Ескалацията на напрежение и сблъсъци с полицията в британската столица и големи градове на Острова са първа новина във всички британски медии. Коментарите за тях също. Предлагаме ви eдин от тях, който оневинява действията на полицаите.
Според други анализатори причините са игнорирането от страна на правителството и органите на реда и сигурността на проблемите в райони на града, населени с емигранти и цветнокожи.
Каква беше причината да избухнат безредиците и лондонската полиция да загуби контрол над ситуацията? Някои казват, че случилото се е било напълно очаквано и разбираемо и самите полицаи са виждали накъде вървят нещата. Други твърдят, че имайки предвид безработицата, насилието е било неизбежно.
Местните твърдят, че полицейските служители никога не са им обръщали каквото и да е внимание - сякаш не съществуват. Изглежда, че чернокожите в тези райони на Лондон никога не са имали каквито и да е права...
Дали отношението на полицията не е накарало тази първоначално примирена и спокойна група да се надигне срещу униформените и така да се стигне до критичната ситуация? Невъзможно е да се отговори на този въпрос докато не бъде проведено подробно разследване.
Но как да си обясним факта, че полицаите са противодействали на бунта без никакви средства, парализирани от страх, че ги наричат расисти?
Всеки един полицай е напълно наясно с правата си като пазител на реда. Те имат право да използват сила - в случай че положението изисква такава. Един от деветте основни принципи на полицая му разрешава винаги, когато съветите и заплахите не дават резултат, да приложи необходимата степен на физическа сила, за да не изгуби контрол над провинилия се.
И съвсем логично това беше политиката им, когато трябваше да овладеят студентските бунтове заради ниските заплащания. Първите дни положението беше много спокойно, но впоследствие студентите започнаха да стават агресивни и това принуди полицията да прибегне до сила. Но, когато ситуацията засяга расов или етнически произход, нещата изглеждат по друг начин.
Полицаите седят пасивни и сякаш не знаят какво се очаква от тях. Това се случи за първи път през 1999 г. в Тотнъм и от този момент нататък настана тотален парадокс. Полицейските служители се чувстват като по-слабите, те са направо беззащитни, когато конфликтът е на расова основа. Вместо да помогнат на хората, които страдат заради липсата на активност от тяхна страна, те просто седят и гледат.
Те живеят с мисълта, че са "бялата полиция", която не притежава никакъв авторитет в "черните зони". Твърдението, че полицаите трябва да дават примера за облик на обществото, което много хора смятат за неоспоримо, всъщност е напълно грешно.
Събитията от 1985 г. бяха част от поредица от граждански вълнения в период на строги икономически ограничения и отчетливо деление на богати и непривилегировани.
Деление, което в голяма степен беше равносилно на това между бели и представители на малцинствата. А напрежението се засилваше от неприкрития расизъм при подбора на кадри в полицейските служби.
Оттогава насам в Скотланд Ярд се опитват да решат този проблем, но въпреки това едва 9.5% от служителите са чернокожи. И критиките за расови предразсъдъци при назначенията на ръководни постове остават.
Към момента полицията в Лондон дори няма шеф заради скандалните разкрития за замесени полицаи в подслушванията на телефони от журналисти
Полицаите са хора, избирани за тази длъжност, защото заслужават да носят униформата, не заради етническия им произход. Те са хора, които трябва да докажат, че могат да се справят с трудни ситуации, да запазват хладнокръвие, и да са честни и верни на закона при каквито и да е обстоятелства, независимо дали са чернокожи или бели, мъже или жени.
И съвсем логично, техният принцип за "пълна справедливост" трябва да важи абсолютно винаги. Те са длъжни да се отнасят с всички хора по един и същи начин, без да обръщат никакво внимание на етноса.
Но този аспект от задълженията на полицая заобикаля термина справедливост. Различните хора, имат различни виждания и нужди, затова не може всички да получават еднакво отношение. Но новите принципи на полицията не зачитат това и определят сурови наказания за тези, които не ги спазват. Така настъпва сериозно объркване в главата на полицая относно кое е правилно и кое не.
Затова никак не е учудващо, че в подобна атмосфера полицейските служители предпочитат да чакат нареждания, отколкото безстрашно да пристъпят напред и да сложат край на проблемите.
За раздухване на безредиците допринесе и начина, по който полицаите в днешно време са свикнали да действат. Случат ли се големи размирици на опредено място, какъвто е и сегашният случай, служителите, които отговарят за този район, са тези, които трябва да се заемат с проблема. Така полицаите в други райони, уведомени за случилото се, не правят нищо, защото това не е тяхно задължение.
Въздържането от физическа сила, показано от полицаите, би трябвало да е нещо, на което да се възхищаваме. Но когато нещата станат твърде сериозни, а те продължават да гледат безразлично, това вече не е повод за гордост, а неизпълнение на дълга към държавата.
