Спомням си едно време в махалата хлапетата имахме един лаф, който пробутвахме винаги, когато се фукахме с нещо, което не съответстваше на възрастта ни. Казвахме: "Аз, като бях малко по-голям".
И после, каквото и да закачиш след това встъпление, беше освободено от съмнения, даваше простор на фантазията да се представиш такъв, какъвто би искал да си. Това особено отскачане напред във времето верифицираше в детските ни мисли действия, които нямаше как да са реални, но това не ги правеше невъзможни.
Просто разказът за тях предшестваше случването им. За каквото и да говорехме, в очите ни то не беше абстракция, а само свидетелство, че порастването не е линеен процес и няма нищо странно да си бил по-голям, а после отново да станеш по-малък и само да пазиш спомен за това в очакване на новия ти растеж.
Децата интуитивно формулират мъдрости и понякога само спорадичните ретроспекции напомнят за тях. Без съмнение, ние сме общество със забавен растеж. Дали щитовидната ни жлеза беше увредена безвъзвратно от Чернобил или хипофизата ни по рождение е потънала твърде дълбоко в "турското седло" на генетичното покорство, не е ясно, но симптомите са налице.
Караме някакъв безкраен пубертет, наречен "преход" и продължаваме да сме дребни и хормонално неуравновесени. Точно както е с тийнейджърите, ние не можем да решим деца ли сме още, с постоянна нужда някои да се грижи за нас, да носи нашата отговорност, или сме възрастни, които сами могат да взимат решенията си.
Това ни прави неуверени и ни лашка в крайни състояния - от меланхолична апатия, която ни поставя на дъното на щастливите класации до патриотарски бабаитлък, че от нас по-важни няма и останалите са длъжни да го отчитат.
Изпадаме в паника от кризите, повтаряме непрекъснато едни и същи грешки; като всеки пубер сме абстрактно недоволни и постоянно кисели, но от друга страна продължаваме да търсим закрилата на Държавния Батко, който ни набива в главата, че без него сме загубени. Влече ни лъскавото, мързи ни да мислим. Гласът на социума мутира, но тялото му е още като на седмокласник.
И все пак, като погледнем назад в проточилото се израстване, има момент, в който бяхме по-големи. През зимата на 1997-а ние бяхме повярвали, че вече сме зрели, че гласът ни има нужната сила, а гневът ни може да държи на разстояние всеки, който се опитва да ни се подиграва.
Това беше ключовият момент в обществения ни пубертет. В хапещия десетоянуарски студ ние бяхме избрали да сме възрастни и макар все още да имахме акне от социализма, бяхме големи; по-големи, макар и малко.Днес ще се намерят достатъчно мъдри батковци, куп загрижени чичковци с агентурни псевдоними, които да ни обяснят колко сериозно грешим.
Как онази зима не е нищо повече от безсмислен хлапашки бунт, дирижирана акция, в която сме били марионетки, но ние с вас знаем истината. Тогава бяхме други. И макар развитието ни да не е линейно и сега да сме се върнали назад, ние спокойно можем да разкажем за онези събития с встъплението "когато бяхме малко по-големи". И да се надяваме, точно както при децата, че идеята за зрялост, спомена за нея, може да ни отведе един ден до реалното порастване.
.... след това Костов проведе масовата преебатизация чрез разбойническо-ментърджийските дружества и разпродаде производствените мощности по най-класическият шуробаджанашки начин усвоен до съвършенство през комунизма. Което не стана по тая схема стана с касова ( подмасова ) приватизация - тоест отиде в ръцете на комунистите, защото кой друг имаше пари тогава? И народа се почуства сам и изоставен. Защото на площадите хората не отидоха да искат финансова стабилност, хората отидоха да искат справедливост. Това е което не получиха. Нищо. Десет години по-късно за кратко мъртвеца отново се събуди и блокира кръстовища. И се събуди наистина пораснал, защото се озъби на властта за неща различни от "корема стържи и студено на гъза" А хората от старото поколение нищо не разбраха - те така и не успяха да осъзнаят, че заплатата и партията която е на власт са и трябва да бъдат, две несвързани с нищо понятия. А те искат да бъдат свързани и така се оковат сами. Може екологията да не е нещо кой-знае колко важно при всичките проблеми на държавата ни, но дори и общественици, далеч по интелигентни от средният човек не осъзнаха, че зад Странджа, Пирин и дрън-дрън се крие нещо много по-голямо и важно - младите хора станаха да протестират с искане ДА СЕ СПАЗВА ЗАКОНА. Когато някъде е забранено нещо (примерно е забранено да се строи хотел) то това да е наистина забранено, а не според това кой с кой се познавал и на кой бил човек и най-вече да няма нищо общо с това кой е на власт. "Мой човек" и "вторият начин" са най-големият бич за българското общество.
Бичкия, за много години братле!!! Локаутът свърши, къде ще лафим сега? В нюза съм баннат до живот, ебати хюмнетата смачкани! !!
Хм, блокирано ми е айпито, не мога да се регистрирам. )
Бичкия, минах през телефона, ебати лузърите нещастни и бедни, да вземат да ми блокират айпито на компютъра, не е истина просто, колко жалки могат да бъдат някои сънародници, подтиснати от мизерия, глад и възможността да прекарват нощите си на мазни опърдяни столове пред писито.. Както и да е, новия ми ник е 05555 )))))))))))), ще се видим в нюза, тук по принцип мразя да влизам, защото имам чувството че се събират най-нещастните и депресирани копелдаци да си дърлят въшките, въобразявайки си, че притежават някакъв литературен талант, а това е гротеско просто...
А за мен една от причините да ненавиждам нюза е точно простащината и онанизма на повечето юзъри пред собствения им цинизъм. Как големи хора могат да ръсят толкова свинщина и да се въргалят в расизма си за мен остава загадка. За съжаление наблюдавам, че и тук почват да се изявяват, но не ме тревожи - най-лесното е да спреш да отваряш дадена страница. Уебкафето засега ме печели със сравнително добрия си тон.
Тази зима бях горд от България и Българския народ. Дали са манипулирани или не това не е от значе ние, това беше акт на не съгласие с условията на живот завършил с победа. Колкото и да маниполираш хора който са доволни не можеш ги изкара на протест. Българския народ отстояваше правото си да живее. В последствие, че някой измами народа е друга тема. Тези 39 народни представители, които протестираха против новата конституция, които разбраха на къде води основния закон бяха пратени далече от България, да не вземат да се разприказват, да разкажат какви планове се кроят за нашето бъдеще. Тази конституция, която не ти дава право да сезираш конституционния съд за нарушение, не ти дава право да избираш пряко съдиите и правителства, ами изгражда зависимост между всички, как да работи. Не можеш да уволниш депутат или министър въпреки че си им работодател. Сега трябва да се случи същото, че да се промени тази превидна демокрация, написана и изпълнена от комунисти.