Имах удоволствието да обикалям Невада по време на междинните избори за Сенат и Камара на представителите. И както винаги правя, докато гледам Америка, си мисля за България. Това е или усещане за родната ми страна или психиатричен проблем, който изисква лечение. Не съм установил кое е вярното.
За нас, българите, националността не е избор. Тя е наследство от бащите и майките ни. В училище ни учат да се гордеем с миналото си. И така постепенно в съзнанието ни, в мечтите ни, получаваме една велика, силна и успяла България - страна на ханове, царе, възрожденци и на идола на премиера Борисов - Тодор Живков.
Има само един малък проблем - всичко това вече се е случило. Няма го! Националният ни идеал и патриотизмът ни се свеждат до национален комплекс, заровен в миналото. И всеки път, когато трябва да кажем нещо хубаво за себе си като нация и да подсилим самочувствието си, се обръщаме към миналото си.
Не е ли това потискаща реалност, в която има остър дефицит на бъдеще! Всъщност е ужасно. Поне за мен! Имам натрапчивата мисъл, че някой ден може да заприличаме на французи, но без да говорим езика!
Смятам за важно патриотизмът и корените на родолюбието ни да са стъпили в днешния ден, а не да стоят затворени в учебниците по история до 12 клас.
Има ли избор на патриотизъм?
Можем да мислим за България като за страната на дедите ни, като за място, което харесваме и обичаме заради миналото й, заради това, че пра, пра и пак прадядовците ни са защитавали яростно днешните ни 111 хиляди кв. километра от всеки от съседите ни. От някои - по няколко пъти.
Можем да мислим за България и като за избор. Това е малко сложно и затова ще го обясня през два примера. Единият е за строителен работник, родом от Мексико, с когото разговарях на среща с "Камарата на представителите на испаноезичния бизнес" в Лас Вегас. Другият е свързан с историята на председателя на въпросната камара.
"Доскоро работех в строителството на ивицата (Strip - ивицата хотели в центъра на Вегас) за $30 на час и бях доволен. Кризата удари и сега дават по $10 на час. Няма да стане! От 17 години съм американски гражданин, но няма да работя за малко пари. Отивам се в Мексико в семейната ни къща докато мине кризата и ще се върна, когато мога да печеля пак по $30 на час. За мен Америка е възможност!", това каза строителят, чието име не запомних.
За него втората родина САЩ е своеобразен еквивалент на европейските фондове! Той обича Америка, защото там може да печели по $30 долара на час! По сходни причини мнозина от нас харесват ЕС!
Евросъюзът ни е любим, когато ни дава европейки фондове и по 400-те евро социални помощи на месец, които взимаме, ако "се уредим" в някоя друга европейска държава. Такъв е циничният прочит на патриотизма - да гледаш на една страна като възможност. Такъв патриотизъм си отива с първия трус и с първата икономическа криза.
На другият полюс е другият вид патриотизъм - този на човека, който ръководи "Камарата на испаноезичния бизнес" във Вегас.
"Аз съм кубинец. Живея тук от 35 години, защото семейството ми бе опозиция на комунистическия режим на Кастро. Избирахме между това да отидем в свободна страна или да бъдем избити в Куба", твърди той и казва, че Америка е велика заради свободата и заради това, че правото на това как да живееш не е държавна политика. Този човек е избрал да бъде американец, без да престане да бъде кубинец.
Можем ли ние да изберем да сме българи, а не просто да наследим националността си?
Според мен - да! Можем да избираме! Можем да търсим поводи за национална гордост в миналото си или да се обърнем към бъдещето. Можем да черпим енергия за париотизма си от учебниците или да "проектираме" такава България, която с постиженията ни да ни кара да се чувстваме щастливи от това, че сме българи. Това най-просто са двете ни възможности да бъде патриоти - по избор или по паспорт.
Третата е да изберем смяна на паспорта!
Ако човек не уважава миналото и родината си, няма как да уважава себе си. Презрението към родината неизбежно ще се разпростре върху дома, приятелите, родителите и накрая - самия себе си. Оттам втория проблем - когато не уважаваш самия себе си и се срамуваш от произхода си, това личи от километри и задава негативно презрително отношение на другите към теб. Тоест, всеки източник на патриотизъм - в миналото, в Бербатов или в бъдещите възможности на страната - е добре дошъл. Впрочем съвсем естествено е децата в училище да се учат на патриотизъм. Това се прави във всяка страна, независимо къде е тя в световната скала по БВП на глава на населението... Пък и в крайна сметка светът не започва от нас
А аз бих живял в една утопия където разделението между народите от абстрактни предразсъдъци като държава, националност, религия, раса, пол, сексуални предпочитания и прочее са останали в дивото варварско минало. На преден план е цивилизацията. Липсват граници и изкуствени разделения. Има свобода на словото и на индивида. Ех мечти. До тогава си оставам българин и не се срамувам от това. Все пак повтарям - концепции като национализъм и родолюбие ми се струват доста догматични и архаични. Носят повече беди от колкото ползи.
Дами, човек сам си определя средата и сам си определя дали да говори със случайните (и понякога изперкали) хора на улицата. Хората покрай мен са чудесни - гледат си семействата, работят здраво, помагат и намират начин да са все усмихнати. Внимателни са към останалите и са добронамерени Е, естествено, и по моите улици има хора, за които не бих дала и две стотинки... и просто не се занимавам с тях. Винаги ми е било смешно да слушам как българите СА (а не "сме") такива и онакива. Сякаш само сред нас има лоши хора или сякаш само сред нас преобладават... глупости! Във всяка точка на света и във всяко време хората са били ХОРА и сред тях винаги и навсякъде е имало всякакви - добри и лоши, завистливи и благородни, честни и лъжливи и прочее.
@Съни - така е, не може (и не бива) децата да растат в саксия. Но наистина ли мислиш, че има място на света, където "преобладават" (да не кажа "има само") умни и усмихнати хора? В САЩ също има всякакви. Персоналът е обучен да помага при покупките и да ги носи до колата на клиента, като това му влиза в задълженията и не е свободно избран акт на добра воля. Иначе трябва да заключим, че в Макдоналдс у нас работят само най-любезните българи Ама не, просто така са инструктирани. Отделен въпрос е доколко наличието на "преобладаващо" умни и усмихнати хора в чужбина ще компенсира обърканата идентичност на децата - хем не се чувстват българчета, хем не се чувстват американчета/италианчета/каквото там. Тъй че емиграцията може да постави ново начало - но за внуците на емигранта, не на децата. И, понеже много се отклонихме, да обобщя - човек не трябва да има компекси поради националността си. Остналите нации не са нито по-лоши, нито по-добри от нас, всички сме хора, просто сме поставени в различни условия.
@Съни - казах това за персонала, защото той наистина е длъжен да го прави, затова и направих паралела с Макдоналдс у нас. Аз пък като бях там никой (извън персонала) не ми е помагал. Така че от единични случаи при теб или при мен не бива да се правят глобални избори. Определения за дадена нация, че е такава-онакава, са нелепи, и не говоря само за българите. Който е пътувал достатъчно или е поживял повече неизбежно стига до този извод - хората са хора. Краткият туристически престой оставя едни впечатления, дългият емигрантски престой - съвсем други. Българите не сме нито по-добри, нито по-лоши от останалите нации, колкото и да е шокиращо за някои @ Венцислав Димитров - ама с колко гордост го казваш това, че те е срам
@Съни - ами, отричам Не мисля, че ние сме най-големите песимисти. Съгласна съм с теб, че човек е първо човек и после националност. Просто не бива някаква черта да се приписва на цяла една нация, това е.
@ Съни - може би Душко имаше предвид, че човек, отраснал в България, няма избор като какъв да се идентифицира. Надали визира хора, които само са родени тук, но от малки са в чужбина.
Има едно нещо, което винаги ме е задържало в България - нейната природа. Отиде ли си тя, отивам си и аз. Затова така бясно се боря да запазя всяко парче от нея. Родина за мен е равносилно на земя, т.е. природа. Повечето просто не разбираме с какво сме надарени, раждайки се тук. Една част от нас просто го унищожават тоя рай. Родината ни се смалява, дори ако териториално остава със същата площ. Един ден няма да мога да я позная. Едва тогава ще си потърся друга.
@Thea Atanasova - фалшивите усмивки ти писват след първия месец и почват много да те дразнят. Хората го правят главно като са на работа, понеже тъй им е наредено, а в личните си контакти хич не са толкова ухилени (което е по-доброто!) И аз имах случай като разказаният за банката, само че в библиотека. И със същите усмивки те приемат в спешното и питат имаш ли медикъл кавъридж (демек медицинска застраховка), ако нямаш - некст! (демек - следващия!) и те оставят на произвола.
pueblo ( 36 ) е прав - ако си траеш и мънкаш, навсякъде те мачкат. Изобщо тези негативи, които ги има в България, ги има навсякъде.
"Имам натрапчивата мисъл, че някой ден може да заприличаме на французи, но без да говорим езика!? Що да не го говорим? Една време Желю ни протгласи за франкофони, ако не ме лъже паметта( пък тя рядко ме лъже)