На 26 май 1988 г. вътрешният двор на СУ беше пълен. Първият хепънинг. Студенти се бунтуваха, денят беше 26 май, появи се милиция.
Имаше музика, Петър Манолов чете стихове, освирканията позамлъкнаха, когато излезе проф. Исак Паси, преподавателят, който говореше пред препълнени зали и на чийто спецкурсове в известната днес заради окупацията 272-а, седяхме по земята, тъй като нямаше места. Проф. Паси говори малко, смисълът беше да не превръщаме университета в това, което се опитваме да направим...
Властта не падна. България спеше и чакаше някой да й внесе революция отвън, беше верен и покорен съветски сателит, по-късно едното крило, или по-скоро обръч на червената номенклатура свали Т. Живков и сложи началото на забогатяването си.
А през 1993-а синята метла, във вида на онзи декомунизационен закон, известен по името на създателя си - законът "Панев", направи невъзможно оставането на проф. Паси, член на БКП, в университета. Самият той заяви, че не се отказва от идеите си. Непримирим, непримирен.
Вече съм достатъчно възрастна, за да искам да знам какво ще се случи после. Наясно съм, че днешната окупация на Алма Матер няма да е Великата Октомврийска, тази власт няма да падне по този начин. Няма да е и студентската 1968-а в Париж, когато са летяли павета, проляла се кръв, милиони френски работници са излезли на стачка, а изборите с абсолютно мнозинство са спечелени от партията на Шарл де Гол, комуто Франция вече е простила Алжирската криза.
Но също така съм наясно, че протестите раздрусват властта, правят я неспокойна, дразнят я, изнервят я, гаврят се с нея, пускайки балони с риторичния вече въпрос: Кой предложи Пеевски и размахвайки плакати с иронично-подигравателни надписи.
Дали ГЕРБ и разни кръгове се опитват да сместят костюмираните си задници зад студентските суичъри?
Несъмнено. Екзалтацията и дързостта, присъщи на тази възраст от човешкото развитие, лесно могат да бъдат използвани за не дотам чистоплътни интереси. Ако искат да им вярваме, студентите сами ще плеснат през лицето манипулаторите, които - също като Санчо Панса - се появяват, когато идва моментът за подялба на плячката.
Но позитивното сега е, че след като енергията на уличните протести се изчерпа, студентите заредиха изтощените ни батерии, съживиха ни и станаха нов център на гражданско недоволство, показвайки, че има все още непримирени. Малцинство. Непримиримите и несъгласните винаги са малобройни. Затова и в шаха пешките са повече.
Ако няма окупация, властта отново ще потъне в леност, доволство и тщеславие,
а медиите на Фамилията ще я надуват като плондер с компресора на разхваляването. Но окупаторите вече я изплашиха.
Ден след като театрите обявиха, че затварят, властта намери пари, за да се разплати с тях за сумите, които им дължи. Факт, че тези, които ходят на театър, са значително по-малобройна група от подкрепящите правителството, нали :))) - но затварянето на театри в София ще изкара на улицата известни лица.
Ето това те не искат да става. Ако до протестиращите студенти се изправят лицата, познати на цяла България от сериали, реклами и театрални сцени, това отнема от екзалтацията на анонимковците, подкрепящи кабинета, в известна степен го обезценява. Друго си е, когато известните заемат определена страна. И то не известни като Мишо Шамара и Петното.
Заплахата за "протест на интелектуалците" изрече председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, който вчера заяви как утре, сиреч в понеделник, "всички актьори ще са тук, за да подкрепят студентите". Не бяха, но се намериха парите за театрите.
След като изчерпа противодействието с нахлуването на контрите в университета, премиерът Пламен Орешарски любезно покани от Брюксел студентите на разговор и се показа по европейски диалогичен.
"Сигурно много неща имат и те да ми кажат, и аз да им кажа", каза той пред БНР, а после разказа как е подкрепял протестите на студентите си в началото на 1990-те като университетски преподавател.
"Те са в правото си да протестират, естествено, но трябва да избираме и формите на протеста, така че да не пречим на останалите", каза още Орешарски. Същата теза подкрепи днес и Академичният съвет на СУ.
Защо, като е толкова диалогичен, Орешарски не дойде в 272-а аудитория? От подобна акция - публичен дебат със студентите, само би спечелил - стига да е сигурен и уверен, че ще се представи добре.
Очи в очи, лице в лице. Дори няма нужда НСО да го пази, това не са протестиращите, които го карат да търси задния изход при всяка своя публична проява. Години наред се е изправял в аудиториите на УНСС, за да преподава. Когато престане да бъде премиер, а това със сигурност ще му се случи след няколко месеца, отново ще преподава. Дали не се страхува, че няма да може да овладее една пълна с млади непримирими хора аудитория, за да обясни защо не трябва да си подава оставката? Да вземе пример от този уникален човек проф. Паси.
Иначе най-лесно е да му спретнат една среща в МС с хора от Националното представителство на студентските съвети, които не приемат окупацията и после да дадат брифинг за журналистите. Както направи и премиерът Бойко Борисов например с едни подставени лица от февруарските протести, които бяха разкрити. Но това е наистина евтина манипулация.
Нека се срещнат. Макар че Алма матер* на г-н Орешарски вече е друга.
*Alma mater (буквално - майка хранителка).
