Той познава кварталите на Чикаго. Създал е коалиция от различаващи се помежду си хора в град, отчаяно нуждаещ се от нов лидер.
Може би Барак Обама просто си е сбъркал поста?
Решението на Ричард Дейли да се оттегли като кмет на Чикаго в края на този му мандат хвърли града в умерена паника. След две десетилетия на поста, Дейли често бива хвален, че е превърнал Чикаго от расово поляризирано катастрофално градче в производствения район в процъфтяващ глобален метрополис.
Въпреки че се радва на масово възхищение заради ефективността си, Дейли също така е упрекван за авторитарния си подход - бледо, но лесно разпознаваемо отражение на всеизвестните гангстерски методи, прилагани от баща му на същия пост.
Дейли няма наследник
С оттеглянето от сцената на Дейли, няма ясен наследник, който да поеме неговите политически мрежи. И поради това има рядка възможност правилен кандидат да изгради нова чикагска династия - и да насочи града в нов курс.
Засега прогнозите се свързват с Рам Емануел - лудата глава, ръководител на екипа на Обама, който от години говори на всички, които го слушат, че има намерението да наследи кмета Дейли.
Но докато Обама се мъчи на националната политическа сцена, може би би трябвало да обмисли сериозно дали да не подаде оставка и да се кандидатира за кмет на Чикаго.
Вдъхновението Уошингтън
Като млад общински организатор в южния район на Чикаго, Обама е бил вдъхновен от изключителния политически успех и важните политически борби на Харолд Уошингтън, първият цветнокож кмет на града.
Опитен създател на коалиции и надарен оратор, Уошингтън надделява над специално подбраните кандидати на чикагските политически елити, включително над младия Ричард Дейли, преди да спечели нова победа над енергичния си противник от Републиканската партия в заредени с расово противопоставяне общи избори.
Големият брой на черните гласоподаватели, много от които гласуват за първи път, осигурява на Уошингтън историческата му победа през 1983 г. А по времето, когато Обама пристига в Чикаго през лятото на 1985 г., Уошингтън остава изключително популярен сред населените предимно с цветнокожи западни и южни квартали. Въпреки не особено добрия си талант като администратор...
Признавайки, че нетрадиционната му биография го е направила не твърде подходящ за южния район, Обама се възстановява от поражението си, като гради по-широка, по-разнообразна политическа коалиция - такава, която подобно на коалицията във Вашингтон, включва голям брой заможни бели либерали.
Кампанията на Обама за американския Сенат през 2004 г. се гради основно на тази негова база от гласоподаватели на Хауърд Дийн - поддръжници, които както знаем го изстреляха към победата.
И така Барак Обама напуска кварталите, където в началото е бил общински организатор, за да се посвети на въпроси от национален и международен мащаб. Въпреки че твърде рано лансираното кандидатиране на Обама за Конгреса е провал, политическата му кариера след 2004 г. е изключителен, исторически успех, вероятно най-бързият възход към властта в съвременната американска история.
Дали Обама не разхищава дарбите си в Белия дом?
Според някои критици, докато Обама се е оказал наистина даровит кандидат, той няма подходящия темперамент или набор от умения, за да бъде в Белия дом. В подобен дух, Джордж У. Буш имаше дарба да печели симпатии у тълпите при кандидатпрезидентските му кампании от 2000 и 2004 г., но опитът му като губернатор на Тексас - щат с необичайно слабо ръководство, не го беше подготвил за тежките условия на президентския мандат.
Бил Клинтън, обратно, беше дългосрочен пряк губернатор на беден щат (Арканзас - бел.р.) - и този опит му беше от полза. Джордж Буш-баща също имаше сериозен опит като ръководител, тъй като беше директор на ЦРУ и вицепрезидент, преди да застане начело на Съединените щати.
Това не означава, че гласоподавателите са избрали неподходящ кандидат през 2008 г. Джон Маккейн също нямаше особен опит като ръководител. Но все пак е възможно уникалните дарби на Барак Обама всъщност да се разхищават напразно в Белия дом.
Във вманиачено на тема статус общество, изглежда странно да се смята, че най-престижният, осигуряващ най-голяма власт пост не е непременно най-подходящият. Но това често е истина - и президентът на САЩ би дал ясен знак за това, ако направи смелата и трудна стъпка да подаде оставка.
Естествено, всички ние знаем, че Барак Обама няма да се откаже от президентството, за да се кандидатира за кмет. Сара Пейлин беше рядко изключение сред политическите фигури, със склонността си да признае, че висшият пост не е бил подходящ за нея - и имаше забележителен успех в новата си кариера като професионален демагог и политически капацитет. (Пейлин - кандидат за вицепрезидент на Републиканската партия, беше губернатор на Аляска - бел.р.)
По дългия, изморителен път
Бихме препоръчали президентът да поеме по доста по-изморителен път - такъв, който не включва лично обогатяване за него и семейството му, и да приеме работа, изискваща от него поне толкова, колкото изисква президентството.
Крайният срок за подаване на документи за надпреварата за кмет е 22 ноември - седмици след изборите по средата на президентския мандат.
Какво ще избере Обама - да бъде кмет на един от най-добрите градове в света, или да прекарва дните си в кавги с лидера на малцинството в Конгреса?
