„Факли на свободата" - така през 1929 г. Едуард Бернайс, умел манипулатор на общественото мнение и смятан от мнозина за бащата на PR-а, нарекъл цигарите. Терминът не бил негов, съчинил го психоаналитикът Ейбрахам Брил, за да илюстрира желанието за еманципация и равноправие на жените.
В началото на века пушенето сред дамите се смятало за непристойно и продажбата на тютюн сред нежния пол била пренебрежимо ниска. Това силно притеснявало производителите и изходът бил открит от находчивия Бернайс. Единственото, което трябвало да направи, е да свърже пушенето и усещането за свобода. Никой нямал вече правото да се произнася къде е позволено и къде не да се дими, както и кой може да го прави и за кого е табу.
За втори път цигарата е използвана като мащабен синоним на промяна към по-добро при денацификацията на Германия. Третият Райх е имал много строга здравна политика спрямо тютюнопушенето, това е първата държава, която забранява употребата му в обществени учреждения, облага производителите с допълнителен данък и провежда агитационни кампании за вредата му.
Словосъчетанието „пасивно пушене", актуално и до днес, е измислено от началника на Научния институт за изследване на опасността от тютюна Карл Астел. Целта на тази институция, финансирана директно от правителството, била да намали максимално пушенето заради доказания негативен ефект върху организма на самия пушач и околните.
След падането на Райха обаче всички тези мерки са изоставени, защото обикновените германци ги свързвали с режима. Първата стъпка на следвоенната власт била да разреши и насърчи цигарите навсякъде като най-първичният и очевиден израз на свободата. Това бил PR-ът на освободителите.
Да спрем с историческата справка дотук. Тютюнът отдавна е играч на политическата и социалната сцена. Десетилетия наред той е минавал за израз на свободомислие, а репресията срещу него се е схващала за ретроградна.
Представлявал е форма на бунт и всички, които са се занимавали с разпространението му, са държали да ни набият това в главите - ето защо, когато децата се учат да пушат, те го правят от една страна като бунт срещу обществените норми, а от друга - да достигнат нивото на свобода на възрастните. Само зрелите индивиди могат да видят безумната нелепост на подобен акт, но обикновено е твърде късно.
Ако следваме този смисъл, отмяната на забраната за пушене на някои обществени места (идея, която упорито циркулира из пространството), би била най-очевидният, елементарен и предсказуем ход на социалистите. Те се опитват да го оправдаят икономически, но статистиката говори обратното - няма европейска страна, в която тази забрана да е довела до негативни последици за бизнеса.
Тук разковничето очевидно е другаде. От „Позитано 20" твърде много се вживяха в ролята на либерални освободители от полицейщината на ГЕРБ. Авторитарният характер на управлението на Борисов, който безспорно се отрази на усещането за лична свобода, трябва да бъде изличен напълно, а заедно с него да се унищожат и някои отчетливо добри решения.
Те дори рискуват да ядосат брюкселските си партньори, но за сметка на това много държат да се харесат на местна почва, обезсилвайки забрани, били те и крайно смислени. Правителство няма достатъчен кредит на доверие, че да се захваща с непопулярни мерки, но затова пък държи да минава за адепт на свободата по възможно най-безпринципния начин.
Ето това вече, скъпи нови управляващи, е безгръбначен популизъм. Ако нещо наистина трябваше да се промени в тази страна, то беше именно тази черта на властниците. Ние нямаме нужда от нови „факли на свободата", поне не от вашите, скрити зад мнима икономическа загриженост и маскирани като равноправие. Цигарата ще продължи още дълго да бъде един от криворазбраните изрази на независимост, така както и толерирането й ще си е все така глупашки PR трик за задимяване на по-важни казуси.
"Разходите за лечение на заболяванията , свързани с пушенето са съществено перо от общият бюджет на здравеопазването. Повече пушене , включително пасивно, означава повече увреждания и по-големи разходи за здравеопазване. Тези нещата са свързани. Към настоящият момент средствата са крайно недостатъчни - към 350лв. на човек за година, при положение, че в Япония - страната с най-ефективната здравна система разходите са $3 500 на човек за година. С няколко думи мизерен ресурс за здравеопазване е БГ, без резерви и възможност за маневри. На този фон стимулирането на вредни за здравето навици е меко казано неразумно." A4i, а затлъстяването и свързаните с него заболявания колко пари сруват? Кой ше спаси нас пушачите и непушачите от дебелаците, които изцеждат средствата за здравеопазване? Колко мога да ям на едно ядене и да се сложи ли акциз на сланината? Очаквам точност в сумите.
"Също така пушача работи по-малко време, защото ежедневно ползва почивки по време на работа за пушене" Дебелакът също работи по-малко време, защото по-бавно се придвижва. А Бетона в номер 13 наистина е много прав, че моралистите и непушачите зорлян пак ше направят пушенето яко и символ на бунтарство. Кой реално работи зрещу общественото здраве в крайна сметка питам и отговор не искам.
Дебелакът, и на работното място ли ще си движи с такси или градски транспорт? В крайна сметка са важни резултатите в края на деня. Аз винаги съм бил на този принцип - който както, стига накрая да се достигне желения резултат.
Нека първо Факлоносците от Позитано 20 да осигурят тези 250 000 работни места на народа, както обещаха със средна заплата от 1000 лв. Тогава нека хората да избират да пушат ли на работа или не...