Да питаш какво се случва в областта на културата в България изглежда неприлично. Още по-неприлично е да попиташ министъра на културата. Неудобни въпроси могат да се задават само от удобни телевизии.
Затова и министърът д-р Петър Стоянович избра ефира на TV7 преди дни, за да съобщи две полу-новини и да отговори многословно на въпроса на водещата "Какво се случва?" по познатия начин - нещо от рода на: "Ами, хм, нищо не се случва, то и какво да се случи, като няма финансиране".
Полу-новините бяха изведени от журналистическата гилдия като големи новини, без все още да е свършено каквото и да е. Едната полу-новина е, че:
"Ние сме в пиковата фаза на работата по Закона за културното наследство".
"Смятаме да го предложим за публично обсъждане може би след месец", обясни Стоянович.
Как и в чия полза ще бъде променен този така или иначе спорен закон, който от октомври м.г. се сдоби с работна група от 61 души, очевидно ще стане ясно след европейските избори. Въпросната работна група влизат представители на прокуратурата, ДАНС, национални музеи и институти, колекционерски и нумизматични организации, както и от представители на контрапротестите в подкрепа на кабинета "Орешарски".
Пред Webcafe директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, който участва в частта за археология и история на работната група, каза, че се очаква новият закон да бъде "по-либерален и по-демократичен".
Без деклариране на бабините вещи
Божидар Димитров сподели, че усилено се работи и за отпадане на спорния чл. 395 от Наказателния кодекс, срещу който се надигнаха множество сдружения от културния сектор. Там е записано, че всеки, който държи културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до 4 г. или с глоба от 2000 до 10 000 лева, а под понятието "културна ценност" се разбират произведения на изкуството (български и чужди), които са по-стари от 50 години.
"Според този член се стига до абсурда всяко нещо, което е над 50 години да бъде културна ценност. Следователно и аз самият мога да бъда културна ценност!", изтъкна историкът от Созопол.
Гилдията, колекционери и обикновени ценители на старите вещи горещо настояваха този текст да не бъде приеман и да отпадне при гласуването на законопроекта, което явно е на път да се случи.
Сред тях е Съюзът на колекционерите в България. Неговият съучредител проф. Димитър Иванов смята, че са нужни множество поправки в Закона за културното наследство. От кабинета обаче имат по-различен поглед към този въпрос.
Заместник-министърът на културата Велислава Кръстева изтъкна, че основната слабост на настоящия Закон за културното наследство (също и на Наказателния кодекс) не са бабините вещи, а нещо друго - иманярите.
Меценати
Втората полу-новина, произведена от министъра на културата е, че ще бъде предложен за обсъждане и приемане нов Закон за меценатството, който да замени неефективният такъв, приет през 2005 година. Това определено е полу-новина, защото никой от заинтересуваните физически и юридически лица все още не е запознат с предвижданите промени.
Тук има едно забавно съвпадение. Именно в деня, когато д-р Стоянович постави този въпрос в ефира на TV7, лидерът на "България без цензура" Николай Бареков подхваща същата тема в Добрич на среща с "културни дейци" и директори на училища и социални домове.
"За да има пари за българската култура е нужен Закон за меценатството, а държавата да се върне където й е мястото" - казва Николай Бареков.
Ако остава културата да разчита на пари от меценатство, то къде ще му излезе краят
с толкова отдадени на изкуството новобогаташи като нашите?
Сами разбирате, двете полу-новини, свързани с така или иначе лошо работещи закони, не се отнасят до основни проблеми на културата, като например тези с високите данъци за книгоиздаването, с празната сграда на така наречения Музей за съвременно изкуство и по никакъв начин не могат да обяснят сагата "български Лувър".
Затова хората, които се занимават с изкуство и култура в България отдавна не обръщат внимание на Министерство на културата. И са прави. Защото няколко правителства поред влачат все същите закони, вместо да решават каквито и да е належащи проблеми.
И става все повече от очевидно, че "култура" е онова, което се случва извън PR-а на администрацията. И онова, което има смисъл извън всякакви конюнктурно приемани закони.