Момчето от Люлин*

Момчето от Люлин. Това е партизанското име, с което стана известен сериалът "Под прикритие" още преди да се завърти в ефира на БНТ. Появиха се едни трейлъри, чудесии, по улицата билбордите го представяха подобно на крайм поредица по AXN - въобще... сериозна реклама.

Някои от сцените вътре впечатляваха, други напушваха на смях, особено подкрепени с дефиниционния наратив на "разказвача" (т. нар. preview guy от Холивуд).

Но въпреки всички представяния, очаквания и други оказващи влияние върху предварителната оценка на зрителя фактори, "Под прикритие" стартира. Само, че... аз съвсем го игнорирах. Натрупаха се четири серии, докато най-накрая се наглася да ги изгледам.

Такава беше миналата петък вечер. Реших да не се напивам като свиня, а да си наваксам. А и... за да си изградя собствено мнение, а не постоянно да повтарям: "Ми едни ми казват, че е готин - други, че не е"...

Въпросните четири епизода ги погълнах за норматив. Изключително съм доволен! Бях скептично настроен, но след като минах 15-на минути от първа серия... четири часа не станах от стола. Добре де, направих една пауза между втори и трети епизод, че да не умра от глад.

ПОЗИТИВИ:

Михаил Билалов - в ролята на Джаро

Въпреки, че моделът на героя му доста се доближава до някакъв изискан събирателен образ от Левака ("Дони Браско") и Тухлата ("Гепи."), актьорът се представя повече от добре. Пълни кадъра с присъствие, дори без реплики е достатъчно изразителен и... о, да - умее да си променя тона от шепот, до бясно гълчене.

Мариан Вълев - в ролята на Куката

Любимец още от "Граница". Образът му в "Под прикритие" е жесток! Чист касапин, вещ в т. нар. мокри поръчки. А и с тея рамки-трепач, плюс очите зад тях, се превръща в опасно маниакален тип, който ако е решил да те пречука... ще го направи без да му трепне скуличката престъпна!

Захари Бахаров - в ролята на Иво (дясната ръка на Джаро)

Също е доста(тъчно) приятен с присъствието си. За разлика от шефа си, не го бива много в тоновите преображения, още по-малко - емоционално-лицевите такива. Но, здраве да е. Симпатяга!

Владо Пенев - в ролята на Попов (ченгето)

Грабна ме от раз. Гледал съм го в "Дзифт", а там персонажът му (Плужека) бе в пълната противоположност на това, което играе сега в кримката на БНТ.

Визията

Димитър Митовски, като тартор на режисьорите, а и като главен виновник за[д] идеята на сериала, още един път показва, че знае как да заснема, режисира, а после и да наставлява по време на монтажа. Въпреки, че други хора са отговорни за отделните части на този процес, сигурен съм, Митовски е напъхал поне два пръста в казана с горещ катран!

Музиката

е приятно подбрана, не върти само един-два мотива, като в стъкления сериал на bTV, а в комбинация с transition ефектите (заснети из цяла София, някои от които... изключително приятни - пушещите комини, например, са ми любими) превръщат монтираните 50 минути в... нещо много яко, достойно за конкуренция с Хорейшо или Грисъм от до болка познатите ни поредици на САЩ.

Сценарият и диалозите

Към момента нямам забележки към тях. Персонално към някои актьори - да, но... дано счупят гипса и да не се държат като че декламират стихотворение в 3-ти клас пред даскалицата и госпожа директорката.

Дълбочина на героите

Нещо, което много рядко се среща. Особено в сериалите. Героите на Владо Пенев и Захари Бахаров са типичен пример за контраст на своите образи. Което ги прави и по-трудни за изиграване, разбира се. Ченгето, дето бърка в задника на най-големия мафиот, междувременно има тийнейджърски проблеми с щерката си, а и не е някакъв озверял безчуствен задник.

Иво от своя страна има болната си майка, живееща в някакъв малък, сдухан от времето и миризмата на умирачка апартамент.

Пенев се справя доста по-добре от Бахаров, може би защото е и по-опитен от него.

Косъма и Близнаците не дразнят, въпреки тъпотата на героите си. Даже Сано на моменти е доста по-добър и от Шмекера.

Деян Донков в кожено яке, като bad-ass ченге, малко ми напомня за Белмондо в "Le Marginal". Чук!

НЕГАТИВИ:

Ивайло Захариев

Не знам дали умишлено го прави, или просто толкова си може, но въпреки физическото присъствие, Момчето от Люлин е точно този пример, който споменах два-три реда по-горе. Тя тази неговата физиономия дори не е студена, ако това се опитва да изиграе. Хубаво, липсва емоция, едва се прокрадва усмивка, считам го за плюс това. Но някак… неестествен плюс. А монотонното дирижиране на репликите се конкурира с това на Елена Петрова в “Стъклен дом”. Стягай се, момко!

Ирена Милянкова - в ролята на Съни

Идеално влиза в гащите на героинята си, но и тя понякога fail-ва с диалога. Според мен малко импровизация и притъпяване на репликите ще са добре дошли и за двамата. Все пак са основна част от сюжета и каста, не може да са слабото звено (до края).

Претупани сцени

“Под прикритие” не се разполага в 2 часа ефирно време (макар и с реклами) като основния си конкурент от bTV, но това не означава, че трябва да има такива… изцепки. Действието върви чудесно, има съспенс, покачване на напрежението, куриозни моменти в издънките и на двете страни (ченгета и престъпници) и накрая какво?!

Пример: Косъма щеше да получи един в главата, когато в сюблимния момент Шмекера домъкна ченгето, на което Иво и Куката мислеха, че (почти) бившият им приятел снасял инфо. FUCK! Всичко стана за минута-две, там е проблемът.

Но да не ви затормозявам повече.

Сериалът е чудесен, направи прекрасен старт и сега остава най-трудното - да издържи първия сезон при същото темпо. Че ако и позасили, въобще няма да му се разсърдя. Дори и леко да прави допирателна с “The Departed” (или азиатския оригинал “Infernal Affairs”) и “Дони Браско”, това въобще не трябва да влияе на финалната ни оценка. Все пак… everything is a remix :)

* Заглавието е на редакцията