И ентусиастите, и критиците на европейската политическа сцена, основно заради процедурите по наднационално вземане на решения, споделят общ консенсус: диагнозата за дефицит на демокрация в Европейския съюз. За ентусиастите такъв липсва, защото няма европейско съзнание и европейска гражданска общност. Според критиците подобно съзнание не може да се очаква да произлезе от различни културни, икономически и политически реалности - за момента главно политически.
Изглежда, че всички са съгласни с извода за демократичен дефицит на европолитическо ниво. На пръв поглед членовете на Европейския парламент се избират с демократични избори, чиновниците в Европейската комисия се предлагат от демократично избрани национални правителства, след което се одобряват от ЕП, а Европейският съд осигурява адекватен юридически контрол.
Европейският демократичен дефицит се основава предимно на липсата на опозиция в смисъла на политическа организация от гледни точки, които не принадлежат на мнозинството.
Основен принцип в демокрацията е, че публичната служба се легитимира от мнозинството чрез преки избори. Подобни позиции се считат за демократични, ако се заемат за определен период от време. Следователно не гласуването, този съвършен израз на демокрацията, е толкова решаващо. По-важно се оказва гласуването, за да смениш някого. За да изместиш някой служител от политическо-управленската му позиция, някъде в системата трябва да има място за опозиция, за тези, които губят място във властта, но представляват определена част от обществото.
Тази опозиция трябва да бъде снабдена със съответните ресурси и компетенции, подходящ дневен ред, представители и отзивчиви граждани, които да представя.
Демокрацията се нуждае от опозиция
Казано накратко, именно съществуването на опозиция гарантира изместването на даден лидер или правителство от властта. Единствено тази опозиция превръща политическата арена в демократична такава.
Припознавайки този факт, ние сме способни да дефинираме по-точно дефицита на демокрация в Европа. В европейските избори мнозинствата действително могат да бъдат променяни, което оказва последствия върху конкретните политически решения, които се вземат в ЕС. В края на краищата не смяната на европейските топ чиновници превръща политическата комуникация в нещо разбираемо за масите.
Липсата на прозрачност в Европа не се дължи на неразбираемите структури и бюрокрация. Националното политическо устройство е не по-малко сложно. ЕС изглежда особено комплексен предимно, защото липсва платформа на правителството и на опозицията, която да направи европейските политически процеси по-видими.
Би могло да се каже, че европейската политика страда от недостатъка, че може да бъде измервана единствено обективно. За нея се съди повече по резултатите, отколкото по политиците, които трябва да докажат себе си в дебатите пред публиката, която да претегли и прецени необходимостта от потенциалното сваляне от поста им.
Липса на алтернативи
Липсва опозиционна политика, липсва опция за изместване на личности от ръководните политически постове в рамките на системата, липсват и алтернативи в рамките на европейската политика и институциите й - поне не такива, които биха могли да бъдат представени пред част от избирателите. Единствената опозиция, която разполага с публичност, е тази, която изцяло насърчава анти-европейските позиции, подкопаващи общата европейската политика чрез и насърчаващи повторно етническо деление.
Следователно алтернативите изглеждат повече като алтернативи между различни национални модели, а не като политически решения на европейско равнище. Фактът, че антиевропейската партия, която се оформя в момента в Германия, се нарича "Алтернатива за Германия", е естествено продължение на тази тенденция.
Подобни движения ще ограничат свободата за действие на национално ниво и ще пречат на формирането на опозиция на европейско равнище. Партии като "Алтернатива за Германия" изкривяват европейската демокрация, защото представляват форма на всеотричаща опозиция, която никога няма да бъде способна, нито пък да желае да управлява. Европа се нуждае от критика повече от всякога - но тази критика и опозиция трябва да бъде с европейска перспектива.
Обща конституция
Проевропейските кампании имат значение, ако европейското правителство може да бъде изместено от власт. Нещо като алтернатива на Европейската комисия, която може да си спечели доверие в лицето на избирателите. Това само по себе си би създало транснационална европейска гражданска общност.
Парадоксалното в случая е, че Европа би могла да научи много от историята на изграждането на нациите. Европейските държави са могли да се установят като политически независими единици, защото са били способни да интегрират вътрешните форми на опозиция и да ги направят управляеми.
Поради тази причина, Европа вероятно ще се наложи да състави обща Конституция - за да даде възможност на опозицията да бъде активна в Европа, срещу Европа и в полза на Европа. Европейското правителство трябва да може да бъде сменяно и сваляно, без същото да се случва и с европейското управление.
