Ако самолет удари Айфеловата кула в терористична атака, това със сигурност ще е челото на българските вестници - и първа новина в българските електронни медии.
Иначе международното положение е завряно по задните страници на голяма част от пресата, в края на емисиите на националните телевизии. (А в България все повече хора се информират предимно от телевизиите - почти като в Италия). Към международните новини биват причислени и всякакви идиотии, като например как може да се отварят бутилки бира между две цици и прочие вкуснотии, гарнирани със снимка - или картина, на чудесията.
Няма достъп, още по-лошо - няма и потребност
Не е никакво откритие, че българите сме част от ЕС и от съвременния глобален свят по дефиниция. Проблемът е, че голяма част не владеят език в степен, която да им позволи да гледат CNN, Euronews, BBC и др., за да попълнят дефицитите от информация за света. Над 50% на сто нямат достъп до компютър, за да компенсират тези липси, като си набавят тази информация от Мрежата - на съответния език.
Вероятно почти сто процента от поколението на 55-годишните - и нагоре, няма и потребност от международни новини и анализи, а опасявам се, че значителна, страх ме е да кажа преобладаваща част от тийнеджърите и студентите - също.
Странно - а може би не - за страна, живяла 45 години в изолация от огромната част от света, в която външната информация се прецеждаше, оцветена в подходящата тоналност, през партийно контролираните държавни медии. Или се процеждаше през заглушавани чуждестранни радиостанции и от уста на уста - като народно предание.
Взрени в пъпа, слепи за света
Днес България продължава да живее почти като в медийната битност преди 1989-а. Централна фигура в новините е политическо-партийният деятел - във всичките му измерения и изказвания.
Липсата на струя международни новини - и техен компетентен анализ, ни пречи да се съизмерим с останалия свят. Къде сме ние - къде са те, но не в обичайния досега формат, който създава малоценност и кара повечето хора да махат с ръка и да казват: "Ми за кво ми е да знам..."
Ами за да знаеш, братче, че в САЩ например фермерите водят също такава битка като българските, за да осигурят ниша за суровото си истинско прясно мляко на пазара. А големите производители на пастьоризирани млека заедно с федералните власти дават отпор...
Някъде по средата между българските и чуждестранни новини стоят тези от Брюксел - нашата европейска столица. Въпреки членството в ЕС, българинът продължава да гледа на Брюксел - респективно ЕК, като на Високата порта. "Брюксел ни критикува...хока...скастри..." или "отчита известен напредък", "политическа воля", започва наказателна процедура или ни предупреждава за нещо - роми, завод за боклук, фирми-монополисти на летище София.
Ето с този канцеларски език на европейските чиновници и администратори - или с хъшлашкия тук, говорят българските медии за нашето общоевропейско правителство.
Достиженията, добрия опит и практики - всичко това остава извън медийния обсег. Европейската идейна беизходица по отношение на това как да продължи пътя си обединена Европа занапред - също. Всъщност последното едва ли би заинтригувало българския потребител на информация - поне на този етап.
Няма кой да коментира
Международните новини заемат доста по-достойно място по страниците/емисиите като обем и преднина, ако в тях има действащи лица от български произход - или с българско гражданство. Независимо дали българка е удушила трите си деца в някой американски щат или роми са върнати обратно в родината си от Франция, където си живеят по-добре отколкото в родината. Или премиерът - Борисов, Станишев, Сакскобургготски, все едно - е някъде на визита.
Когато българският министър-председател е на посещение в чужбина, той е центърът на събитието - било то и сесия на ООН. Нищо лошо - ако същото това събитие се представя също достатъчно изчерпателно, за да си направим в крайна сметка някакви изводи: като например с какво е допринесъл българският държавник в крайната картинка...И къде точно сме по пътя на изпълнение на глобалните цели на това хилядолетие, начертани от Организацията на обединените нации?
По телевизиите и останалите медии винаги има някой, който да коментира данните от поредните социологически номинации. Но не международен анализатор, който компетентно да ти обясни защо например бившият американски президент Бил Клинтън обвини рускоезичните евреи в Израел, че препятстват постигането на мирно споразумение с Палестина. И в тази връзка откъде идва разривът между министъра на вътрешните работи Авигдор Либерман (представител именно на тази рускоезична общност) и премиера Бенямин Нетаняху - освен коалиционните им различия?
Същият този Либерман в края на 2009-а предупреди например македонския премиер, че на Балканите се настаняват трайно, под благотворително прикритие, терористични радикални ислямисти.
Това е само пример. Мирът в Близкия изток отдавна е "отстреляна" тема в българските медии. Също както и околните ни балкански държави - за Румъния се чу по-шумно покрай общия ни ромски проблем и пътя към Шенген, за Македония - в стила и лексиката на Божидар Димитров и лъвовете на скопския мост, гърците - ами ако затворят още един път границата, Сърбия е отписана от картинката.
Турция? Какво беше? Аха - ВМРО май прави референдум срещу членството й в ЕС! Ами спечеленият от Ердоган референдум в Турция за промени в Конституцията в Путин ли го превръща и какви ще са прогнозите за последиците за Балканите от събитията в тази регионална суперсила...
Слепи или заслепени?
Крайният резултат е, че сме заслепени и оглушали за света от дунанмата на родната политика. Главите и говоренето на българската политическа класа заема толкова голям обем в българските медии, че за всичко друго остава само елементарното маркиране.
Добре, че някои телевизии са пратили свои хора в Бразилия, където кандидатката за президент с български корени Дилма Русеф се кани да победи на изборите в неделя.
Ако не разбирате за какво става въпрос, гледайте си Бойко Борисов пред Сашо Диков. Но ако имате възможност, не пропускайте интервютата на Фарид Закария по CNN - с Дмитрий Медведев беше уникално - Закария беше блестящ, а Медведев толкова европейски...После открийте сами разликите.
