Когато някой изрече думите "сценарий за етническо напрежение", това винаги е в причинно-следствена връзка с намерението на дадена група да извлече полза, като доведе до психоза част от българското общество. За съжаление, по-голямата част. И, разбира се, да измести вниманието от същинските проблеми.
В края на юли лидерът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев обяви по БНР, че трябва да сме готови за вариант "етнически конфликт". Позабравеният и изхвърлен от политиката преди доста време заместник на Доган - Осман Октай, обяви същото и дори посочи омразния си Ахмед Доган за движеща сила. (Всъщност, причината Октай да е извън политическия терен, казват, била простичка - по време на предизборна кампания дарените от голяма компания неколкостин хиляди за ДПС не стигнали по предназначение...)
Който плаща, той поръчва музиката
Веднага я подеха определени журналисти от определени медии по зададен им от камертона тон: виновен е Сорос и производните му НПО-та, които искат да направят "Мюсюлманската дъга". С тая дъга и със Сорос националистите плашеха преди 20 години, същото плашило размахват и сега.
Ако разумът не напускаше така бързо стресираните до степен на лудост българи, с омекнали пластилинени мозъци, щяхме да се замислим кога в последните 20 години е имало етническо напрежение между етнически българи и етнически турци? Макар фразата да е пускана в употреба хиляди пъти.
Достатъчно е МВР да извади данните за престъпността по региони. Кърджали, където над 2/3 от населението е от български турци, е известен като район с изключително ниска престъпност. Средата е криминогенна в ромските гета, не в общините, населени предимно от етнически турци, чието трудолюбие и привързаност към семейството и общността е пословично.
"Възродителният процес" напрегна цялото общество
Етническо напрежение в България имаше по време на "възродителния процес" - 80-90-те години на миналия век. Имаше стотици гладни стачки - на цели семейства дори, заради смяната на имената, мирни демонстрации, сблъсъци и бой, тъй като милицията беше хвърлена срещу мирно протестиращите, имаше масови арести и убити демонстранти, както и експулсирани в Турция. Тези, които не приемаха наложените им насилствено имена, бяха "изселвани" с предимство.
Етническо напрежение в България имаше в селото на Цар Киро - Катуница, но напрегнато е и в десетки селища, където плячкосват роми поради факта, че държавата - в лицето на всичките си досегашни правителства, е абдикирала от решаването на Ромския въпрос. Бившият вече главен секретар на МВР Калин Георгиев беше обещал тази година да има нови 5000 полицаи в селата, но това, както и много други обещания се изпари заедно с поредната управлявала политическа сила.
И, за да бъдем съвсем ясни, няма етническо напрежение, просто държавата я няма.
Капан за мат'ряла
Изследване на "Отворено общество" (Сорос, да!) показва, че страхът от етнически конфликт стои най-ниско в списъка с опасенията на българското общество. Преди тоя страх, 10-и поред, има други девет, които страхуват много повече хората - страховете от увеличаване на престъпността, разходите за отопление, спадът на доходите, страхът децата/внуците да не напуснат България...
Според данните от изследването опасението от етнически конфликт се наблюдава главно при най-възрастните българи. Колкото по-високо е нивото на образование, толкова намаляват опасенията от етнически конфликт. При разделението по етноси се вижда, че най-много се страхуват от подобна опасност ромите. Опасението от етнически конфликт е характерно за жените, живеещи в Източна България, на възраст над 60 г., с основно или по-ниско образование, с доходи под 400 лева на месец на човек от тяхното домакинство, склонни да подкрепят "Атака" или ГЕРБ.
Впрочем, в София тези страхове са най-ниски. Факт, потвърден от начина, по който хората реагираха на мръсната провокация на "Атака" и В.С. пред джамията Баня Башъ - поднесоха цветя на следващия ден за извинение. Проучване на общественото мнение непосредствено след това показа, че 2/3 смятат стореното от "Атака" за провокация.
В други държави плашилото е реалност
Ако т.нар. български политици и всички папагалстващи фразата "етническо напрежение" са наясно какво е то, дали биха злоупотребявали и стресирали "мат'ряла"? Достатъчно е да си припомним нощта на 23/24 юли, Белия автобус и паниката и страха, причинени им не от гранатомети, калашници и бомби, а от няколко камъка.
В Македония, за да се провокира етническо напрежение и психоза, в навечерието на Великден м.г. беше извършена брутална екзекуция на петима невинни граждани, Там не успяха да извършат елементарно преброяване на населението през 2011 г. - пак заради същото проклето етническо напрежение.
В Босна и Сърбия един филм като този на Джоли - "В земя на кръв и мед", показа, че раните не само не са зараснали, но и продължават да кървят.
В Ирак само преди ден сблъсъците между шиити и сунити взеха поредните 80 жертви - при бомбени атаки в шиитски райони. От началото на годината жертвите на подобни сблъсъци там са 4000, а ранени са близо 10 000 души.
В Белфаст, Северна Ирландия ранените при безредиците полицаи наближават шестдесет човека - те бяха атакувани с бутилки и тухли по време на протест срещу митинг за отбелязване годишнината от въвеждането на хвърлянето в затвора без съд в Северна Ирландия. Всъщност ирландците се опитаха да попречат на планиран от републиканците парад в чест на ... същото - въведеното от британските власти лишаване от свобода без процес на 9 август 1971 г.
Ами Сирия? В последните дни сирийците, които пресичат границата ни с Турция и търсят убежище в България се увеличават. В момента домовете за бежанци у нас са препълени, а броят им е 3000. Откакто е избухнала гражданската война в Сирия, близо 120 000 са убити, а 5 милиона сирийци са напуснали родината си.
Така че да сме наясно. Ако чучелото оживее, Белият рейс ще ви се стори като шатъл бус за туристи.