Не е трудно да се предскаже как ще изглежда транспортната ни инфраструктура след 25 години. Строителството на високоскоростна железопътна линия или магистрали може да отнеме и десетилетия, така че ние знаем какво се проектира в момента.
Ще има обаче радикални промени в това как мислим за транспорта. Технологията на информационните и комуникационни мрежи се сменя бързо, а интернет и развитието на мобилните устройства правят пътуванията ни все по-незабележима част от ежедневието.
Опашките на метростанция Сейнт Панкрас или на летище Хийтроу, където инфраструктурата не може да се справи с натоварването, ще останат в миналото. Но предизикателството да постигнем това може да ви изглежда банално, а всъщност е значително, защото не е лесно да се организират информационни системи за справяне с такива огромни количества хора.
Инстинктът да пътуваме е вроден във всеки от нас, но ще трябва да го правим по по-ефективен начин, отчитайки въглеродните емисии. Трудно е да се предвиди точно, но вероятно ще караме повече велосипеди и ще ходим повече пеша от досега. В претъпканите градски зони ще виждаме все повече подвижни тротоари, каквито виждаме все повече по летищата, както и повече мотопеди.
Ще има по-автоматизирани коли, като тази, която Google напоследък изпитват. Тези коли без шофьори ще бъдат по-сигурни, но когато все пак се стигне до инциденти, те ще са с размера на авиокатастрофа.
Колкото до личните реактивни самолети, те ще си останат привилегия за единици.
Франк Кели е преподавател по математика на системите в Кембриджския университет и бивш главен научен съветник на британското Министерство на транспорта.
