Международната седянка Facebook

От около три месеца съм горд собственик на регистрация във Facebook. Дотогава само бях слушал за него, за виртуалното приятелство и че много хора прекарват времето си там. Срещал съм и недоумяващите погледи, когато им кажеш, че нямаш регистрация в  т.нар. социална мрежа. Е, ето, стана ми интересно и вече имам такава.

Странно нещо е човекът - както повечето същества и той е стадно животно, заедно с всички положителни и не толкова положителни аспекти. Но в същото време човекът хем иска да е част от стадото, хем да се отличава от него. По-точно да бъде част от нещо. Ето тук идва социалната мрежа, за да му даде това удовлетворение.

На въпроса: „Какво правиш?" идва отговорът: „Ами гледам какво става във Facebook!" И какво може да става там? Е как какво, живееш и  коментираш чуждите животи с надеждата някой да коментира и твоя, за да се убедиш, че и твоят живот не е толкова лош.

Е, ти не можеш да си и тук, и там, няма те в албума Beach party 2010, няма да посетиш еди-кое си събитие, но пък имаш Facebook, имаш и 100-200 приятели, от които надали и половината си виждал наживо.

Но има някои много интересни  неща, които могат да се открият в социалната мрежа.

На първо място са графиката, дизайнът и опциите на самия Facebook. Уникални са, все едно са правени от второкласници, които не са си изяли закуската и изпили млякото. Но нищо, кой ли пък ги гледа тези работи. Всъщност, като си помисля, и това му е много. Нали за Facebook пише: Безплатен е и винаги ще бъде. Както се казва: За без пари - толкова!

На второ място са приятелствата и най-вече броят им. На този фон всеки, който има под 100 приятели, е асоциален тип, така че търсете приятели. Нищо че с увеличаването на приятелите се увеличава и броят на „ уникалните" неща и снимки, които ще прочетеш и видиш, но това е търсен ефект, все пак.

На трето място коментарите - задължителна и основна част от Facebook. Не можеш да коментираш нещо, каквото и да е, ако е на някого, който не ти е приятел, въпреки че е приятел на приятел (ето на това му викам социално). Уникални и интересни коментари има, предимно с разни възклицания и обръщения от типа на муци, цуци, drunk, мрън, хлъц, къде си бее и т.н....

Идеята на коментарите е да са кратки и много внушаващи, на моменти дори драматични и колкото са по-неграмотни, толкова по-добре, трябва да са автентични все пак. Което обаче не означавало липса на култура и образование. Интересното е, че вече написан коментар не може са се редактира, а може само да се изтрие. Важното е да има писане.

Има и опция „Харесва ми", която трябва да се използва често, така де,  как пък няма да ти харесва, трябва да сте актуални, заедно с още няколко хиляди души, които харесват същото нещо (защо ли пак се сещам за стадото?). Така или иначе, няма опция „Не ми харесва".

Наскоро приятели ме светнаха, че нямало значение какво и как се пише и коментира. Това е свободно пространство, безплатно е, какво толкова, нали те кефи, голяма работа, че цветущият ти и не особено положителен коментар или статус ще го видят 100-200 приятели и ако тук простотията не е свободна, къде другаде?

Тук идва ролята на Facebook като утеха, като социално душевно кошче за отпадъци. И всеки може да излива online помия, когато и както си поиска и после да си отиде. А дали му олеква от това? Едва ли, може би за малко или до следващия път. Просто някои хора обичат да им е криво и да ангажират и останалите със себе си. И когато прочета коментари и статуси на профили с подобно съдържание, денят ми става по-хубав и положителен (направо магия).

Но да не си помисли някой, че може да  коментира както си иска. Има общ начин и тенденция за коментиране и от нейните релси не бива да се излиза, защото някой е много чувствителен и може да се докачи. Така де, кой си ти, че да кажеш наистина какво мислиш? Само хубави неща, съчувствие, ахкане и възклицания, опции „харесва ми", все пак човекът споделя душевните си терзания!

Или пък някой феноменален коментар, към който трябва да има тълковен речник и упътване как да се разбират нечиите велики слова. Хайде няма нужда!

Така във Facebook  трябва да се говори като за умрелите - или добро, или нищо. Определено трябва да се помисли за опция  Facebook-психолог. Убеден съм, че много хора ще я използват, макар и тайно.

На четвърто място са снимките - колкото повече, толкова по-добре. Не може да има Facebook без face, все пак. Всяко нещо трябва да е документирано, как иначе ще докажеш, че си уникален? Повечето от снимките са върхът на фотографското изкуство и налагат нов стил в него "Снимай ме, все едно гледам нанякъде" - без светлина, размазани образи, липса на глави и крайници в кадъра, субекти във видимо нетрезво състояние, абе купон да става. Важното е още с публикуването им да потекат коментари и опции „Харесва ми".

Петото забележително нещо във Facebook са новините и събитията. Например: Еди-кой си ще посети еди-какво си през 2013. Мисля да посетя откриването на новата галактика и кораба-майка през 2015, някой да каже нещо?

Facebook има висока информационна стойност, да не би някой да пропусне нещо и да остане в информационно затъмнение. И за всяко едно коментарче се получава цял e-mail! А най-любими са ми коментарите на собствения статус - как звучи само: Еди-кой си коментира собствения си статус! Почти като в нормалната пощенска кутия, като ни напускат разни рекламки, които директно изхвърляме. Но няма да се притеснявям, щом не ме уведомяват кой какво прави в момента, с кого излиза, с кого спи, какво обядва и кога ходи до тоалетната...

Феноменална беше и онази заигравка кой колко цъквания с мишката може да направи. Велико постижение наистина и всички трябва да научат за това. Коментарът е: „72, копеле". Само кажете кога и къде да ви донесем медалите, а за най-бързите може да се направят и паметници, с формата на показалец например. Може и празник да си направите и да си го празнувате всяка година. А дотогава продължавайте да цъкате, за 1-2 цъквания повече може да изпуснете първото място!

Frontier Ville също има своето почетно място сред заигравките, а за постиженията  на играещите я също сме прилежно уведомени. За тези, на които не им харесва, има и Fish Ville, както и много други Ville-и.

Накратко, това са основните фундаменти на Facebook.- перфектна система за неправене на нищо, но даваща усещане за значимост или един вид някой трябва да ти каже, че си някой.  Не ми се мисли как биха живяли определени хора без него.

Казват, че в разните форуми влизали самотни и нещастни хора. Там поне има нещо градивно и може да научиш това-онова. Въпросът какви са тези, живеещи във и с Facebook,  остава отворен...

Но, както много други неща, Facebook го има и съществува - няма лошо, защото все пак  има някаква идея. Понякога има и хубави снимки, интересни коментари и събития, връзки и информация или пък онези късметчета, в които поне има чувство за хумор или малко мъдрост (зависи от гледната точка). Пък и очевидно дава смисъл и значимост на живота на много хора.

А бабите на пейката пред блока? Ако можеха, щяха постоянно да са във Facebook...

Facebook  ли? Book няма, има само хиляди faces, търсещи собствения си face в лицата на другите...