Пиша, за да си отговоря на въпроса защо баща ми и сестра ми, а и много други хора, сменят канала всеки път, когато има новина, свързана с промяната в страната. Не вярвам, че само ситият и човекът с работа оценят такива ценности като морал, достойнство, отговорност, но ако е така, вкъщи и други къщи сме достатъчно сити, за да го правим.
В основата на тази статия е книгата "Дестинация номер едно" на Георги Камов, книгата "Спаси България" на Петко Димов, анализът "Българската политическа култура и гражданското участие" на Антоний Тодоров и бележките във Фейсбук на Поли Тачева.
За мен
големият проблем не е правителството
и премиерът, изборният кодекс и вотът, олигархията и корупцията, а убеждението на масовия българин, че най-важните решения се взимат от политическия водач или олигарха и че волята на гражданите няма значение.
За мен големият проблем е в огромната стойност, която чрез мисленето си, поведението си, чрез искането за оставка дори, придаваме на политическата власт, като така омаловажаваме нашата самостоятелна инициатива като граждани. А е възможно да постигаме цели, включително такива за морал, достойнство, отговорност извън институциите, при нужда - дори без тях!
Не ме разбирайте погрешно: аз не съм против държавните институции и политическите партии. Аз съзнавам тяхната важност и ролята на техните водачи в общество, в което нещата ще продължат да се случват отгоре-надолу с години занапред. Но ми се ще, като за начало, повече от нас да разберем, че нашите действия и бездействия като граждани имат също толкова голямо значение, колкото и тези на политиците и олигарсите.
Ние, гражданите, ако не повече, сме също толкова агенти на промяната, добра и лоша, колкото и те! Затова ако старият модел е модел на силно политическо общество, в което отговорност и активност носят малцина, то новият модел нека бъде модел на силно гражданско общество, в което отговорност и активност носим всички.
Затова ако в стария модел "кой" е "политикът" и "ти", то в новия модел "кой" нека бъде "гражданинът" и "аз". Не всеки може да бъде политик и следи за действията на друг, но всеки може да бъде гражданин в истинския смисъл на думата и следи за своите действия съобразно.
Затова нека в новия модел поставим в центъра на събитията не правителството и премиера, не президента и конституцията, не парламента и политическите партии, не кмета и общината, не оставката, не парите, не олигархията, не корупцията, а нас, хората.
Хората и като цел, и като средство, и като дейност
Хората като цел ще рече да бъдем на улицата заради самите себе си и нашите семейства, не заради някой друг. Промяната не се изчерпва със замяната на едно правителство с друго, а със смяната на един начин на мислене и действие, който не работи, с друг. В основата на всяка промяна е промяната в манталитета и поведението на хората.
Хората като средство ще рече да ползваме нашите собствени знания и умения, ум и сърце, очи и уши, ръце и крака в подкрепа на промяната. Да правим и подкрепяме това, което правят Харта 2013 и "България може" не само на централно ниво, но и по места в нашите градове, села, квартали, семейства.
Хората като дейност ще рече да работим върху себе си и нашата среда, знаейки, че когато подобряваме едното, подобряваме и другото. Както казва Георги Камов, най-важните избори не са по време на избори; най-истинският избор не е за партии, политици, програми или платформи, а за средата, в която живеем и която има директна връзка с ежедневието ни.
Като други, и аз бях в центъра на София, Варна и Благоевград. Видях, че всички ние там имаме нужда да участваме в нещо по-голямо от самите нас. Пиша, защото мисля, че поставяйки себе си в центъра на събитията, борейки се с убеждението, че нищо не зависи от нас и променяйки начина си на мислене и поведение, са достатъчно големи неща за правене.
Казвам го, защото вярвам, че
посоката на промяната този път ще бъде отдолу-нагоре:
от гражданите към гражданските организации, от гражданските организации към бизнеса, и от бизнеса към държавата. Затова, граждани, да заемем своето място на агенти на промяната, като: Първо, намерим начини, с които всеки от нас да участва в борбата за средата, в която иска да живее. Това ще рече да намерим нашето място в страната, нашата ниша в средата, откъдето да създаваме резултати. И не просто добри резултати, а най-добрите резултати.
А те, както казва Джон Наш във филма "Красив ум", се постигат не когато правим само и единствено най-доброто за себе си, нито само и единствено най-доброто за групата, а когато правим едновременно най-доброто за себе си и групата.
Затова, да намерим средства за борба, с които да повишим едновременно както нашата лична отговорност, така и нашата социална отговорност. Да спрем да се самоизключваме или изключваме един друг от случващото се, така че държавата да спре да изключва хората, а хората да изключват държавата. Нещата засягат всички ни еднакво силно.
Нека бъдем по-справедливи и солидарни, защото, както пише Поли Тачева, онзи "малък" българин, който дава 20 лева на катаджията (или повече на данъчния, митничаря или общинския съветник) е също толкова корумпиран, колкото и "политиците, окрали държавата".
Тези от нас, които работят в сивата икономика, са също толкова непрозрачни, колкото и политиците и олигарсите. Ако на нас, като граждани, а и като човеци, е така трудно да спрем да правим тези неща, защо на друг да му бъде по-лесно? Какво значение има дали е въпрос на оцеляване или алчност? И двете са наши неприятели!
Крайно време е да спрем да толерираме мизерията в поведението и средата си. Крайно време е да поискаме нещо повече от себе си и живота, като дадем и съответното усилия в замяна. Няма такова чудо в света като нещо за нищо.
Второ,
като ползваме старата система, за да направим място за новата
Промяната отвън-навътре е лъскава и бърза, но може да бъде празна и нетрайна. Най-силното предимство на нас, младите хора, е, че не можем да бъдем пренебрегнати. Радвам се, че повечето от нас по улиците в страната са именно младежи.
Но наш голям недостатък е, че искаме всичко бързо и не познаваме старата система, за да я променим отвътре. А има примери за това как старата система оставя огромни празни пространства, които можем да запълним с решения и от които да получим резултати. В условия на криза на доверие, нашите държавни институции могат единствено да приемат и адаптират към себе си промяна, възникнала другаде и показала способността си да бъде успешна.
Това значи шанс за нас, хората, да създадем промяната, която искаме да видим, създадена в средата си от друг. При широко участие и достатъчно добри резултати, държавните институции, за да запазят своята легитимност и върнат доверието на народа в себе си, няма как да не създадат механизъм за бързото прилагане на тази промяна в по-голям мащаб. Това за мен е голямата възможност за всички ни. Трудната битка, в която ако влезем и упорстваме, няма как да загубим.
Трето, като спрем да храним стария модел на безотговорност, непрозрачност, олигархия, корупция, апатия и глупост, за да може да захраним новия. По правило, олигархията съществува и се развива при наличието на неконтролируема корупция в държавната власт, допускана съвсем съзнателно от политическите елити.
За нейното отстраняване са необходими реформи в сферите, които крепят властта й
и я снабдяват с ресурс да обезвластява
държавните органи. Харта 2013 и "България може" се опитват да подкрепят тези реформи.
Накрая ще обобщя написаното с думи на Георги Камов: "Нашият основен проблем не е материалният ни статус, а усещането за собствения ни живот. Натрапчивото чувство, че самите ние не участваме в него и гледаме отстрани. Че живеем живот, създаден от някой друг. Определен от някой друг. Подреден от някой друг. Това, което трябва да направим в момента е да променим собствените си очаквания за самите себе си".
Да вдигнем летвата! И да си върнем топката!
