Според член 17, алинея 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация властта по места "се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение".
"Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението", добавя алинея 2. Именно това непосредствено управление в България го няма. И така е от София до Горно Нанадолнище и от Вълко Червенково време.
Представяте ли си в XXI-и век да не допускат "външни" лица по време на сесии на Столичния общински съвет?! Къде са гражданите, шопите, сопите? Граждани на ЕС ли са софиянци или аборигени от австралийски резерват?
Самоуправлението по горния член обаче не се осъществява и по друга причина: понеже провеждането на общи събрания и референдуми се финансира от общинския бюджет, а такова финансиране според демократите доносници, комунисти и милиционери е излишен лукс.
Прочее, както и да го усложняваме или украсяваме, център на внимание по време на местните избори е кметският вот. Управленските функции на последния зависят от общинския съвет, но това е само теоретично. Защото практически всеки кмет си купува общински съвет за една седмица. Давайки служби или други благини на необходимите съветници или техните близки.
Главоболна е кметската работа, дума да няма. Но само крайно несведущите се чудят защо, аджеба, успял човек като Йордан Лечков се трепе с проблемите на сливенските цигани срещу заплата от 1000-1500 лева? Заради ЗОП, разбира се.
Нали той - Законът за обществените поръчки - позволява да се дават поръчките на свои хора или срещу съответната комисиона. Което, всъщност, е единственият реален бизнес в България, чрез който през целия мандат се краде резонно и законно.
А споменахме Лечков, понеже в интернет върви документален филм, в който сливенските граждани реват кански от управлението му. Заради което ГЕРБ пък го харесват и ще го издигнат за още един мандат. Щото държи изкъсо гражданите. Като с такива феодални практики е изпъстрена цяла България - от Дупница до Несебър, Малко и Велико Търново.
Преди 15 месеца попитахме Симеон Дянков кога ще се приеме ЗОП, който да затвори про-корупционните вратички и той обеща това да стане допреди миналогодишната лятна ваканция. Да, ама сега почва тазгодишната отпуска, а от такъв закон и помен няма. Има независими депутати и кандидати, безотчетни пари в пликове, вотове, виртуални уволнения.
Прие се закон за конфликт на интереси. Той обаче не функционира, поради липсата на орган, който да проверява за такива конфликти. И затова от Брюксел водят закона, че въобще го няма, затова и 60 % от обществените поръчки у нас са под подозрение, заяви кандидатката за президент Меглена Кунева, цитирайки най-пресния доклад на Европейската комисия, сравняващ положението в отделните държави от ЕС.
Като по думите й, ако не можем в криза да дадем поне 90% гаранция, че компаниите могат да участват в прозрачни търгове за обществени поръчки, това е много лошо за нас. В смисъл че на компаниите въобще не им дреме за България, след като самата България не я е грижа за себе си.
И много други законодателни недоразумения има около местната власт, като със засилване на напреженията сред управляващите те ще се увеличават още повече. Докато в същото време и държавата, и общините плачат за реформи - административна, териториална, образователна, в здравната система и т.н.
Какво ще се случи на предстоящите местни избори? Този път, за радост на партийците, ще има реабилитиране на партийните идентификации, тъй като в почти цялата страна хората се опариха от полу- и изцяло престъпни инициативни комитети и коалиции за тоя или оня град, които в по-заможните (туристическите) региони излъчиха типично мафиотски управленски структури.
Получиха се местни власти, които се обвързаха корупционно със съдебните такива, купувайки си индулгенции за невинност срещу общински услуги от най-различен вид. Което обвързване не би било толкова лесно, ако управлението зависеше и от конкретна партия, а не само от абстрактната народна любов, пазарувана за по 10-20 до 50 лева.
По правило калпавите управници се оправдават, че не могат да свършат нищо, понеже държавата, респективно общината, няма пари. Ама за какви пари става дума, след като една обява във "Файненшъл таймс", че община Горно Уйново търси инвеститор във фабрика за клечки за зъби струва не повече от 300 евро?
Вследствие на което и при рекламираните от правителството ниски данъци инвеститорите би трябвало да пристигнат с автобуси от Лондон още на другия ден след публикуване на обявата.
Ама не пристигат. Щото условията за бизнес в страната стават все по-лоши. Да не говорим, че въпросната община трябва да предвиди, ако не бонуси към общите добри условия, то гаранции за пазар на произвежданата продукция.
Което ще рече, че кметът трябва да си е размърдал задника, да е установил контакти с други общини в нашата и съседните държави, да е наясно с пазара, бизнес-средата и т. н. А нашите кметове, вместо да търсят възможности, кибичат като митничар на гише, кършат ръце и се чудят какво за себе си да изчукат. Или как да заредят с хартия и тонер принтера на секретарката. Поради което внасяме от Китай не само принтерите, но и клечките за зъби.
Такава е феодалната практика, такъв е профилът или моделът на българския кмет - камуналшчик от времето на Илф и Петров, който се занимава с дупки и боклуци. И дори там, където има кметове с по два и повече мандати, в повечето случаи става дума не за кадърни градоначалници, а за хора, които държат гласоподавателите за гушата чрез местните икономически структури.
Които икономики и без това не са много в малките и средни общини, но затова пък са изцяло зависими от властите, което прави още по-зависими и работещите в тях. Тъй като полугладното съществувание на българите ги е превърнало в хора без много (да не кажем никакви) възможности за избор. Освен ако не изберат да теглят майната и на общината, и на държавата и да хванат, накъдето им видят очите.
Та, "професионалните" кандидати имат голям коз - своя "безценен" опит като кметове, с който няма как да не събуждат интереса на партийните секретари. Щото сега коя партия говори за идеологии и идеали? Никоя. Партийците се фиксират в кмета-"професионалист" и за да си вържат гащите, отиват при него като при кум. Сега кметовете избират партиите, а не обратното.
Но това са "принципни" тенденции. Що се отнася до предстоящите наесен избори, в тях ще има и съответните нюанси. Най-много проблеми ще има в ГЕРБ. Което по принцип е обичайно в лагери на управляващи.
В случая обаче прогресивното дискредитиране на партията започна отрано и набирането на свестни кандидати определено е затруднено. Тъй като за мераклии пристават или такива, които се нуждаят от замитане на гафове, по-едри золуми и дори престъпления, или наивници, които въобще не знаят за какво става дума. При което от ГЕРБ тепърва ще ни развеселяват с избраниците си.
В нормалния вариант най-дълго втасвалата опозиция би трябвало да е най-сплотена. Визираме Синята коалиция, както и извънпарламентарната Общност на демократичните сили (ОДС).
Продължителното отсъствие от властта обаче създава на споменатите политически субекти друг проблем - от партийните им структури са останали руини. А практиката в другите източно-европейски страни показва, че съживяването на политически трупове е трудна работа.
Повече хляб има в опозицията в лицето на бившата Тройна коалиция.
Особено турски симид, който Касим Дал и Корман Исмаилов така и не успяха да развалят. Вярно чер, но има хляб и в БСП. Където обаче след демократизиране на устава има толкова мераклии за хлебари, че нормализирането (маргинализирането) на нереформираната БСП ще продължи да се случва под формата на свиване на електоралното влияние. Получава се червено и черно, както се казва. Понеже, щом такъв ляв лъв като Костадин Паскалев зарязва политиката, значи и в столетницата нямането е голямо.
А, че са живи, моля ви се, претендират от НДСВ! Което като партийна носталгия по 800-те дни е абсурд, но като набор от личности, които могат да играят някаква роля при мажоритарните вотове, е възможно. Докато другите - "Атака", РЗС - ще поддържат веселата част. Защото - карикатурно, провинциално, и смешно, и тъжно, най често жалко - шоуто ще продължи.
