Карл Маркс трябваше да си остане мъртъв и погребан. С колапса на Съветския съюз и големия скок към капитализма от страна на Китай, комунизмът премина в старомодния декор на филмите за Джеймс Бонд или маниакалните мантри на Ким Чен Ун.
Класовият конфликт, който според Маркс определя хода на историята, сякаш се стопи в процъфтяващата ера на свободната търговия и предприемачеството. Вездесъщата сила на глобализацията, свръзваща най-отдалечените кътчета на планетата в сложни финансови връзки, аутсорсинг и "безгранично" производство, предложи на всички - от технологичните гурута на Силициевата долина до китайските фермери - широки възможности за забогатяване.
През последните десетилетия на 20 век Азия успя да постигне може би най-значителното ограничаване на бедността в човешката история, благодарение на капиталистическите инструменти на търговията, предприемачеството и чуждестранните инвестиции.
Изглежда капитализмът изпълняваше своето обещание - да помогне на хората да стигнат до нови величини на богатството и благополучието
Или поне така си мислехме. Предвид продължителната световна финансова криза и нарастващата безработица и дългове, хапливата критика на Маркс по отношение на капитализма като по същността си несправедлива и саморазрушителна система не може да остане незабелязана.
Според теорията на Маркс, капиталистическата система неизбежно ще доведе до обедняване на масите, тъй като световното богатство ще се концентрира в ръцете на един ограничен и алчен елит.
Това, от своя страна, ще предизвика икономически кризи и изостряне на конфликта между богаташите и работническата класа. "Акумулирането на богатства на единия полюс означава същевременно акумулиране на мизерия, агония, робство, невежество, жестокост и умствена деградация на другия полюс," пише Маркс.
Все повече доказателства предполагат, че Маркс може би все пак е бил прав. За съжаление е твърде лесно да се открият статистически данни, според които богатите стават все по-богати, а средната класа постепенно обеднява. Проучване от септември 2012, осъществено от Института за икономически политики (ИИП) във Вашингтон отбелязва, че средните годишни доходи на работещ на пълно работно време мъж в САЩ през 2011 са $48 202, което е значително по-малко в сравнение с 1973 г.
Между 1983 и 2010 г., 74% от печалбите в САЩ са отишли при най-богатите 5% от обществото, докато при най-бедните 60% се наблюдава спад в доходите. Нищо чудно, че вече все повече хора се обръщат за пореден път към теориите на немския философ от 19 век.
В Китай например - марксистката държава, която обърна гръб на Маркс, драматургът Ю Ронджун се вдъхнови от световните събития и създаде мюзикъл, основаващ се на класиката на Маркс "Капиталът". "Можете и сами да се уверите, че реалността съвпада с това, което е описано в книгата," коментира той.
Това не означава, че Маркс е изцяло прав
"Господството на пролетариата" не сработи точно по план. Ала последствията от нарастващото неравенство са точно такива, каквито Маркс предвижда: класовата борба отново е налице.
Световната работническа класа става все по-гневна и все по-настоятелно изисква дължимото си от глобалната икономика. От долните етажи на американския Конгрес, през улиците в Атина, до производствените конвейри в Китай, политическите и икономическите събития понастоящем се оформят от ескалиращото напрежение между капитала и труда до степен, напомняща за комунистическите революции на 20 век.
Развитието на тази борба ще повлияе на посоката на глобалната икономическа политика, бъдещето на социалната държава, политическата стабилност в Китай и управляващите по целия свят.
Какво би казал Маркс днес? Вероятно някаква разновидност на "Нали ви казах...", коментира Ричърд Уолф, икономист в нюйоркския университет New School. "Разликата в доходите генерира такова социално напрежение, каквото не съм виждал през целия си живот".
Напрежението между икономическите класи в САЩ безспорно нараства. Масово се счита, че обществото е разделено на 99% "обикновени" хора, борещи се за оцеляването си и 1% богаташи с връзки и привилегии, които с всеки изминал ден стават все по-богати.
Според проучване на Pew Research Center от миналата година, 2/3 от респондентите са убедени, че в САЩ има "силен" или "много силен" конфликт между бедни и богати. Процентът на респондентите с това мнение е нараснал с 19 пункта в сравнение с 2009 година, което прави различието в доходите най-значимият разделящ фактор в обществото.
Налице са знаци, че новото класово разделение в Америка е променило дебата за икономическата политика на държавата. "Икономиката на просмукването", която проповядва, че успехът на единия процент ще се отрази положително на останалите 99%, е подложена на жестоки критики.
Дейвид Медлънд, директор на вашингтонския мозъчен тръст "Център за американски прогрес" е убеден, че президентската кампания от 2012 е възобновила фокуса върху повторното изграждане на средната класа и търсенето на различен икономически дневен ред, който да постигне тази цел. "Целият начин, по който мислим за икономиката, в момента се преосмисля," коментира той. "Усещам, че в момента се случва фундаментална промяна".
Новата класова борба е още по-ожесточена във Франция
Миналият май, докато финансовата криза и съкращенията в бюджета направиха разделението между бедни и богати още по-очевидно за много обикновени граждани, във Франция дадоха своя глас за социалиста Франсоа Оланд, който навремето бе заявил: "Не харесвам богатите". Оказа се, че той държи на думата си.
Ключов успех за неговата кампания бе заканата му да вземе още от богатите, за да поддържа социалната държава във Франция. Неговите планове бе да повиши данъка върху доходите за най-богатите до 75%. Макар че тази идея отпадна благодарение на Конституционния съвет на държавата, понастоящем Оланд обмисля нови начини да наложи подобна мярка.
Междувременно, президентът насочи правителството към обикновения човек. Той отхвърли непопулярното решение на своя предшественик за увеличение на пенсионната възраст, като я свали отново на 60 години за някои работници. Голяма част от френското население иска Оланд да отиде дори по-далеч.
"Предложението на Оланд за данъчна реформа трябва да бъде първата стъпка на правителството към признаването на факта, че капитализмът в настоящата му форма е толкова несправедлив и нефункционален, че рискува да се провали при липсата на по-съществени реформи," коментира Шарлот Буланже, мениджър по развитието на НПО.
Тактическите ходове на Оланд обаче предизвикват недоволството на капиталистическата класа - и вместо да плащат, френските богаташи масово бягат, вземайки така необходимите работни места и инвестиции със себе си.
Разделението между бедни и богати вероятно обаче е най-критично в Китай. Засилващата се класова борба не е просто феномен на бавно развиващия се, изпълнен с дългове, индустриализиран свят. Дори в бързо разрастващите се изгряващи икономики, напрежението между бедни и богати се превръща в проблем от първостепенно значение за управляващите.
Противно на това, което вярват много недоволни американци и европейци, Китай не е рай за работниците. "Желязната купа ориз" - практиката от ерата на Мао за гарантиране на работа за цял живот - си отиде заедно с маоизма, а по време на ерата на реформите работниците имаха все по-малко права.
Въпреки че заплатите в големите китайски градове са нараснали значително, пропастта между бедните и богатите е изключително голяма. Друго изследване на Pew Research разкрива, че близо половината китайски респонденти считат разликата в доходите за много голям проблем, а 8 от 10 души са съгласни с твърдението, че в Китай "богатите стават все по-богати, а бедните обедняват все повече".
Недоволството достига крайни предели в китайските производствените градчета като Шенжен. Изправени пред дълго работно време, растящи цени, безразлични мениджъри и често закъсняващи заплати, работниците започват да се държат като истински пролетариат.
Освен ако правителството не предприеме по-активни мерки за подобряването на тяхното състояние, трудещите се ще стават все по-склонни да поемат инициативата в собствените си ръце. Това може би дори вече се случва.
Проследяването на недоволството сред работниците в Китай е трудно, ала експертите са убедени, че то определено нараства. Новото поколение работници в производството е по-открито в исканията си за по-добри заплати и условия на труд.
До този момент правителството демонстрира смесени реакции - управляващите повишиха минималните работни заплати, за да покачат доходите, коригираха трудовото право, осигурявайки по-голяма защита на работниците и в някои случаи дори им позволиха да стачкуват. Ала правителството все още не одобрява активизма на независимите работници.
Подобни действия ограбват доверието на китайския пролетариат. "Правителството мисли повече за компаниите, от колкото за нас," оплакват се работниците. Ако Си Дзинпин не реформира икономиката, така че обикновените китайци да се възползват повече от растежа на нацията, той рискува да предизвика голямо социално недоволство.
Маркс би предсказал точно такъв резултат
Когато пролетариатът осъзнае общите си класови интереси, той би отхвърлил несправедливата капиталистическа система и би я заменил с нова, социалистическа страна на чудесата. Комунистите "открито заявяват, че целите им могат да бъдат постигнати само чрез насилствено отхвърляне на всички съществуващи социални условия," пише Маркс.
"Пролетариатът няма какво да губи, освен веригите си." И има известни признаци, че трудещите се по света стават все по-нетърпеливи по отношение на своите неясни перспективи. Десетки хиляди излязоха на улиците на градове като Мадрид и Атина, протестирайки срещу рекордните нива на безработица и мерките за икономии, които правят ситуацията още по-тежка.
И все пак до този момент революцията на Маркс така и не се реализира. Работниците имат общи проблеми, но те не се сплотяват, за да ги решат. Движението за окупация на Уолстрийт скоропостижно се спихна без особен резултат. Според Жак Рансиер, експерт по марксизма в Парижкия университет, протестиращите не се стремят да заменят капитализма с друг строй, както е предсказал Маркс, а само да го реформират.
"Не виждаме протестиращите класи да призовават за отхвърляне или разрушение на съществуващата социоикономическа система," обяснява той. "Това, което класовият конфликт поражда сега, са призиви да бъде променена системата така, че тя да стане по-жизнеспособна и устойчива в дългосрочен план чрез преразпределение на създаваното богатство."
Но въпреки тези призиви, сегашните икономически политики продължават да подхранват класовото напрежение. Обременените с дългове европейски страни не спират да свиват програмите за социални помощи, дори след нарастването на безработицата и спада на растежа.
В повечето случаи избраното решение за справяне с недостатъците на капитализма е още повече капитализъм. Политиците в Рим, Мадрид и Атина са под натиск от притежателите на бонове да ликвидират защитата на работниците и още повече да дерегулират локалните си пазари. Оуен Джоунс, автор на книгата "Демонизацията на работническата класа", нарича това "класова война отгоре надолу".
И малцина са тези, които могат да й попречат
Възникването на глобалния пазар на труда направи практически беззъби профсъюзите в развитите страни. Политическата левица, избутвана вдясно още от яростния стремеж към максимално свободен пазар на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, не е предложила достоен за доверие алтернативен курс.
"Практически всички прогресивни или клонящи вляво партии в някакъв момент са допринесли за възхода и огромния мащаб на финансовите пазари, както и за свиването на системите за социална подкрепа, целейки да докажат, че са способни на реформи," отбелязва Рансиер.
"Бих казал, че перспективите на лейбъристки или социалистически партии или правителства където и да е да преконфигурират в сериозен мащаб настоящата икономическа система - а още по-малко да я отхвърлят изцяло - са практически нищожни."
Което ни води една изключително плашеща перспектива: може би Маркс не само е диагностицирал правилно недостатъците на капитализма, но и резултата от тези недостатъци.
Ако политиците не открият нови методи за гарантиране на справедливи икономически възможности, може би пролетариите от всички страни наистина ще се съединят. И Маркс може би ще получи закъснялата си отплата.
След време китайската икономика ще свърши като японската...Този филм се прожектира от доста време...Лошото за капиталистите е,че евтината работна ръка почва да намалява...В Китай работниците почват все по настойчиво да искат по високи доходи...остана една Северна Корея и африканските народи,но те както знаеме не стават за бачкане,защото са мързеливи...Куба все още не се предава,иначе там е перфектната нова работна колония с евтини роби... И докато корпорациите изнасят производствата си във все по бедни страни,техните народи остават без работа,защото са станали работна ръка с високи доходи...Точно тези хора след време ще бесят богаташите си по уличните лампи..Ставало е и преди,ще стане и сега...примери бол - Френската революция,Октомврийската революция и т.н. Никога не трябва да се забравя,че колелото на историята се върти,и като в книгата на Стивън Кинг "Тъмната кула"...всичко случило се там...накрая почва от начало... Успех на капитализма
За съжаление систематизираното от Маркс учение е дало обяснение на явлението и за още по-голямо съжаление е дало и единствения избор за изход - революцията. Моите връстници, които са учили през годините на Социализма Научен комунизъм и Политикономия, сигурно си спомнят кога имаме революционна ситуация. Тя е налице когато едните (работниците) не желаят да живеят по старому, а другите не могат да управляват. Понеже комунизма и социализма са неосъществими понятия, този опит да се упрвлява Света излезе неуспешен и за това се наложи да се търсят нови методи. За разлика от периода на полуфеодалното развитие на Русия през 1917 год. сега вече набрания опит и знания не допускат управлението да пропада и то се сблъсква с нежеланието на хората да живеят в несигурност. Т.е. сигурността и чувството за сигурност са застрашени от нещо, което разглезеният човек не приема. Това е необходимостта да вземе собствената си съдба в свои ръце. С две думи на лице е пълен софизъм, тотално противоречие на диалектиката и то според Маркс. Когато Берлинската стена падна бившия соц. се раздели на два лагера. В единия имаше гластност и перестройка, а в другия само перестройка. В този с гласността вече 24 год. прогреса е спрял, а в онзи само с перестройката ръста на икономиката е постоянно около 10% и вече е най-голямата икономика в Света. Не знам дали Маркс ще се обърне в гроба ако резбере, че наи-големите Марксисти са задминали САЩ чрез капиталистическия ред на икономиката си, а най-верните му подлоги още не знаят кой да ги управлява след като сами си унищожиха всичко създадено през светлите Марксистко-Ленински години на съществуване. За съжаление сега нямаме чиста революционна ситуация, защото тия дето протестират в старите кап.държави не са гладни, а не искат да дадат по-вече. Те искат да не загубят това, което им е дадено без да го заслужат 100%. Колкото и да се питаме какво ще стане отговора се знае пак от шепа хора, както се знаеше в началото на 80-те. Тогава Рейгън получи историческата задача да срине Социализма и тогавашните философи даващи директивите на общественото равитие, доказаха, че ролята на дуржавата е нула и трябва да се елиминира от икономиката. За тогава това беше ново и прогресивно и 100% против наличието на Социалистическата държава. Сега нещата са други. Дуржавата даже оправя и самата Америка да не говориме за Китай. Т.е. не знам колко Маркс залужава внимание и почит, но със сигурност залужава 9 грама, защото когато е наблюдавал протестиращите, закърмените с неговите идеи работници прес витрините на кафенето се е смял от сърце и е измислил определението ЛУМПЕН ПРОЛЕТАРИАТ. Няма нищо ново под слънцето е казано от някой си умник. Историята повтаря себе си. А дали ще има революция или 3-та война, го решават не естествените закони на пазара, а шепа хора. Дано не съм прав.
Без да съм разбирач, според мен проблемът в капитализма е в несправедливото разпределение на заработката. Защото при сегашния модел, ако един работник изкара 100лв, на него му се плащат максимум 10лв от тях, още 20-30лв отиват за разходи и 60лв остават чиста печалба за работодателя. И това е така, за да може да бъде конкурентноспособен. В този ред на мисли икономиката ни без стабилна държавна регулация е несправедлива, обаче ако има такава регулация е неконкурентноспособна и се озоваваме в задънена улица. Явно наистина е необходим нов световен модел и въвеждането на морални норми задължителни за всички. Ако например от тези 100лв, 50лв отидат за работника, 20-30лв за разходи и 20лв за работодателя, нещата ще са справедливи. От тези 20лв шефът ще вложи 10лв за иновации и 10 ще запази за себе си (обаче той има 100 работника). По този начин развитието ни ще е по-бавно, но без сътресения. Всъщност кому е нужно развитие с темповете, с които се случва последните години? Почти като бактериална инфекция на белите дробове оставена без лечение.
Фрида, а според теб програмистите, инженерите и т.н. не са работници? Какво са тогава? Щом имаш шеф и работиш за него, значи си работник.
post deluvian - не позна.У нас върлува бесен капитализъм.Демокрацията няма нищо общо.Аз под демокрация разбирам,да уча това което ми харесва,след това да ида да го работя,цял живот да щракам с пръсти и да мога си изплащам новата кола и новата къща без проблеми.И тук-там свобода на словото разбира се.Само,че в момента ситуацията е следната.Представи си чичо ти Скрудж Макдък,който плува в море от пари,които е изкарал от евтина работна ръка,която пък от своя страна е в изобилие поради ниско образование и нисък АйКю.Неговата известна реплика:„Този, който харчи пари, не разбира нищо от истинската радост на капиталиста“,обаче е леко променена и думата "харчи" е заменена с думата "дава".Поддържат се ниски заплати,за да може да се изкарват още повече пари и в крайна сметка,кръгът се затваря.Пари нема,действайте.
Маркс е бил прав в много неща, но в едно не е бил прав, че класовата борба ще ликвидира капитализма и пролетариатът след победата му над буржоазията ще създаде новото посткапиталистическо (комунистическо) общество. Класовата борба е естествен неотменим признак на всяко класово общество и при класовата борба потиснатите и експлоатирани класи борейки се сруще господстващите класи на практика се стремят да се превъплътят в ролята на господстваща класа, но като неотменим елемент на системата на капитализма пролетариатът е носител на същностните му характеристики. Историята ни показва, че никога угнетените и експлоатирани класи не са сменяли системата в резултат на своята борба срещу господстващата класа, макар и да има случай в които местата са се разменяли. Не робите са ликвидирали робството и не крепостните са ликвидирали крепостничеството, макар и да са налице множество неуспешни и в накои случай успешни въстания и борби. Така, че не пролетариата ще сложи край на капиталистическата система, а това ще бъде нова обществена сила, която ще се явява елемент на новото посткапиталистическо устройство на света.
Станишев ПРЕМИЕР,Доган ПРЕЗИДЕН и да пребудет Путин во веки веков!
Левит, що не си го кажеш направо.Ти си анархист !!!! Само дето анархизъм я направиха мръсна дума, та трябваше да се замести с либертарианство. Трябва ти още малко и ще стигнеш до идеите на Мъри Ротбард. Свобода, Равенство, Брадство Еволюция, Революция, Анархия. No pasaran... ps Не се връзвай на бачкаторите(гледам някой ти е набил минус) , те не правят разлика между нео-либерал и либертарианец.
Бе сеа като се замисля,май у нас повече върлува неофициалния неолиберализъм.Ама не щото Нео е либерализирал икономиката,а защото държавата ни е толкова недъгава,че е оставила богатите частни предприятия да правят каквото поискат.
Левит, точно това е грешката, че не можем да говорим за класова определеност на индивида, като такъв. Това че баща ти и майка ти са работници, не означава ,че ти ще се осъзнаваш като такъв. Нещо повече днес се осъзнаваш като работник и имаш определени интереси и искания от тази своя позиция, но утре като се сдобиеш по някакъв начин със средства и започнеш да получаваш печалба, а не заплата, вече се осъзнаваш като част от другия елемент на системата - капиталиста и интересите ти и исканията стават като тези на общността от капиталиста. За примери няма нужда да гледаме надалеч, просто трябва да се огледаме около себе си. Пролетариата и буржоазията са просто два елемента на една система без, които не може да съществува самата система и всеки от тези елементи е носител на характеристиките и съзнанието на тази система. Робството като обществена система е унищожено от външни сили на системата - варварските племена от север, които са носители на феодалните отношения, а крепостничеството от също външна сила на феодалната система - нововъзникващата буржоазия в съюз с другия елемент - пролетариата, също нововъзникващ. Така, че и за капитализма трябва да се появи нова външна за системата обществена сила за да наложи нови обществени отношения. Ако не можем да я видим и откроим тази сила значи е много рано за смяната на капитализма. Сори но това е обективният анализ.
Левит, защо да не е възможно. Аз знам такава фирма и то българска, в която 50% от приходите отиват за заплати. Пичовете са започнали преди повече от 15 години с 5-6 служителя, а сега са над 200. Обаче не си купуват всяка година ново лъскаво возило и живеят скромно за размерите на такава фирма. Всички финанси вътре са прозрачни за служителите, пускат се всяка година отчети с приходи и разходи и кое за какво отива. Щом има един "жив пример" значи е възможно. Работещите там са доволни, защото виждат, че разпределението на парите е справедливо. От друга страна знам и друга фирма, която отделяше за служителите си даже по-малко от 10% и като дойде кризата и лишенията, съкрати 60% от хората си. А това не е справедливо, хем трупат резерв за трудни дни, хем като дойдат тези дни разкарват служителите, които са им изработили парите.
Ясно ми е, че за различните дейности %-тите ще са различни. Проблемът е разпределението да бъде справедливо, пак ще повторя справедливо. И в двата случая, които съм дала става дума за интелектуални продукти, т.е. основен разход е човешкият труд.
Справедливи са, когато всичко е прозрачно и информацията е достъпна. В някои организации приходите и разходите са секретни и тази тайна се пази с цената на живота. Като поработиш няколко години и евентуално тук и там изплуват някои данни и разбираш, че това което са ти представяли като справедливо всъщност е заблуда. Обикновено тогава напускаш, но това си е загубено време.
Прасчо, наистина ли си толкова наивен или ти се случва само понякога, че ми задаваш такива глупави въпроси?
Служители, работници или пролетарии няма никакво значение. Думата издава най много квалификацията, но не променя взаимоотношенията с работодателя. В единия случай си наемник, а в другия - собственик (господар). Щом си в тази позиция е по-добре да се окажеш при добър и справедлив господар (и ще си го търсиш естествено), отколкото при такъв като Бягащ вълк, който счита, че щом се е мъчил като малък заслужава да взима по-голямата част от заработката и да кара всяка година ново БМВ. Колкото и да са тъпи едни работници, те никога няма да отрекат правото на шефа да получава повече пари от тях. Когато това повече обаче е несправедливо повече, започват да го мразят.