Нацията от емигранти всъщност мрази имигрантите...

Кой е разочарован от мултикултурализма?

Нека започнем с канцлера на Германия - Ангела Меркел, която наскоро "погреба" социо-етническия експеримент. Меркел заяви в реч пред група младежи, че мултикултурализмът е бил абсолютно неуспешен в Германия.

"Подходът да се казва, "Е, нека просто се стремим към мултикултурно общество, нека същестуваме съвместно и се радваме едни на други" - точно този подход се провали, абсолютно," заяви тя.

Тези коментари продължават тема, която Меркел засегна няколко седмици по-рано, докато обсъждаше мюсюлманското население на Германия в интервю.

"Всички ние разбрахме, че след като имигрантите са част от нашата страна, те трябва да говорят нашия език, те трябва да получат образование тук," заяви тогава Меркел по време на гостуването си в предаването "Connect the World" на CNN.

Коментарите на Меркел предизвикаха бурно въодушевление сред консерваторите в САЩ. Някои сипеха хвалби върху канцлера, сякаш се надяваха, че нейното просветление би могло по някакъв начин да се разпространи и в САЩ.

Как точно се разбира

В тази страна мултикултурализмът често се разбира като опит от институциите и правителството да преминат отвъд простото толериране на културните различия - към практическото им възхваляване. Под общия чадър на думата може да намерите всичко - от двуезично обучение и избирателни бюлетини на чужди езици до честване на етноси, месец на азиатско-американската история и програми по афроамерикански изследвания в колежите.

Ако бъдем честни, мултикултурализмът е преди всичко свързан със символизъм и с осигуряване на либералите на усещане за морално превъзходство над останалите. Със сигурност той не е универсално решение на векове на дискриминация, изключване и неправилно отношение към малцинствата от страна на мнозинството.

Нито пък е знак за настъпването на апокалипсиса - и заплаха за Западната цивилизация, както някои малоумни академични кадри, политици и медийни фигури обичат да смятат.

Обсъждайки коментарите на Меркел, водещият на консервативно радио-токшоу Денис Прагър настоя, че извън другите негативни странични ефекти "мултикултурализмът намалява американската идентичност."

Други журналисти, като Дейвид Фръм, заявиха, че "емигрантското население е непропорционално свързано с почти всички социални проблеми на съвременна Германия," особено с престъпността.

Консервативният икономист и социален критик Томас Сауъл дори заяви, че "в страните по цял свят, през вековете, хората с резки различия в езика, културата и ценностите са били основен проблем - и твърде често са били и източник на големи бедствия за обществата, с които съжителстват."

Всичката тази хипервентилация осигурява повече жега, отколкото просветление.

С правата вървят и отговорности

Дори ако Меркел е права и опитът на Германия в областта на мултикултурализма е провал, това, на което не дава отговор нито Меркел, нито тези, които й пригласят, е кой е виновен за този провал: имигрантите, или Германия?

Ако имигрантите са виновни, то си заслужава да се проповядва на това население, че асимилацията носи ползи преди всичко за асимилираните. Живеейки в Германия, те ще живеят по-добре и ще стигнат по-далеч, ако се впишат в културата, научат езика, възприемат обичаите, изучат историята и напълно се интегрират в обществения живот. Те трябва да сторят това не за да улеснят сънародниците си германци, а за тяхно собствено благо - и за благото на техните деца.

Това е същото послание, което разпространявам до латиноамериканските имигрантски общности тук, в САЩ, в материали в медиите и речи. На тях не винаги им е приятно да чуват лекцията. Много от тези хора са били в САЩ достатъчно дълго, за да се научат да търсят и искат "правата" си.

Но това, от което те се нуждаят, и което аз с удоволствие им осигурявам, е напомняне, че с правата вървят и някои отговорности.

От друга страна, ако Германия носи вината за провала на мултикултурализма, тогава бремето е върху останалата част на обществото, която да осъзнае какво се е объркало - и да се опита да го поправи. Това не е за благото на експеримента, а за доброто на самата страна. Тъй като от собствената си история Германия би трябвало да е наясно, че би трябвало да бъде внимателна по тези въпроси.

Трябва да има сериозна и обективна оценка какъв е животът на турските мюсюлмани, живеещи в Германия. Необходимо е да знаем пред каква дискриминация са изправени те, какъв достъп имат до институциите в страната, доколко интегрирани са в немското общество?

Защитен механизъм

Покажете ми група хора, които са се затворили в етнически анклави и отказват да се асимилират, и аз ще ви покажа група хора, които често са били маргинализирани - и не се чувстват добре дошли сред масите. Те се изтеглят в собствените си квартали като вид защитен механизъм.

И ако проблемът е в това, няма полза да се насърчава дори още по-голям етноцентризъм и враждебност към имигрантите, като се твърди, че те са непълноценни, непокорни или опасни. Всъщност ако съдим по медиите, част от тези, които са чули коментарите на Меркел, заявили, че след тях се чувстват дори още по-малко добре дошли.

Твърде познат сюжет

Американците познават твърде добре тази история.

Причината, поради която съществува Малката Италия, или Южен Бостън, или Джърмантаун, е защото италиански, ирландски и немски емигранти са били изключени от определени професии, квартали, университети, социални клубове и така нататък. Никой от тях не е бил посрещнат от кораба с парад със серпентини и вечеря със стекове, тъй като въпреки всичко, което се твърди в брошурите, тази "нация на емигранти" винаги е мразила имигрантите.

И без значение дали те са пристигнали законно, незаконно или с препоръки от кралицата на Англия, американците винаги са ги посрещали с един и същ рефрен: "Отиде ни хубавият квартал."

Хората, които са вярвали в тези глупости преди 100 години, са били глупави, ограничени и заслепени от предразсъдъци - и същото важи за тези, които вярват в това сега.

Има много неща, от които да се боим в този свят. Мултикултурализмът не е сред тях.