Америка на олигарсите

Ново изследване стигна до извода, че богатите хора и организации, представляващи бизнес интереси, имат силен контрол върху правителствената политика на САЩ. Така американските учени потвърждават онова, което вероятно мнозина са очаквали.

След анализ на разликите в общественото мнение сред различните групи по нивата на доходите им, политолозите Мартин Гилънс от Принстънския университет и Бенджамин Пейдж от Северозападния университет твърдят, че предпочитанията на богатите имат много по-голям ефект върху последващия избор на политики, отколкото мнението на средната класа и бедните американци. Мнението на по-малко заможните социални слоеве и групите за защита на интересите им изглежда няма почти никакъв пряк ефект върху политиката.

"Анализът ни показва, че мнозинството от американското общество реално почти няма влияние върху политиката, определяна и прилагана от правителството," пишат Гилънс и Пейдж. "Америка притежава много характеристики на демократичното управление, като редовно провеждащи се избори, свобода на словото и убежденията и масово (макар и оспорвано) избирателно право.

Смятаме обаче, че ако изборът на политики се доминира от влиятелни организации на бизнеса и малобройни заможни американци, твърденията на Америка, че е демократично общество, са изложени на сериозна заплаха", казват политолозите.

Това е доста впечатляващо твърдение

В заключението на своя анализ, Гилънс и Пейдж дори отиват още по-далеч, заявявайки, че "в САЩ, според нашите наблюдения, мнозинството не управлява - поне не и в причинно-следствения смисъл на реалното определяне на политиката. Когато мнозинството граждани са несъгласни с икономическия елит и/или организираните интереси, те като цяло губят. Нещо повече... дори когато сравнително големи мнозинства от американците подкрепят промяна на политиката, те като цяло не получават тази промяна."

Надали е изненадващо, че новото изследване вече предизвиква шумни заглавия от рода на "Изследване: Америка е олигархия, не демокрация" - включително и в уважавани медии като BBC. Гилънс и Пейдж не използват термина "олигархия" в описването на заключенията си, което би означавало, че малка управляваща класа доминира в политическата система, изключвайки всички други. Вместо това учените предпочитат фразата "доминация на икономическия елит," която е малко по-малко негативна като звучене.

Представените от двамата учени доказателства имат нужда от внимателна интерпретация

Например проучванията на общественото мнение, на което те разчитат, показват, че по много въпроси хората с различни доходи имат сходни мнения. Ако цитираме пак изследването: "Сравнително често масовите граждани и заможните граждани (тоест икономическият елит) желаят едно и също от правителството."

Това се отразява в резултатите на политиките. Предложенията, които са подкрепяни и от двата края на спектъра от доходи, имат по-голям шанс да бъдат приложени, отколкото политиките без такава подкрепа. Така че поне в този аспект демокрацията в Америка очевидно работи.

Проблемът е в това, което се случва, когато някои от групите, особено богатите, подкрепят или се противопоставят на определени предложения, а другите групи в обществото не споделят техните възгледи. Гилънс и Пейдж са констриурали многовариантен статистически модел, който включва три причинно-следствени променливи: американците от 90-я перцентил на разпределението на доходите (богатите), американците от 50-я перцентил (средната класа), и различните групи за защита на интереси - като бизнес-лобита и профсъюзи. Определяйки по такъв начин анализа си, двамата политолози са могли да оценят въздействието, което групите имат независимо едни от други.

И ето какво показват данните: когато елитът подкрепя дадена промяна на политиката, тя има 44% шанс да бъде приложена. Когато обаче елитът се противопоставя на дадена мярка, шансовете й да стане закон са не повече от 18%.

Фактът, че и двете стойности са под 50%, отразява склонността към запазване на статуквото: в американската система на разделение на властите прокарването на каквото и да е като промяна е сложно.

Изследването ясно показва, че по много въпросите богатите реално имат ефективно вето

Ако те са против нещо, то е маловероятно да се случи. И това очевидно противоречи на теоремата за средния гласоподавател, според която политиката отразява предпочитанията на гласоподавателите, представляващи идеологическия център - но все пак не звучи като твърде противоречива теза.

Скорошен пример за това "ефективно вето" е провалът на опита за промяна на регулациите, според които мениджърите на хедж фондове и собственици на компании с финансирано изкупуване на активите плащат изкуствено ниски данъчни ставки върху голяма част от доходите си.

През 2012 година имаше масов изблик на гняв при разкритията, че Мит Ромни, който е спечелил по-голямата част от състоянието си именно чрез компания за финансирано изкупуване - Bain Capital, е платил под 15% федерални данъци. Въпреки това тези данъчни отстъпки така и не са елиминирани и досега.

Едно от другите интересни констатации на изследването е, че отвъд определено ниво мнението на обществеността като цяло има твърде малък ефект върху шансовете дадено предложение да бъде подкрепено и превърнато в закон.

Предложенията, които имат подкрепата на мнозинството, имат по-големи шансове от тези, в подкрепа на които се обявява само малцинство. По думите на Гилънс и Пейдж обаче, "вероятността за промяна на политиката е почти една и съща (около 30%), без значение дали ограничено малцинство или голямо мнозинство от обикновени граждани е в подкрепа на предложена промяна в политиката."

Изследването е провокативно и сред политолозите цари ожесточен дебат дали то напълно подкрепя тезите на авторите

Сред проблемите му е фактът, че данните, използвани за техния анализ, са сравнително стари: те обхващат периода от 1982 до 2002. (От друга страна, изглежда малко вероятно влиянието на богатите да е намаляло през последното десетилетие.) Друг проблем е, че в статистически смисъл някои от данните и уравненията им обясняват под 10% от разликите.

Дори и в такъв вид изследване, цифрата е сравнително ниска - и самите Гилънс и Пейдж привличат вниманието към този факт и предлагат различни тези защо това не е толкова сериозно затруднение.

Двамата също така изтъкват и друго потенциално възражение срещу техните изводи: "Масовите граждани като цяло нямат голям интерес към политиката и са неграмотни по въпросите на публичните политики. Защо тогава да се притесняваме, че тяхните неинформирани предпочитания не влияят на вземането на решения?

Може би икономическият елит и групите за защита на интереси имат по-голям опит с политиките, отколкото обикновените граждани - и знаят кои политики са от полза за всички. Не е изключено те също да търсят общото благо, а не да се стремят само към егоистични изгоди, когато избират кои политики да подкрепят... И все пак някак си сме склонни да се съмняваме в това."

Не само учените се съмняват в айн-рандовското благородство на елита

Никой не оспорва, че икономическият елит като цяло има непропорционално голямо влияние във Вашингтон, или че възгледите и интересите на елита изкривяват политиката по начини, които далеч не е задължително да са в полза на мнозинството. Политиците го знаят не по-зле от политолозите. Единственият дебат е колко далеч точно е стигнал този процес, и дали би трябвало да го наричаме олигархия, или нещо друго.

#5 Оня Дето Го Трият 25.04.2014 в 09:02:34

Сигурен съм, че долните четирима тиквеници няма да отговорят на въпроса - в коя държава тогава има демокрация ?

#7 Оня Дето Го Трият 25.04.2014 в 09:59:41

- национализация......... - налагане на нов данък....... - увеличаване налога.... - забрана.... Пузев, това историята многократно е доказала, че е пътя да се загроби една държава. Такива мерки неминуемо водят до крах, за който после ще бъде обявено международната конспирация или не знам си кой. Интересно че винаги има маса хора, които подкрепят такива мерки. Разбира се ясно е за тези които четат книжки. Другите си мислят, че е достатъчно да се дръвчиш на големите (Орбан, Чавес, Кастро) за да си добър управник и да върви икономиката. Само че не е!

#8 boris 25.04.2014 в 10:05:10

За кво вее таа демокрация бе?! Ялати тука да видити до къде на докара демокрацията.

#10 Оня Дето Го Трият 25.04.2014 в 10:32:25

Аз казвам, че такива мерки неминуемо водят до катастрофа! Икономически, практически, исторически и по всякакъв начин доказано! БВП дори не съм и споменавал. А Нигерия е малоумен пример откъдето и да го погледнеш. Вероятно си фен на "Плана Сидеров", а Сидеров пък е фен на Орбан. Той е фен и на Чавес и на КАстро. Не ми е известно там да има просперитет. Във Венецуела имат много петрол, не ги демократизират, а наскоро им свърши тоалетната хартия - ЗАЩО?

#13 Оня Дето Го Трият 25.04.2014 в 11:20:30

Оня Дето Го Трият | 25.04.201409:59 "...Такива мерки неминуемо водят до крах, за който после ще бъде обявено международната конспирация или не знам си кой..." Не че не знаех какво ще отговориш - естествено че някой друг е виновен, когато такава политика катастрофира А това се случва ВИНАГИ ! И тоя пуст капиталистически балон дето го пукат 100 години вече. И все го пукат, и все го погребват тоя пуст капитализъм, а все хората от цял свят натам ги влече. Пузев, ти верно си изваден от землянка и си в средата на миналия век, човече. Същите приказки, същите клишета, като от 1950

#16 Оня Дето Го Трият 25.04.2014 в 11:40:03

Абе не знам, ама като я бутаме тя реално си пада. Нали виждаш - ЮСА уж бил балон, а Ръша колос, ама жителите й гледат накъде да се спасяват. Тоя компютърния корифей и той си би камшика, нали видя вчера...

#18 янаки 25.04.2014 в 12:11:20

От много време, образно казано някой ни „проглуши ушите”, че хората от целия свят дават мило и драго да станат граждани на САЩ......., но не е точно така, В „Pew Research Center", САЩ има интересна статистика, от която се вижда, че докато в началото на 20 век 90% от емигрантите са били от Европа, сега този дял е паднал до 12%. От тази динамика на емигрантските потоци ясно се вижда, че „американската мечта” се котира главно в мизерстващите райони на Източна Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Друг интересен момент в тази статия е, че към 2060 година белите американци в САЩ ще бъдат 47% от населението. http://www.pewresearch.org/next-america/#Two-Dramas-in-Slow-Motion

#19 янаки 25.04.2014 в 12:16:13

Не може да има съмнение, че най-желаната дестинация на мечтите на бедните, неуспелите и отхвърлените хора по света, са САЩ. И за това си има основания. Не е имало и няма друга страна по света в основополагащите закони на която да е включено правото на всеки човек на стремеж към постигане на собствено му щастие. Лошата страна на „американската мечта” е, че, в САЩ, колкото повече се приближаваш до пълното щастие, разбирано като стремеж да притежаваш всички тези неща, притежаването на които, е прието там да се смята за връх на благоденствието,толкова повече далдисваш в заеми, толова повече се налага да работиш извънредно и толкова по-малко време имаш, за да се радваш на това пълно щастие. А най-големият кошмар, денем и нощем, е да загубиш работата си, от този непрестанен стрес, повечето американци пребивават в състояние, което на медицински език се нарича "вертикална кома".

#21 Оня Дето Го Трият 25.04.2014 в 12:45:51

Пузев Е точно па ти ли говориш за антиРъша пропагандата, като всеки пост ти е против ЕС и демокрацията, без въобще да кажеш какво предлагаш в замяна. Въобще човек да плюе демокрацията е все едно да недоволства срещу водата или въздуха. Да не искаш да си свободен Поне 80 % от жителите на тая земя биха продали майка си само да са на твоето място. Но може и да си прав, понякога ми се иска да не е никаква демокрация и да те пратя да чукаш камъни, вместо да пишеш собствени мнения. Къде го дават така!

Новините

Най-четените