Как се прави бизнес по български

Колкото повече се свива бизнесът в България, толкова повече нараства броят на бизнесмените.

Милиони са вече българите, изкушени от възможностите на частното предприемачество. Всеки от тях е убеден, че бизнесът е в кръвта му и не е далеч денят, когато ще плува в море от пари, досущ като Чичо Скрудж.

За да не остане по-назад, Иван решава да отвори малък бизнес. Продава нивите на дядо си и стария голф на баща си и решава "да завърти парите".

Първата му работа е да си наеме офис. Но в офис сградите е много скъпо, затова Иван наема малка миризлива гарсониерка в краен квартал. В хола слага бюро и мека мебел за "гостите", а кухнята е предназначена за секретарката.

Секретарката Стефка е младо, полуграмотно момиче с приятна външност. Задачата е да прави кафета и да вдига телефона. Но засега телефонът не звъни, затова мисията й се ограничава в боравенето с кафемашината.

Иван слага гръмко име на фирмата си, за да респектира конкурентите. Кръщава я "Чолев интернешънъл трейд къмпани".

Следващата стъпка на Иван е да си направи ефектни визитки, на които под името му пише president. Но понеже няма на кого да ги раздава, на първо време ги връчва на роднините си с деловата фраза "Ку ти тряа нещо, обаждай са".

След като са положени основите на фирмата, Иван вика в офиса поп да освети новото предприятие. Не че е религиозен, ма е чувал, че така се прави.

Време е бизнесът да започне!

С вродения си нюх Иван усеща, че все още му е рано да се хвърли в големи сделки с петрол, затова се насочва към инвестиции с по-малък риск - купува от "Илиянци" триста китайски гребенчета по 3 стотинки и започва да ги предлага в търговската мрежа по 20 стотинки. На всеки, закупил над 50 бройки, обещава 4 процента отстъпка.

Всяко начало обаче е трудно. Пазарът не реагира възторжено на китайските гребенчета. След месец се оказва, че са продадени само девет гребенчета, а 23 са върнати, понеже са дефектни. Започва да изглежда, че предлагането е далеч по-голямо от търсенето.
Иван обаче не се отчайва. "Когато се продадат - тогава, нямаме бърза работа", и пренасочва инвестициите си към турски вълнени стелки. Този бизнес е далеч по-сложен, защото стелките са с различни размери и съответно - различна себестойност. Налага се да се правят сложни изчисления. Иван стои до късно в офиса и трака върху калкулатора - подарък от дядо му за абитуриентската вечер през 1998-а.

Стефка също стои в офиса до късно, щото не се знае - може па някой да звънне. Обаче никой не звъни.

Трудните първи стъпки в предприемачеството сближават Иван и Стефчето и те започват да консумират пламналата между тях страст върху меката мебел, предназначена за гости. Стефчето се влюбва в Иван и започва да му вика "зайо".

След месец се оказва, че и стелките няма да са големият удар, който ще осигури на Иван място в топ 10 на "Форбс". Хич не се харчат.

Ала съдбата обича смелите и им поднася неочаквани подаръци. В този тежък за бизнеса момент бащата на Иван му изпраща от село половин прасе и двеста литра домашно вино. Иван решава да се преориентира и да започне търговия с хранителни продукти.

Прасето е разфасовано и наблъскано във фризера, тубите с виното стоят на балкона на "офиса". Иван купува 50 празни шишета от един литър и везна, с която да отмерва месото, и пуска в интернет безплатна обява, че вече е играч на свинско-винения пазар. Инструктира Стефчето да обяснява на всеки, който позвъни, че продуктите са екологично чисти, и да им дава адреса на офиса.

Никой обаче не звъни. Виното започва да вкисва, а след една авария, оставила без ток целия квартал за 20 часа, месото придобива подозрителен лилаво-кафяв цвят и мирис на маршрутка.

В този момент обаче съдбата отново протяга ръка на Иван - умира баба му и му завещава малък апартамент в "Меден рудник". Иван решава, че това е знак да зареже дребната търговия и да влезе в големия бизнес с недвижими имоти. Ще го продаде, ще купи с парите два по-малки апартамента - един в Добрич и един в Търговище, после ще ги продаде и ще купи четири апартамента - в Монтана, Горна Оряховица, Хасково и Кюстендил. После ще продаде и тях и... ехе-хей!

Перфектен бизнесплан, който само за година ще го изстреля сред големите играчи и ще му донесе милиони.

Иван си купува костюм, за да прилича на истински риъл естейт брокер и започва да пътува всяка седмица до Бургас на огледи с клиенти.

Минават няколко месеца, но бленуваната сделка така и не се осъществява. Едни клиенти уж харесаха апартаментчето, но така и не се обадиха повече.

Приходи няма, а разходите постоянно се увеличават. Само за бензин до Бургас е изхарчил вече над две хиляди лева.
А всеки месец трябва да се плащат и наем за офиса, и сметки за ток, телефон и интернет...

Иван обаче няма намерение да се отказва. Не и сега, когато е толкова близо до Големия Удар. Тегли потребителски кредит с 12 процента лихва. Сигурен е, че щом тръгнат нещата, веднага ще го върне.

В тоя момент Стефчето му съобщава, че е бременна. Сигурна ли си, пита я Иван. Ами, сигурна съм, как да не съм сигурна, казва Стефчето. Ама от мен ли е? Е от кого да е бе, зайо, аз с други мъже не съм спала, казва Стефчето и се разплаква.

Иван изпада в депресия. Стои до късно в офиса, пие от вкисналото вино на баща си и се чуди какво да прави. Тамън тръгнаха да стават нещата и...

Абортът на Стефчето и ремонтът на колата веднага изяждат половината кредит.
Разбрал, че няма да може да се справи с кризата по нормалния начин, Иван започва да търси нестандартни мерки - залага големи суми в тотото, купува злато, щото цената му се качва, влага пари срещу голяма лихва в "перспективна фармацевтична компания".
Но от тотото спечелва само две тройки, цената на златото внезапно се срива, а перспективната фармацевтична компания се оказва пирамида.

Иван изпада в несъстоятелност. Не може да обслужва кредита си, не плаща наема на офиса, изключват му тока и телефона. Стефчето го напуска и започва работа в друга фирма.

В този момент Иван решава, че причината за всичките му беди не е в самия него, а в световния заговор. Виновни са му евреите, масоните, американците, руснаците, китайците, турците и извънземните.

Ако не му пречеха, досега да е милионер. Осъзнал тази безспорна истина, Иван намразва света и се записва в партията на Волен. Ходи по митинги и крещи "Върнете ми България!". Всъщност не му трябва никаква България. Човекът иска да му върнат парите, бизнеса, офиса, Стефчето, мечтите. Ала никой не му връща нищо. Светът внезапно се е оказал студен и безсърдечен. Иван стои сред тълпата от други излъгани българи и трепери от студ и страх. Духа в премръзналите си шепи и се опитва да ги стопли. Така както някога ги топлеше Стефчето.

 

#6 John Smith 30.12.2013 в 16:26:36

Статията щеше да е актуална преди 20 год. Тогава така се правеше бизнес. Ако пък и имаш гаражче...вече си напред с материала. Сега е друго- куцо , кьораво и тъпо се муши в политиката, там е истинският бизнес.

#20 Elessar 30.12.2013 в 22:04:15

Интересно ми е, защо Борката така се засегна. Дали е от "АТАКА" или написаното по-горе му е доста познато.

#21 Elessar 30.12.2013 в 22:06:53

Бих допълнил, че описаното в статията е вярно, според мен и че е една малка част от всичко.

#24 Elessar 30.12.2013 в 22:58:07

@24 Е, значи проблема е в нямането. Точно, както е описано в края на статията. Мерси и на теб.

#27 варненски 31.12.2013 в 08:28:33

Жалката действителност понякога разсмива... Весела Нова Година!

#35 MacAllister 01.01.2014 в 18:17:01

Преди... ами да кажем 10-15 години това нямаше да сатира, ами чист реализъм с една малка разлика - кредитирането от банките беше живо-умряло и нещата се завъртаха малко по-иначе. Днес ... ами по-различно е, тоя тип персонажи още съществуват, но вече са стигнали до нивото на уличната търговия, още малко и ще изчезнат, а с тях и последната надежда на българина да стане богат и да се фука колко е преуспял. Като казвам това се сещам, че това е горе-долу половината от съдържанието на половината родени в български глави бизнес планова. Другата половина е променлива и зависи от това какво върви днес, "ама много". Миналата година се изпокарах с едни такива опитвайки се (не знам защо) за пореден път да работя с нашенци. Има и изключения - да бъдем честни, но те са отделен свят, който съм казвал вече, се отделя все повече от другия български свят и в тоя другя остават два вида - мнозинството наивници дето неуспяват и точно като Хитлер похарчват печалбата от току що закупения лотариен билет наум и другата малка част на ония, които посредством положение в държавните органи и друг късмет са успели само, за да разберат един ден какво значи, че е важно дупе да знае 2 и 200. Растем обаче - не бойте се, ще порастем, той растежа не става с морал в политиката, а с яко дупе, ама давай да не разручкваме темата.

#36 MacAllister 01.01.2014 в 18:18:59

Абе макароне в БС-то не беше ли на мода адидаса?

#37 MacAllister 01.01.2014 в 18:22:25

И за трети път аз - гледам аз един Георги Каранякой си и почвам да си мисля, че подобни статии все пак не са чак толкова остарели. Ами гусин Героги Каранякой си - живей ти с тая мисъл, щом ти крепи самочувствието - живей с нея, ама после не питай защо си беден - хората, които могат да успяват никога не се питат дали са бедни или богати, просто не мислят за такива неща, а бедните дори и да забогатеят повтарят сценарии като един от една хубава руска народна приказка за Кузма Бързозабогателия.

#39 Marin 01.01.2014 в 19:55:31

Не мислех да коментирам повторно, но използването на текст от романа за Ана Каренина ме провокира. Сиромахов не е Толстой. Фабулата, която използва, е използвана от Александър Томов в един роман, който за мен не е лош, напротив. Не е лошо като претендираш да си автор да имаш оригинални идеи. То не става само с копи пейст. Трябва и акъл.

#45 Ben Dover 02.01.2014 в 18:12:02

Сладолед, май си бил в е-бането и юу знаеш на сиромахчо номерата

#50 Proactive 05.01.2014 в 18:56:44

Аз искам да чета как Иво Сиромахов прави бизнес ?

Новините

Най-четените