Ценовата бомба поразява материално и духовно. Тя ни прави бедни, но всява страх и безнадеждност. Ще се оправим ли? Този въпрос носеше надежда в 1990 г. и 1997 г. А сега?
Токът скочи главоломно, горивата растат, храните поскъпват, без да е ясно докога и колко. Хиперпопулизмът на земеделския министър с хипермаркетите, с който Найденов нарече промоция не намаляването, а неувеличаването на цени за 3 месеца, е гротеска.
Покупателната сила намалява. Да се яде, пътува и лекува става по-трудно. За много българи - невъзможно. Светът е голям, но спасение не дебне. У нас управлява Бойко Борисов, което е израз на черния хумор на историята. Но чак трагедия не е. Трагедия е, че Еврозоната е пред разпад, дълговата криза се задълбочава. Лош исторически шанс е, че не САЩ и ЕС, а Китай ще бъде новият икономически колос.
Западна Европа и САЩ застаряват, вносът на работна ръка създава все по-големи политически, религиозни и етнически проблеми. На изток и юг има демографски взрив. В глобалната икономика тези проблеми скъсяват хоризонтите пред малка България. През 1990 г. и 1997 г. ни бе лесно - тичахме към благоденстващия Запад, знаеше се какво трябва да се прави - реституция, приватизация, реформи. Трудно бе, но светлината все някак мъждукаше в тунела. Днес е само трудно.
Иска се да затягаме коланите, проблемът е, че коланът стяга и гърлото. Няма изглед да се отървем от това бесило.
Левите правителства в Европа обещават работни места. Ако не обещаваха, нямаше да печелят избори. Създават работни места, електоратът е доволен, но държавите трупат още дългове. Правителствата се месят в свободния пазар и това не е добре.
Но глобалният пазар не значи непременно приемливи цени за потребителя, в повечето случаи означава точно обратното. Тази година реколтата от пшеница е прекрасна, но хлябът поскъпва. Не само поради повишените производствени разходи, а и заради увеличената борсова цена (в други региони реколтата е слаба). Глобализация, свободен пазар - нали за това се борихме?
В България искахме да ни управлява Бойко Борисов. Хората очакваха чудеса от него и всеки ден той ги сбъдва - управлява не по-различно от предшествениците си, но е несравнимо по-обичан от тях. "Ало, Ваньо, обади ми се Мишо Бирата..." - представяте ли си какво щеше да се случи на Станишев, ако бе лъснал в подобен запис? При това и след самопризнания?
Но "Ало, Ваньо" показва и как се прави икономика в България - в мутро-шуробаджанашки стил. Преди седмица министърът на икономиката Делян Добрев съобщи, че се бил "разбрал" с "ЛУКойл" да се намалят цените на горивата. Очевидно на Бойко Борисов вече не му е забавно лично да сваля цените, защото досега той бе в тази роля.
Комисията за защита на конкуренцията не намери картел при големите търговски вериги, но им препоръча "правила за честна конкуренция". Те обещаха да се поправят, макар нищо да не ги задължава. Всичко това е управленска пародия, която имитира дейност, колкото електоратът да бъде заблуден, че кипи трескава управленска грижа. Отличник е неуморният Мирослав Найденов, който първо не виждаше повод да се вдига цената на хляба, после "прогледна" за обективни условия, загърбвайки условията, се уговори да се замразят някакви цени. Отзовалите се на пристъпа му на социалност хипермаркети не бяха в състояние да кажат дали цените на всичките десет вида стоки - българско производство, по щандовете им ще се продават на "промоция" три месеца. Най-малкото защото яйцата, кренвиршите, млякото и пр. в хипермаркетите са на няколко производители.
Но големият наш проблем е, че бедата не е в кадрите. Борисов ще падне, друг ще го смени и ще се оправдава с него.
Преди ГЕРБ икономиката ни не бе нито по-честна, нито по-свободна, нито създаваше перспективи. Обратното - вещаеше срив. Преди ГЕРБ имаше икономически ръст, но той съвпадна със световното оживление, което, оказа се, се дължи на балони. Обедняваме, защото ни управлява ГЕРБ или защото настана световна финансово-икономическа криза - този въпрос има много тълкувания. Всеки отговор е и верен, и грешен. Но всеки съдържа усещането, че ще продължим да обедняваме.
Опозицията и синдикатите прогнозират много нови безработни, социални бунтове, масов недоимък. "Чака ни Бойкова зима", пророкуват те. Зимата едва ли ще е толкова тежка и бунтовна. Но със сигурност ще е една от най-бедните в последния четвърт век. Борисов няма да бъде запомнен като най-добрия премиер.
"Булгартабак" бе продаден тихо и полека. Същото се случва сега с "Товарни превози" на БДЖ. Тук Борисов е отличник, той следва славната традиция обществените активи да се разпродават при съмнителни обстоятелства. В България се произвежда малко, не се гради, трудовият ни ресурс е обслужващ персонал, икономиката ни е под наем. Този процес започна преди 22 години и берем плодовете днес. Пък ако има хора, които, гледайки настоящето, виждат бъдещето по-различно, нека кажат. Нека споделят върху какво почива оптимизмът. Нужен ни е оптимизъм.
Segabg.com
Нужна ни е тотална промяна и защита на малкия и среден български производител и търговец. Премахване на големите чужди вериги от сърцата на градовете (хипермаркети и бензиностанции - нека да са на 10-15км от населено място). Да се договорят по-големи субсидии за стопанството ни, ако е възможно по-малко магистрали за сметка на по-голямо производство (ако ни разрешат от евросъюза, което е съмнително). Най-вече промяна в мисленето на българина - да предпочита българското пред вносното. И не на последно място затегнат контрол върху чуждите монополи у нас ( каква печалба реализират и какво изнасят навън). Досегашният модел цели привличане на инвестиции отвън и съответно сме тотално либерални спрямо чуждите инвеститори (да не би случайно да ги изплашим). Но когато тази инвестиция вместо да влага пари в България ги източва, то явно моделът е неуспешен. Ние все още имаме достатъчно капитал, за да се изправим сами на крака, а не да молим чужденци да дойдат да ни оправят. Затова по-строги закони, които да се съблюдават и тотално насърчаване на малкия и среден български бизнес. Нищо не разбирам от икономика, това да се приема като лично мнение.
Само бързи и радикални мерки в близките, максимум, 3-4 години, могат да ни спасят. Лошото е, че в полит-икономическото ни битие не съществува сила способна на такова мъжество. Иначе нещата си вървят по предначетрания сценарии - бавно, но сигурно народа загива. Държавата я погребаха преди 20-тина години. От тук на сетне следва циганизация, срив и държавен разпад. Въпрос на 15-20 години е.
"...Глобализация, свободен пазар - нали за това се борихме?..." проблемът тук е че "свободния пазар" не е свободен от манипулации от тези които могат да си ги позволят; т.е. "свободния пазар" не съществува, или поне не бива да наричаме глобалния пазар "свободен". Или с други думи: дори и държавата да не е онази супер-регулираща машина, каквато беше бившата соц./ком. държава, то винаги има сили които могат да регулират и манипулират пазара.
Хаха.. Милчооо, тоя филм сме го гледали. Някои сме държали политически изпит дори, научен комунизъм се зовеше дисциплната. Колко беше научен и колко комунизъм така и не разбрах. Но за да следващата серия изчакай поне да измре моето поколение. Иначе зрители няма да събереш.
Как ще се оправим? - Няма как. Невъзможно е просто. Всичко е закономерно и е извън възможностите и желанията на българите. Процеса е глобален и там процеса е следния : Богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Ние като една бедна държава, няма как да станем по-богати. Е да ... някой ще каже - ако има свестни управници ... или незнам си какво си. Да ама няма. И къде ли има ? Приватизацията ... не можем да върнем социализма. Бес СССР, не може да има социализъм. Умря тая. И на мен ми се иска, ама не става. Времето тече само в една посока. Само във фантастиката може да върнеш времето. Ааааааа една забележка - в статията се казва че навремето се знаеше какво да се прави - приватизация и реституция. А бе малоумнико - та нали точно по този начин ни доведоха до бедност бе. Но да - така трябваше да стане. Това е капитализма в действие.