може да се вземат на най-високо ниво, но за да помогнем на природата - и на себе си - и най-вече на следващите поколения, зависи от всеки един от нас.
И не е нужно да се правим на Грета Тунберг, да даваме огромни и гръмки лични жертви, от които така или иначе никога няма да видим ефект. Не е необходимо да променяме живота и ежедневието си до неузнаваемост и да изпадаме в крайности, нито да се държим като неприятни екстремисти.
С други думи - никой не ни кара да ставаме войнстващи вегани, само и само да достигнем нулев въглероден отпечатък. По-голям ефект би имало, ако повече хора правят по-малки и почти неусетни стъпки, отколкото ако малцинство стига до крайности.
Ето и основните мерки, с които всеки потребител може да намали собственото си влияние върху климата. И повечето от които помагат и на собственото му здраве:
Храна
За да помогнете на природата, няма нужда да се обречете на хроничен глад, да се откажете от месо, мляко и яйца, опаковани или преработени продукти и изобщо от всичко, което не е расло върху био почва и от дъждовна вода.
Не е нужно и да ядете само "био" храни, естествено.
Вместо това можете да наблягате на местни и сезонни плодове и зеленчуци. И без това ягодите и гроздето през зимата са безумно скъпи и напълно безвкусни, а въглеродният им отпечатък е голям, защото идват от Южна Америка, например.
Това е и полезно за здравето, тъй като, за да стигнат до тук във вида, в който се продават по магазините, тази продукти се берат полуузрели и се поддържат свежи с химикали за дългия път, който ги чака от полето до супермаркета в другия край на света.
Намалете месото, не го спирайте, особено ако сте от хората, които не могат да се заситят, ако няма мръвка. Откажете се от едно или две ястия с месо седмично, особено през лятото това не е толкова трудно. Най-голямо влияние върху климата има отглеждането на говеда - заради горите, които се секат за пасбища и огромния разход на вода. Така че това, което можете да ограничите, са телешкото и говеждото.
Опитвайте да ядете риба от устойчив риболов. Това в България също не е проблем, тъй като основната част от рибата, която консумираме, е от ферми и аквакултури, а не от див улов. Освен това рибата, продукт на устойчив риболов, има специален син знак MSC, който ориентира потребителите.
Ограничете до минимум пластмасовите торбички. Те, най-малкото, струват и пари, макар и стотинки. Свикнете да си носите торбичка за постоянна употреба, като тя също може да е пластмасова - просто я използвайте колкото може по-дълго.
Избягвайте продукти с ненужно големи или много пластмасови опаковки. Такива има и при онлайн пазаруването, така че опитайте да купувате от физическите магазини поне част от нещата, които поръчвате.
Не се презапасявайте, пробвайте да контролирате шопинг настроенията си и не ходете прекалено гладни в супермаркета. После ще изхвърлите немалка част от тези продукти, а вместо това бихте могли да спестите пари.
Дрехи
Не, не е време за връщане към конопените чували, закърпените палта и безкрайните поправки на обувки. Нито за отказ от модата. Това, че внимавате да не изхвърляте прекалено много дрехи, не значи, че трябва да изглеждате като клошар или като онези възрастни хора, които още си носят костюмите от 80-те.
Дори обратното - по-добре е да се купуват по-качествени и по-скъпи дрехи, отколкото т.нар. бърза мода - евтино облекло, което се носи за един сезон и се произвежда в страни от Третия свят. Подобно на плодовете и зеленчуците - избирайте колкото се може по-често местни марки, които не се транспортират от Бангладеш.
Напълно достатъчно е да се грижите добре за дрехите си - както да не ги цапате, така и да ги почиствате съвестно. Естествено, без да пускате пералня за две блузи. Пералнята, освен това, не е нужно да е на висока температура, освен в редки случаи. Избягвайте сушилнята.
Пробвайте да носите и нещо втора ръка - не целия гардероб, но поне нещо неофициално или домашно. Старайте се да купувате дрехи от рециклирани материали, както и да рециклирате собствените си.
Защото, например, производството на един вълнен костюм има същия въглероден отпечатък, колкото и разходът на електричество на един дом за месец. Тениска "струва" емисиите от 2-3 дни нормално използване на енергията в едно домакинство.
Транспорт
Никой не очаква да прекосявате Атлантическия океан с футуристична яхта, да ходите до морето с колело или да спрете да летите със самолет и да си останете цял живот в България, за да пестите въглеродни емисии.
Можете просто да опитвате да се придвижвате повече с велосипед, колкото и да е трудно това в България. Все пак има дестинации и време, когато колата може да се смени с колело.
Когато е възможно да не ползвате кола - сменяйте я с обществен транспорт или ходете пеша. Не оставайте двигателя включен, за да отскочите до будката за цигари или за да оставите детето в яслата. Не учете и децата си да се возят само с кола - те също могат да ходят пеша, въпреки че с кола им е по-удобно.
Не обикаляйте по един час, за да намерите по-близко и удобно място за паркиране. Спрете по-далеч и походете. Движението е здраве.
Поне един път опитайте да идете на почивка с обществен транспорт. Ще установите, че не е толкова страшно, а и ще си спестите дълго и напрягащо шофиране по опасните български пътища.
Енергия и вода
Естествено, че не става дума за отказ от отопление, да зъзнете цяла зима вкъщи или да спрете за ползвате всичко, което изисква ток, за да намалите пожарите в Австралия.
Тук обаче има голямо поле за действие, защото често не си даваме сметка, че без да отнемаме от удобството си, можем да спестим доста. Не пускайте парното или климатика на максимална степен, след като ви е топло и на една степен по-ниско.
Не целете да ходите по бельо през зимата вкъщи - просто си облечете два ката дрехи - все пак в студения сезон е нормално да се обличаме, а не да се събличаме.
Не си оставайте компютъра включен със седмици. Когато телефонът е зареден, го дръпнете от контакта, а като приключите с ютията или каната за вода - дръпнете щепсела. Старайте се да купувате колкото се може повече енергийно ефективни уреди и прибори, от т.нар. клас А и нагоре.
Не се оливайте под душа, а когато си миете зъбите или чиниите, спирайте водата, докато слагате пастата за зъби или веро.
Е, естествено, рециклирайте всичко, което можете.
