Преди няколко месеца в Рио де Жанейро в компанията на друг българин и американец наивно възкликнах: "Представяте ли си, ние сме в Рио, а тук хората си водят нормален живот!"
Спонтанната ми реплика беше провокирана от факта, че това, което за мен е екзотичен град (тъй като няма нищо общо с всичко, което бях виждала преди това) е ежедневната сцена на живот за милиони хора. Екзотиката е крайно субективно определение, а в България сме свикнали да го даваме небрежно на всичко, с което не сме свикнали. Тази тенденция се превръща в проблем, когато така квалифицираме хора заради цвета на кожата им, религията им, разбиранията или просто външния им вид, който се различава от общата маса.
Вече 4 години живея в Холандия, първо заради образованието си, а след това заради работа. Една от основните причини Амстердам да ми харесва за място за живот е възможността да контактувам с хора от целия свят. Би било твърде сложно да посетя 40 държави за този период от време, но в Амстердам досега съм се срещнала с представители на поне 40 нации от цялото земно кълбо, всеки от които ми показа нравите и манталитета в родината си и научи нещо за България. С много от тези хора съдбата ни постави в трудни ситуации, но заедно се справихме и това ни сближи, въпреки че, ако изхождаме от бекграунда си, изобщо не се предполага да намираме допирни точки.
В Холандия често виждам на детските площадки да си играят деца. Едното е русо, другото чернокожо, третото от азиатски или арабски произход. За тези деца цветът на кожата или религията, в която родителите им ги възпитават, нямат никакво значение, защото те от малки са заедно. Заедно учат, заедно си играят и не им прави впечатление с какво е по-различно приятелчето им.
В България малките деца си играят само с връстници, които са съвсем като тях, и растат с разбирането, че децата от смесени бракове трябва да бъдат осмивани, пренебрегвани и задължително снабдени с прякор, който отразява различието им. По-тъжното е, че хората между 20 и 30-годишна възраст, които имат възможността да пътуват най-малко из Европа, също трудно пречупват нагласата си за екзотика, градена в тях от ранна възраст.
От опита си на живот в многонационално общество съм се убедила, че хората са добри или лоши, вежливи или груби, мързеливи или работливи, но тези характеристики нямат нищо общо с произхода им, а с личностната им същност. Още в началото на пребиваването си в Холандия един конкретен случай ме убеди в това. Имах бъбречна инфекция, но беше уикенд и в местната болница отказаха да ми обърнат внимание докато не стане работен ден. В безизходицата на 39-градусова температура една литовка и една филипинка ме свързаха с индонезийски лекар, който ми даде антибиотик без пари и на практика ме спаси. Тези трима души не ме познаваха добре, не ги интересуваше откъде съм и какъв ми е случаят, те просто ми помогнаха от най-елементарна човешка съпричастност.
Ще приведа и друг, доста по-лежерен пример. Често ми се налага да пътувам. Досега на територията на България нито един мъж не е проявил кавалерство да ми помогне с придвижването на багажа ми. Навсякъде в Европа обаче всеки път, когато ме видят с по-голям куфар, често чернокожи мъже или от арабски произход задължително ми помагат с качването на багажа във влака например.
Тези хора никога преди не са ме виждали и никога повече няма да ме видят, и не искат нищо от мен. Тях също така не ги интересува, че не съм от "техните". Те просто смятат, че трябва да помогнат на една дама, когато тя има нужда. Съвсем елементарен пример, че възпитанието и отношението не идват с цвета на кожата, а с човешките разбирания.
В момента работя във футболна агенция с трима чернокожи холандци, от които се радвам на перфектен професионализъм и колегиалност. Работила съм и с бели англичани, които все още ми дължат пари. Примерите са десетки и аз мога да ги дам, защото имам възможност да живея и работя сред всякакви хора.
В България обаче такава обстановка няма и всички по-различни са в кюпа "мангали", а толерантността се смята за лицемерие. Още повече, че съществува безпочвено възприятие за превъзходство над всички, които не са като общата маса и склонност към негативни обобщения. В допълнение и държавата и медиите не помагат като пренебрегват въпроса и в голяма степен темата се изчерпва с неинтегрираните роми.
България само губи от заклеймяването на разнообразието и ще бъде така, докато не си дадем сметка, че екзотиката е крайно субективна.
Пак романтични забежки,цветнокожи,расизъм,белите не ставали за нищо,блаблаблабалабалабаалабаалааа.........ааааааа пък началото беше невероятно,забележете,Тя живеела в Холандия,първо заради образованието си и второ заради работата.Супер,обаче е толкова наивна,или поне за такава се представя......,че прочита на това нещо може да предизвика у мен единствено иронична усмивка......
Ами всеки народ си има предпочитания и особености бе! Ние българите сме си такива, не виждам защо трябва да сме някакви други. На който му харесва на общува с много и различни култури и градът му да заприлича на битпазар - ми жив и здрав.. На нас това не ни харесва какъв е проблема?! На китайците им харесва да ядат яйца с мирис на пикня..
"...Досега на територията на България нито един мъж не е проявил кавалерство да ми помогне с придвижването на багажа ми..." Е не, тук няма как да не си припомним знаменития скеч на Крис Рок, че всеки път, когато мъж предлага помощ на жена за нещо, всъщност и предлага.....кхм, друго нещо Да ви помогна с куфарите, мис ? (Want some dick?) Моля минете пред мен, г-це (How about some dick?) Да те закарам до едикъде си? (Yа need some dick?) Така че чичко Фройд може би по-добре от нас ще се ориентира от какво точно се оплаква Авторката
Различно е отношението на нациите към седенето и стоенето. Оженило се наше момче във Виена, отпразнували събитието, но присъствала само австрийската рода. Тъстовете казали:" Абе зетко, поне снимка на сватовете да бяхме видяли." Пише нашия в къщи и родителите му пращат единствената си семейна снимка. А тя предизвикала потрес у галантните европейци, щото бащата седел на стол, а до него-майката стои правичка. Пак пише писмо нашия:" Тате, мамо, как можахте така да ме изложите!?" А бащата отговаря:" Синко, тя снимката е правена след първата брачна нощ и мене не ме държеха краката, а майка ти не можеше да седне."
паяка -------------------------------------- ха хаха ха аааа
Най-обичам обобщенията и бутането на всички под един знаменател Първо българите не са расисти по принцип, а отношението към циганите е провокирано от цялата ситуация с тях и абсолютната незаинтересованост на държавата. Думи като интеграция са абсолютно изпразнени от смисъл. По-скоро циганите ще интегрират нас, а не обратното. И, разбира се, че хората ще имат негативно отношение, защото същите дискриминирани симпатяги раждат по 10 деца, които не получават образавание и които след това също раждат 10 деца и всички те чакат ние да им осигурим социални помощи и привилегии, защото един неграмотен човек не може да бъде нает на работа. За жестовете на кавалерство, помощ и т.н. Не знам, с какви хора общува авторката, но аз редовно срещам хора - познати и непознати, които отстъпват място, отварят вратата, поздравяват в асансьора.
Lele_male
Мен пък ми хареса.И на мен са ми помагали много какви ли не хора и съм се разчувствал.Ама пък и всеки българин който съм срещал навън ми е помагал адски много.Така,че не сме чак толкова лоши
с малката разлика, че негърчето и китайчето са със същото възпитание, като твоето дете, точно толкова често ги къпят и тях, родителите им са точно такива като тебе - лекари, учители, работници и т.н. а цигането не е виждало душ през живота си, на детската площадка би отишло за да проси цигари и стотинки от родителите или за да бие по-малките българчета, а майка му и баща му имат още 20 деца, не работят, нямат образование, и ако им падне възможност ще те оберат до шушка.
Много ми е интересно авторката, щом толкова си пада по цветнокожи, защо не отиде някъде по Азия или арабските страни? И защо всички тези проповядващи смесване не са стъпвали в Африка и Азия? Аман от толерасти! Аз не искам децата ми да се смесват с черни, жълти и зелени!
Мелани Как ще ни убедиш, че твойте деца са по стока от децата на черните, жълтите и пембените? Нищо толерастично няма тука, и аз не ги обичам кой знае колко шарените....само дето и много от чисто белите за нищо не стават, а в повечето случаи точно те реват против цветните...
Оня, не знам защо Мелани трябва да убеждава. Тя е казала какво не иска, върпрос на лично мнение, а не на агитация, че всички трябва да правят така.
Защото (самоцитат): "...много от чисто белите за нищо не стават, а в повечето случаи точно те реват против цветните..." Също мое лично мнение, не може ли?
А, бре тука си плещиме кой как сака. Но аз също си сеф, с козлетата, с кутретата, и ракийката, а сайто ми е за развлечение, кога нема моминка до мене. Минке Браво, че те научиме да готвиш , кога се върнеш на село, се обади. Туа е раната , тамо е борбата.
Откровено казано не се имам за расист, обаче определено правя социална дискриминация. Ако случайно детето ми се заиграе с мангалче (типично мърляво и невъзпитано цигане) на детската площадка, то в главата ми ще започнат да се въртят следните мисли: 1. Може да прихване някоя нелечима болест; 2. Може да научи лоши думички или въобще мърсотии, дето не е хубаво да учи; 3. Може да бъде ударено лошо или бутнато от катерушката, или пребито; С други думи, все "хубави" мисли...иначе не бих забранила да си играят, но не заради цигането, а защото смятам, че не е добре в децата да се насажда неприязън. Проблемът с циганите в България не е расистки, а е чисто социален.