13 години стигат. До свидания, Сергей Станишев.
Днес БСП затваря сладко-кисела страница в своята история - 9 поредни изборни загуби, 2 коалиционни правителства с ДПС, отцепване на АБВ, все по-очевидни вътрешна опозиция и изолация в Народното събрание.
Конгресът на БСП ще избере нов лидер, който би трябвало да изправи столетницата на крака или точно обратното - да ускори агонията. Подбрахме някои от най-интересни състезатели в партийната битка.
МИХАИЛ МИКОВ
Фаворитът на букмейкърите. Високият градус на 42-то Народно събрание. Човекът, който три пъти прекъсна лебедовата песен на Пламен Орешарски. В момент на творческа криза в левицата Миков е човек, който може да поеме преходното ръководство, за да го предаде в правилните ръце след време.
От селския събор в Салаш до президиума на Народното събрание Михаил Миков винаги се чувства в свои води. Дайте му опорна точка и той ще я превърне в закон. Когато се наложи, направо изби стена, през която един успял мъж на 33 г. влезе в ДАНС. Щом за партията е целесъобразно, готово.
Михаил Миков има изключително висок коефициент на полезно действие за БСП. А най-ценните му качества са лоялността към ръководството, слабо изразен кариеризъм и широко отворените врати към вечния коалиционен партньор ДПС.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
Припознатият наследник на Станишев. Реаниматорът на "Химко" и "Кремиковци". Кошмарът на ЕРП-тата. Тъпата болка в лявото слепоочие на енергийния еврокомисар Гюнтер Йотингер, който така и не излезе на глава с българското правителство за „Южен поток".
Стойнев премина метаморфозата от личен съветник на Станишев до негов „конкурент". Междувременно от любимата му социална политика бе парашутиран в правителствен ресор, който никой не е напуснал с достойнство и позитиви.
Стойнев свърши много черна работа в енергетиката (икономиката и туризма са под въпрос), дори обвини Европейската комисия, че проваля тръбата на щастието - „Южен поток", докато ние си я строим. С призванието, че е негов фаворит, Станишев отново поведе Стойнев на заколение - този път начело на партията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ
Ляво, по-ляво, най-ляво, Янаки Стоилов. Любимият ученик на стратега Лилов. Концептуалистът на партията, отговорникът за идеологията в БСП. Теоретикът на държавата и правото. Едва ли има политик в България с по-дълъг парламентарен опит - Янаки Стоилов не е излизал от Народното събрание от 1990 г., ако не броим кратко прекъсване от две години и половина.
Той често се активиран като бета-блокер против нарушенията на партийния сърдечен ритъм - последно бяха Делян Пеевски в ДАНС, банковата цензура. "Пуска кръв", иска оставки, но никога не заплашва целостта на партията.
На последния Конгрес на БСП през май 2012 г. получи най-много гласове в тайното гласуване за членове на новия Национален съвет на партията, дори изпревари Георги Първанов, освободил току-що президентския пост. Минаваше за „негов човек" - затова и вероятно така и не получи висок пост при лидерството на Станишев - не стана министър в кабинета „Орешарски", нито председател на Народното събрание, не попълни ниво една партийна квота по върховете на държавната машина.
МАЯ МАНОЛОВА
Пичът, мъжкото момиче, острието на БСП. Мая Манолова от Черешовата столица Кюстендил изпъква с едно завидно качеството - умението да възпроизвежда опорни точки с удивителна скорост пред микрофон. Освен това май води при най-добре облечените депутати - вече в три парламента.
Тя заменя Иво Атанасов начело на структурата в Кюстендил, което очевидно е преломен момент за издигането на дъщерята на „две поколения социалисти" - ако я слушате, там БСП никога не губи. Жена с характер - тя първа се осмели да отиде при протестиращите пред Народното събрание, за да пият сутрешно кафе, но се оказа под обстрела на плодове, яйца и кроасани.
В последната седмица Мая Манолова предприе самостоятелен ход, което е голяма рядкост в нейното поведение. Тя постави открито 10 въпроса за бъдещето на БСП. Ето кой единствен й отговори:
ГЕОРГИ КАДИЕВ
Неспокойната съвест на БСП. Червеният технократ в оставка. Работил над себе си от Москва до Харвард. По-добросъвестната версия от модела „Овчаров". Неуморният претендент в безнадеждните битки на партията. Олицетворението на олимпийския принцип, че "важно е участието".
Кадиев беше в опозиция на Орешарски, още през 2007 г., „преди да стане модерно". Тогава той подаде оставка като зам.-министър на финансите заради неразбирателство с ръководителя си. После подаде оставка от ръководен пост в БСП-София, защото изгуби кметските избори от Йорданка Фандъкова, когато ГЕРБ бяха в пик на обществена си подкрепа. После подаде оставка като депутат заради пленума на БСП след евроизборите. Организира протест срещу Станишев и компания заради избора на Делян Пеевски в ДАНС.
Погледнат с невъоръжено око, Георги Кадиев не дава никакви признаци, че принадлежи на БСП. Но хора като него са полезни за всяка партия - изговаря неудобните истини, привлича вниманието и симпатиите на хора, които иначе никога не биха гласували за социалистическата партия, легитимира теорията за вътрешнопартийната опозиция. Но политиците тип „черна станция" нямат бъдеще на лидери.
Проблемът с Кадиев е, че има повече привърженици вън от БСП, отколкото в самата партия. А и никога не знаеш кога ще подаде оставка...
ГЕОРГИ ГЕРГОВ
Едрият капитал на левицата. Червеният милионер от "Слънчев ден". Честният частник с поведение и осанка на герой от "Семейство Сопрано". Топлата връзка между БСП и АБВ. Приватизаторът на социалистическите супербрандове - столичният ЦУМ, Международният панаир в Пловдив, местният хотел „Ленинград" (преименуван в „Санкт Петербург"), почивният комплекс на ЦК на БКП в някогашния курорт „Дружба" и др.
Представител на "бизнес-ортодоксалното" крило в партията, с нетипични за един пролетарий топли връзки с православието - преди време пловдивският митрополит Николай му подари орден "за добро сърце и щедрост", а наскоро Гергов се опита да продаде своя ЦУМ на Русия за откриване на Музей на православието.
Единственото му "застъпничество" за правата на наемния труд май беше упоритият му лобизъм в полза на легализация на проституцията.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА
Жената, която предизвика Бойко Борисов „да се разберем навън като мъже". Бивш следовател, някогашен директор на стратегически предприятия в приватизация, човек, който знае много и знае да пази тайни.
В момента е социалният говорител на БСП, от което вади само позитиви. Усети се навреме, че дългосрочният победител не е владетелят на апарата, а любимецът на средния социалистически избирател. Призова съпартийците си "да слезем от джиповете и да влезем в кръчмите".
Гради самоотвержен и жертвоготовен образ на човек, който излиза с чиста съвест от 42-то Народно събрание. За една година смени вида си на типичната навъсена социалистка в диалогична и спокойна жена "цялата в бяло". Всеки спомен за миналото й като зам.-министър на икономиката, обаче, връща горчивия вкус на недоразследвания скандал „Булгартабак/Топлофикация".
От друга страна - личният сблъсък с Делян Пеевски днес е силен коз - нищо чудно един ден тя да преведе БСП през неизбежния „катарзис". Засега обаче пази силите си.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ
Професионалният любимец. Универсалният войник на левицата. Мастера на БСП. Верен - не просто на лявата идея, но и на партията. Дори в най-тежките моменти на БСП той я подкрепяше, за разлика от други културни дейци, които преди 1989 г. бяха носени на ръце от режима, а след това се отрекоха от миналото си.
Дава всичко от себе си, когато го помолят - даде здрав гръб на президентската кампания на Ивайло Калфин през 2011 г., съгласи се да участва в тъповатия рекламен клип с трамвай "Носталгия", но не спестява личното си мнение.
Докато на червените конгреси апаратчици с опънати жили и напрегнати погледи дебнат за изненади от враговете с партиен билет, на Стефан Данаилов му е нужно точно едно изказване, за да обърне залозите. Така например през 2012 г. убеди Драгомир Стойнев да се откаже от председателската борба, за да „не изгори" в борбата между Станишев и Първанов.
За Стефан Данаилов политиката е хоби. Участието му на партийната сцена се отличава с непосилна за другите лекота. На него не му трябва лидерски пост, за да се чува гласът му.
На БСП й лидер, чийто приказки си тежат на мястото, защото се задават избори, а прогнозите не са добри.
