Когато бях малък, имахме трима Сашковци в квартала. Имахме си дори един Кристиян. Не мога да бъда летописец за битието на тези четири личности, защото пътищата ни се разделиха отдавна.
Всъщност, все още познавам двама Сашовци и имам чувството, че те са последните от своя вид...
Преди повече от две години се роди синът ми и започнах и аз като много татковци да бутам количката в парка или градинката.
Сблъсках се с един странен свят на майки, памперси, слънчогледови семки и охкане, но това е друга тема, която може би ще отворя друг път...
Сега става въпрос за една огромна липса в този странен свят. Липсата на Сашковци.
Не казвам, че хората не си кръщават децата Александър, но всеки с такова име бива наричан на галено... Алекс.
В една отвратително сладникава реклама на памперси с три майки-еталон, разбираме че нейният Алекс вече спи спокойно, а на Крис всичко му е шест.
Дали е случайно, дали просто модата на имената е такава и майките по инерция наричат децата си на принципа на „най-малкото съпротивление"? Не мисля!
Миналото лято си направих следния емпиричен експеримент. Традиционно бяхме в парка със сина ми и традиционно тичах след него и връщах играчките на разплаканите деца, които той безцеремонно беше обрал.
Наложи се да върна една количка и на Сашко... пардон, Алекс. Тогава реших да вкарам социален елемент в общуването на двегодишните: „Ето, тате, дай на Сашко твоята количка, той ще ти даде неговата и всичко ще е наред"...
Да, ама не... откъм близката пейка, монотонното цъкане от разтварящи се обелки на слънчогледови семки секна. Две шлюпки политнаха с интензивно въртене към събратята си покрили асфалта.
ТЯ се изправи, безизразната глуповата полу-усмивка вече беше заменена от гримаса, издаваща неприязън, погнуса и крайна решителност да сложи нещата на мястото. Изпуснах количката, готов да се защитавам до последна капка кръв.
„НЕ Е САШКО!!!!!! КАЗВА СЕ АЛЕКС!!!!!!!!" Последният хрип беше придружен с рязко дръпване на пластмасовата играчка от ръцете на вече известния Алекс и изтегляне на заплашеното от възродителен процес дете, на безопасно разстояние от врага.
Ние с Данчо подвихме опашки и признахме своята капитулация...
