Изборите са страхотен сезон за електората. И не защото ще може да смени некадърните политици с по-добри. 9 месеца преди следващия парламентарен вот кошницата с големите обещания е извадена - за заплати, пенсии, стандарти за издръжка. А хората си знаят, че това е времето да искат повече. И всички искат - опозиция, синдикати, лекари, учители, пенсионери, майки, бедни...
Както винаги, поменът е с чужда пита. Държавата отдавна не може да увеличава никакви доходи, ако няма работеща икономика, която да пълни бюджета. Или ако не вдига данъчноосигурителната тежест за хората и бизнеса. Колкото и да се тупа в гърдите правителството на ГЕРБ, че не е вдигало данъци и осигуровки, сметките показват друго.
За трите години, в които при това правителство има договорени минимални осигурителни прагове, те са се увеличили общо с около 16%. При това за около 1/3 от наетите, а понякога и за повече, увеличението е административно със заповед на социалния министър, тъй като няма споразумения със синдикати и работодатели. С ръста за 2013 г. общото увеличение може да стане 20%.
Бизнесът предупреждава, че насилственото увеличение на праговете води до фалити, съкращения и масово преминаване на хората на половин работен ден или направо в сивия сектор. Дори там, където има споразумения, те обикновено са достижими само за големите предприятия, но съсипват малкия и средния бизнес в сектора.
Никой не чу
Така заетите в дейностите, за които се определя минимален осигурителен доход, намаляха с над 350 000 за три години.
От септември 2011 г. трябваше да има механизъм за определяне на минималната работна заплата, договорен между работодатели и синдикати, който да отчита както икономически, така и социални показатели. Имаше обещания от страна на социалния министър, че увеличението й преди местните и президентските избори през октомври м.г. от 240 на 270 лв. ще е последното по административен път и после тя ще се вдига по договорената формула.
Договорка обаче нямаше, а правителството направи най-ниското възнаграждение 290 лв. от 1 май т.г. и заложи план за увеличението й чак до 2015 г. до 350 лв. Показателят е само социален - след удръжките тя да не пада под прага на бедност, в момента 236 лв. Бизнесът вече предупреди, че така наемането на нискоквалифицирани работници излиза прекалено скъпо и те ще стоят без работа, защото работодателите ще разчитат на по-малко кадри, но квалифицирани, които ще вземат малко повече, но и ще произвеждат повече.
Финансовият министър Симеон Дянков пък обеща, че от догодина учителите ще получат по-високи заплати, дори с повече от 30-те лв., които искат. Но настоява да има механизъм те да не се дават на калпак, а според работата. Има обаче малка подробност - държавата отдавна не определя заплатите на учителите. Определя ги директорът.
Държавата може да увеличи само издръжката на ученик и стартовите заплати. Но пък директорът може да намали работното време на всеки учител, за да се вмъкне в делегирания бюджет, който зависи от броя на учениците и от другите разходи. Защото колкото повече се плаща за ток и парно, толкова по-малко остава за заплати. На практика излиза, че в не толкова елитните училища, където има малко, но много трудни за работа ученици, учителите ще вземат по-малки възнаграждения от колегите си в училищата с препълнени паралелки.
Полицаите искат 25% увеличение на възнагражденията си, а Дянков им обещава 12% срещу орязване на привилегии. Не е ясно дали ще е на това мнение след 22 септември, когато е насрочен протест на униформените. Същото е долу-горе положението и с военните. Още отсега може да се прогнозира, че иначе добрата идея на Дянков да се сложи ред в заплащането на тези сектори и да се премахнат някои прекалени придобивки, за които няма нито основание, нито пари, няма да се реализира.
Защото премиерът Бойко Борисов много мрази да му викат под прозорците и дава мило и драго да успокоява недоволните. Особено пък когато идват избори.
Социалният министър Тотю Младенов най-накрая също се сети, че принципът на осигурителната система е пенсиите да се увеличават с еднакъв процент за всички, защото така по-справедливо се отчита осигурителният им принос. И обеща, че ръстът ще е с поне 7.6%. Това увеличение обаче е възможно не защото ГЕРБ изведнъж са се загрижили за пенсионерите за пръв път от 3 г., а защото населението го направи възможно с понасянето на тежки реформи в осигурителната система - вдигането на възраст и на стаж и отпадането на точковата система, която компенсираше липсващ стаж с по-висока възраст.
Междувременно управляващите преместиха отпадането на тавана на пенсиите за друг мандат, вместо да го направят през 2012 г., както беше по закон. Така и това правителство продължи да ограбва около 49 000 пенсионери с над 100 млн. лв., за да се доплащат 180 млн. лв. за минималните пенсии на около 500 000 души с малък осигурителен принос. Излиза, че увеличението на пенсиите ще е за сметка на хората, които не са успели да се пенсионират, за да се прави правителството на благодетел.
Затова пък около миналогодишните президентски и местни избори ГЕРБ също като всички предишни правителства забрави за принципите на социалното осигуряване и Кодекса за социално осигуряване, който регламентира кога и как да се вдигат пенсиите, и реши да ползва парите на НОИ за социално подпомагане. С вдигането от 1 юни т.г. на минималната пенсия от 136 на 145 лв. увеличи леко доходите на общо 700 000 пенсионери от 2.3 млн. души. Това е с около 200 000 повече от пенсионерите, които бяха на минимума при 136 лв.
Точно преди изборите през октомври 2011 г. пък бяха вдигнати само вдовишките добавки, които дори нямат връзка с осигурителния принос и също се получават от около 700 000 пенсионери. Така ГЕРБ направи това, в което премиерът Борисов обвинява тройната коалиция - вдига доходи, които друг трябва да плаща.
Сметката обаче няма да се поеме от следващото правителство, а от хората и бизнеса. За тяхна сметка са по-високите акцизи. Те покриват и ръста на инфлацията, която за 3 години криза е скочила с 13.9% по данни на НСИ. Бюджетите на домакинствата и бизнеса покриват по-високите цени на горивата, тока, водата... А държавата и при ГЕРБ само разпределя на когото си реши и както си реши постъпленията. С политически решения, въпреки законите и житейската логика.
