Внимавайте с шегите за мумии: ЕС води тежък спор "за и против" употребата на химикал, известен най-вече с приложението си при балсамиране на трупове.
Формалдехидът - по-точно използването му при обработването на фуража за пилета - е на прицела на комисията на Жан-Клод Юнкер заради опасенията на няколко от страните-членки на ЕС за потенциалните му канцерогенни ефекти.
Преценката дали токсичното вещество, което в ограничени дози предпазва птиците и хората от салмонела, е ефективен компонент за фуража продължава вече четири години и изглежда ще се проточи до безкрай.
Въпреки че химикалът се използва отдавна като средство за предпазване от бактериални зарази, опасенията за здравето на потребителите и работниците в птицеферми нараснаха в последните години.
Формалдехидът е безцветен газообразен химикал, който се използва за промишлени цели като 30-50% воден разтвор, известен още като формалин. Веществото има високо противобактериално въздействие и се използва като дезинфектант в птицевъдството и животновъдството.
Салмонелата е само един от многото патогени, чиито нива могат да бъдат драстично намалени с добавянето на формалдехидови разтвори към животинския фураж. Самото вещество обаче е токсично, силно дразнещо за лигавиците при по-висока концентрация. Поглъщането на формалин в обем от едва 30 мл. може да предизвика смърт при възрастен човек.
До неотдавна употребата на формалдехида като консервант в птичия фураж беше разрешена в Директивата за биоцидите. Тя обаче беше променена през септември 2013 г., след което започна да тече 1,5-годишен преходен период за въвеждането на новия регламент в действие.
Преходът беше нужен, за да може да се провери дали формалдехидът отговаря на изискванията за микробиологичните обеззаразяващи агенти (съгласно съответния регламент за фуражните добавки) и дали може да се разработи ефективна алтернатива, която да реши окончателно проблема с използването му в хранително-вкусовата промишленост.
Този преход трябваше да приключи още през лятото на 2015 г., но правният статус на формалдехида във фуражите така и не беше договорен между страните-членки.
Вдигайки ръце от нерешителността на Брюксел, през 2016 г. Полша и Испания решиха едностранно да забранят употребата му в хранителното производство. Седмици след като Полша наложи забраната обаче, в Европа възникна епидемия от салмонела, която дори доведе до смъртта на двама души - дете на 5-години от Хърватия и още един човек от Унгария. Източникът на заразата се оказа полска ферма.
Производителите на фураж и лобито на химическата промишленост се възползваха от епидемията, като я представиха за доказателство за провала на политическия процес на ЕС, напомня европейското издание на "Политико".
Полските власти твърдяха, че не са открили следи от салмонела във фуража, даван на кокошките в злополучната ферма, което ги кара да стигат до извода, че болестта произлиза от друго място. Разследвания от службите за безопасност на храните в 9 държави от Европа обаче установяват, че източникът на епидемията е Fermy Drobiu Wozniak - огромен комбинат за производство на яйца в Полша.
През март 2017 г. Европейската служба по безопасност на храните потвърди 218 сигурни и 252 потенциални случая на салмонела, произлизащи от полски ферми за периода от последните 9 месеца.
"От всички достъпни изследвания за връзката между салмонелата във фуража и случаите на салмонела при хората, само в много редки случаи е установена такава връзка", твърди Арно Буксен, зам.-генерален секретар на Европейската федерация на производителите на фуражи (FEFAC).
Лобистите обаче твърдят, че значението на формалдехида като предпазно средство срещу салмонела е безспорно. Големият американски производител на храни за животни Anitox Corp започна лобистка кампания в Брюксел, като разчита на помощта на консултантите от Red Flag, за да демонстрира, че веществото трябва да продължи да се използва във фуража за птици.
Говорител на ЕК потвърди, че решението дали отново да бъде одобрена употребата на формалдехид като антибактериален агент във фуража за прасета и птици все още се обсъжда в Постоянния комитет по фуражи, храни, животни и растения.
В момента той е разрешен като хранителна добавка само за ограничена употреба като консервант в обезмаслено мляко за прасета-сукалчета.
Полша, Испания, Франция и Италия настояват формалдехидът да бъде изваден от хранителната верига заради потенциалната му канцерогенност. Дания и Финландия обаче твърдят, че салмонелата представлява по-непосредствена заплаха.
Финландия се оплаква, че редовно засича салмонела във вносни фуражи, както и че другите начини за предотвратяването на салмонела са се доказали като неефективни. Страната ще продължи обработката си на фуражите за животни с формалдехид като част от политиката си за "нулева толерантност" към салмонелата.
През февруари Юнкер обвини страните-членки, че принуждават комисията да поема политическата вина, като взема трудни решения, които те предпочитат да избегнат дори когато всъщност са съгласни с изводите на институциите на ЕС. По подобен начин Брюксел и страните-членки са в патова ситуация по въпроса с използването на глифозата (основната съставка в хербицида на Monsanto, известен под марката Roundup) и ГМО-културите.
Ако правителствата не успеят да се споразумеят, отново ще се наложи ЕК да решава дали да вземе поредно политически обременяващо решение, което да наложи на всички страни-членки.
"Основната грижа на Европейската комисия е защитата на здравето на хората," каза говорителят на комисията. "Разглеждаме всякакви възможни варианти в пълно съответствие с действащото законодателство на ЕС."
