Късмети от производител

Нова година - нов късмет. За баща ми тази максима винаги е звучала по-различно: „Нова година - нови късмети".Това е световният шампион по писане на листчета с пожелания.

Откак се помня, в ранния следобед на 31 декември, щом майка ми подхванеше подготовката на празничната трапеза, в ръцете му се озоваваха лист и химикал и той започваше тайнствените си писания в нещо като рима. Понякога беше във форма и амалгамата от конкретика и абстракция му се получаваше; друг път го мързеше и мерената реч силно накуцваше. При всички положения десетина късмета задължително трябваше да бъдат произведени, увити в станиол и пъхнати в баницата, за да може няколко часа по-късно всеки член на семейството да ги зяпа недоумяващо и да се чуди какво точно означават.

Не съм сигурен откога датира тази традиция. Вероятно плавно е заменила старите дрянови пожелания на дядо ми. Новото време изискваше и нови идеи и така в служба на новогодишната манифактура на късмети беше впрегнат поетичния талант на баща ми, макар че, между нас казано, поезията не е силната му страна. В резултат на добрата му воля и вдъхновение се получаваха неща като това:

Такъв успех

Такава слава

Де да бех

С твойта глава

Или пък:

Всеки ден през таз година

Да бъде като на картина

Забелязвате, не е точно Лилиев, но късметите си ги бива определено. Как ги помня ли? Ами не ги помня, пазя ги. Реших да си ги събирам и да ги лепя в тефтерче, защото кой, за Бога, би изхвърлил подобно съкровище. А пък и какво друго можеш да ги правиш?

Тези история би могла да свърши тук. Достатъчно сантиментално-новогодишна е. Само че онзи ден разглеждах въпросното тефтерче, за да проверя останали ли са му листа за новата порция с пожелания. И внезапно  открих нещо много любопитно. През всички тези години сме пропускали да забележим, че късметите на баща ми са не просто весели поетични издънки за баница, а послания с провиденчески елемент. Когато през 98-ма ми се падна:

Идва страшен кяр,

Благ, умен, а бе - цар.

не вденах съвсем за какво става дума, но сега ясно виждам, че баща ми е предсказал завръщането на Симеон и кяра, който падна за мнозина.

На следващата годиана пък изтеглих:

Пътни магистрили

Са на дневен ред

Късмет!

Дълго време бях убеден, че става дума за новата ми шофьорска книжка, но татко всъщност беше посочил държавния приоритет десет години по-късно. Ето как вече не гледам на пожълтелите и омазнени листчета като на сантиментални свидетелства на отминали празници; те са най-добрите политически прогнози, които съм виждал. Така се правят предсказанията.

Твърдо решен съм в навечерието на всяка Нова година да сядам с тефтерчето и чета старите късмети на баща ми, в опит да отгатна кой ли от тях и под каква форма ще се реализира в скоро време, докато той все така пише нови, за да ги пъхне между корите и сиренето. Всъщност сигурни ли сме, че писанията на Нострадамус не са мислени именно като късмети за баница?

Новините

Най-четените