Седмицата на Нобеловите лауреати достигна своя пик днес с представянето на носителя на наградата за мир, вероятно най-престижната награда в света. Наградата бе присъдена на китайския дисидент Лю Сяобо за "неговата продължителна и мирна борба за защита на основните човешки права в Китай", заяви председателят на комисията, присъждаща отличието, Торбьорн Ягланд.
Знаем, че тази година броят номинирани е рекордно голям, тъй като ръководителят на комитета Гейр Лундестад заяви, че в надпреварата са се включили 199 частни лица и 38 организации.
А и норвежкият Нобелов комитет изглежда обича да поднася изненади. Малцина бяха чували за иранския адвокат Ширин Ебади, преди тя да спечели наградата през 2003 г, или за кенийския еколог Уангари Матаи, преди тя да стане лауреат през следващата година.
И въпреки че практически всички бяха чували за нобеловия лауреат за 2009 г. - президента на САЩ Барак Обама, никой не очакваше той да спечели наградата в годината на встъпването си на президентския пост.
Ето и "визитките" на тазгодишния лауреат и основните му претенденти, подготвени от CNN:
Лю Сяобо
Главният китайски дисидент бе осъден на 11 години затвор към края на 2009 г. за подбуждане към отхвърляне на държавната власт. Той е съавтор на Charter 08, призив за политическа реформа и човешки права - и е бил съветник на студентските протести на площад "Тянанмън" през 1989 г.
Неговата присъда предизвика вълна от подкрепа за кандидатурата му от бивши лауреати на Нобелова награда за мир и ежегодни претенденти за титлата.
Вацлав Хавел, героят на "нежната революция" в Чехословакия от 1989 г. (който никога не е печелил Нобеловата награда), пенсионираният южноафрикански архиепископ Дезмънд Туту (който я получи през 1984 г.) и Далай Лама (1989) са сред групата интелектуалци, които публично приканиха Нобеловия комитет да даде наградата на Лю.
Американският писател Куаме Антъни Апиа, ръководител на американския PEN център, организация за литература и защита на човешките права, номинира Лю през януари.
Wall Street Journal съобщи през февруари, че говорителят на китайското външно министерство Ма Яаоксу е заявила, че би било "изключително нередно подобно лице" да спечели Нобелова награда за мир - и че коментарът й по-късно е бил премахнат от официалния протокол на изявлението.
"Мемориал"
Родена от насилието и репресиите, съпътстващи последните дни на Съветския съюз, руската група за защита на човешките права сега се концентрира върху следенето на "горещи точки" или конфликтни зони в страната - задача, която нерядко се е оказвала смъртоносна.
Водещият активист на групата в Чечня - Наталия Естемирова, бе отвлечена и убита през юли 2009 г. Тя е била простреляна в главата и гърдите, а тялото й е изхвърлено в съседната руска република Ингушетия.
Естемирова е работила в Чечня в продължение на повече от 10 години и открито е критикувала подкрепяния от Москва президент на Чечня - Рамзан Кадиров, както и методите му на управление.
Нейното убийство предизвика гняв сред защитниците на човешките права по цял свят. Human Rights Watch, Комитетът за защита на журналистите, Европейският съюз и САЩ бяха сред тези, които призоваха Русия да проведе прозрачно разследване на престъплението.
Мери Робинсън
Първата жена, избрана за президент на Ирландия, стана Върховен комисар на ООН за човешките права - пост, на който тя остана от 1997 до 2002 г. След като напусна ООН, тя основа нова организация, наречена Realizing Rights, която има за цел "да постави стандартите за човешките права в сърцето на глобалното управление и политика - и да гарантира, че нуждите на най-бедните и най-уязвимите се решават на глобално ниво."
Робинсън също така е член на Старшите, група от водещи държавници, създадена от бившия южноафрикански президент Нелсън Мандела (който на свой ред е Нобелов лауреат) - подкрепяща постигането на мир и опитваща се да преодолее основните причини за човешки страдания. Сред 13-те настоящи, бивши и почетни Старши има шест носители на Нобелова награда за мир.
Робинсън има юридическо образование и е водила дела пред Европейския съд за човешки права, Европейския съд в Люксембург и различни ирландски съдилища.
Морган Цвангирай
Дългогодишният лидер на опозицията на президента на Зимбабве Робърт Мугабе постигна трудно споразумение за разделение на властите със своя противник през 2009 г., ставайки премиер на страната. Цвангирай е ръководил Движението за демократична промяна от 1999 г., оцелявайки при три неуспешни атентата, побои и затвор.
Той отхвърля обвиненията, че "се е продал" или е осигурил легитимност на Мугабе чрез споразумението за разделение на властите.
"Страната беше изправена пред хаос и анархия. Ние спасихме нашата страна - и го сторихме, за да имаме дълготрайна стабилност, към която се стремим," заяви Цвангирай миналия месец. Той също така каза, че все още продължава да се бори за "честни и законни избори" в Зимбабве.
Сима Самар
Председател на Независимата комисия за човешки права на Афганистан, Самар е доктор по медицина, която бяга от Афганистан, когато комунистическият режим арестува нейния съпруг през 1984 г.
Тя остава в изгнание до 2002 г., когато е назначена като министър по женските въпроси в преходната администрация на афганистанския президент Хамид Карзай.
Тя е извършвала дейност по защита на човешките права не само в Афганистан, но и по цял свят. Самар е била специален докладчик на ООН за човешките права в Судан от 2005 до 2009 г., а кандидатурата й е обсъждана за поста на Върховен комисар на ООН за човешките права, според организация, която се опитва да прогнозира кои ще са носителите на Нобелова награда.
"Тя е подложена на чести атаки както от консервативни религиозни лидери, така и от ислямистки радикали, като същевременно е виден борец за правата на жените," коментират от Института за изследване на мира в Осло, добавяйки, че тя "предизвиква респект с дейността си като принципен и откровен защитник на човешките права и необходимостта от реален процес на помирение."
От отлично осведомени източници, които пожелаха анонимност, узнах, че Нобеловите награди вече се раздават след теглене на чоп.