За толкова много години на власт Муамар Кадафи имаше много лица - светла икона на либийската революция, безсрамен покровител на терористи, ковчежник на огромно петролно богатство, диктатор, зад чиято показност се криеха решителност и коварство и дългогодишен парий, стремящ се към реабилитация пред Запада.
От неговата лична охрана от жени до обичая му да си разпъва палатката при посещения в чужбина, той беше обект на възхищение, присмех и отвращение. Сега, в може би последната си метаморфоза, Кадафи е апокалиптична фигура, която сее ужасяващи кръвопролития в опит да се задържи на власт четири десетилетия, след като свали крал Идрис с преврат, докато беше капитан в армията.
Брат и водач на революцията
С изпращането на бойни самолети и хеликоптери срещу протестиращите и със заплахата да превърне Либия в "ад", Кадафи срина дори фасадата на легитимното управление на фона на разрастващия се бунт, който изглежда все повече се доближава до момента, в който ще го свали. И въпреки това той изглежда не осъзнава това, или просто не му пука, като по този начин оставя съдбата на 6-милионното население на Либия на нарцистичните импулси на един човек.
Някога наричан "брат и водач на революцията", Кадафи отново застана на кръстопътя между бруталността и шутовщината. Мъжът, който беше обект на остри подигравки заради своята ексцентричност, е същият, който финансира Червените бригади в Италия и Ирландската републиканска армия, и чийто режим беше замесен във взривяването на самолет на "ПанАм" над шотландския град Локърби и на френски пътнически самолет над пустинята в Нигер в края на 80-те години.
Ето някои примери за ексцентричността на Кадафи:
Управление на държавата от палатка
Той има навика да движи държавните дела от палатки, които разпъва в Москва, Париж, Рим и други места. При посещението си в Ню Йорк през септември 2009 г., когато държа реч пред ООН, той се опита неуспешно да разположи лагера си в Сентръл парк в Манхатън и в Енгълууд, щата Ню Джърси. Бялата платнена палатка, украсена с гоблен, изборазяващ камили и палми, впоследствие беше разпъната в Бедфорд, щата Ню Йорк, в двора на имение, което се оказа собственост на магната в недвижимите имоти Доналд Тръмп.
Тръмп по-късно намекна, че е бил подведен да даде под наем своя терен. В крайна сметка политиците обявиха, че Кадафи не е добре дошъл и властите в Бедфорд издадоха заповед за прекратяване на работата по настаняването на либийския лидер.
Стражата от амазонки
Личната охрана на Кадафи, известна като "Амазонската стража", се състои от млади жени, за които се твърди, че са майсторки на бойните изкуства. Те често се появяват с автомати и понякога обличат военни униформи с камуфлажни забрадки в тон с одеждите им.
През 2006 г. нигерийските власти попречиха на десетки охранители на Кадафи, включително от женската му стража, да влязат в столицата Абуджа с оръжие. Спорът продължи с часове и накрая побеснелият либийски лидер си тръгна демонстративно от летището пеша, преди да бъде постигнат компромис.
Помпозният имидж
Елегантен и красив в младите си години, с времето той култивира все по-помпозен имидж, като обличаше пищни военни униформи с ширити и огромни еполети с ресни, широки цветни бедуински роби или одежди с африкански мотиви, комбинирани със слънчеви очила и декоративни мухогонки.
Пускаше си буйна коса, козя брадичка и редки мустаци. При първата си поява по телевизията, откакто избухнаха бунтовете в Либия, той се криеше под чадър, надянал нещо като ловджийска шапка-ушанка.
Обща държава между Палестина и Израел?
В реч пред ООН през 2009 г. той се оплака от умората заради часовата разлика, от убийството на Джон Кенеди и предложи израело-палестинския конфликт да се реши, като се създаде една обща държава, "Исратина", в която двата народа да живеят заедно. Той дори разкъса екземпляр на Устава на ООН пред всички делегати и разкритикува Съвета за сигурност като форум на глобалния феодализъм.
"Трябва да се нарича Съвет за тероризъм", заяви тогава либийският лидер. В събота този съвет наложи санкции на Кадафи, децата му и главните му сътрудници в опит да спре нападенията му срещу опозицията.
Пътуващият проповедник
При две неотдавнашни посещения на Кадафи в Рим 200 млади жени, подбрани от агенция за модели, бяха изпратени да слушат негова лекция за исляма, на която получиха безплатни издания на Корана. Участничките твърдят, че са им били платени по 50 евро, а някои са били върнати, защото не били облечени прилично. При последната такава сесия през август три жени приеха исляма на място.
Любител на блонди-украинките
В американски дипломатически документ от 2009 г., изтекъл в публичното пространство, благодарение на сайта WikiLeaks, се изтъква, че Кадафи е силно зависим от украинска медицинска сестра, описана като "пищна блондинка", 38-годишната Халина Колоницка. Отбелязва се също, че Кадафи никак не обича да стои по високите етажи на сгради, нито да лети над морето, но пък е запален по конните надбягвания и фламенкото.
В грамата се подчертава, че "макар да е удобно многото проявления на ексцентричност у Кадафи да се отдадат на нестабилност, той е сложна личност", задържала се на власт "чрез умело балансиране на интереси и с методите на "реал политик"".
Кадафи страда от синдрома на човек, който "е уверен в специалната си мисия и в личната си сила. Той е характерен за хора, които са били на върха твърде дълго, като малцина, ако въобще е имало такива, са им противоречали", коментира Ричард Далтън, бивш британски посланик в Либия и Иран. Той твърди, че либиецът страда от класическата самозаблуда на абсолютните владетели, които вярват, дори когато народът ги изоставя, че вината е именно у народа.
"Той може да върши неща, които определяме като лудост, но неговите постъпки са следствие от личната му история, вътрешната му логика и житейския му опит", твърди Далтън.
Само Кастро и Ким Ир-сен са властвали по-дълго от него
Роден в бедуинска палатка, Кадафи е вкусвал властта на практика през целия си съзнателен живот. Фидел Кастро в Куба и Ким Ир-сен в Северна Корея са сред малцината лидери, които са били на власт по-дълго от него. Кадафи застава начело на Либия през 1969 г., няколко седмици, след като американските астронавти кацат на луната. Тогава на власт в САЩ е президентът Ричард Никсън, а в Египет - Гамал Абдел Насър, чийто панарабски национализъм вдъхновява младия либиец.
"Либия е начело на континентите, дори на Европа", заяви той миналата седмица в една от няколкото филипики, които произнесе напоследък. "Никой не беше чувал за Либия преди Кадафи", изтъкна той.
Непримирим до последно, Кадафи подготвя развръзка, различна от събитията, които се развиват по другите места в Близкия изток и Северна Африка, където автократите опитваха трескаво различни методи, за да устоят, или да разпръснат протестиращите, чиито призиви за промяна пропукаха прогнилите режими.
Всички те опитаха да приложат сила, но за разлика от Кадафи нямаха възможността или желанието да обявят война на собствените си граждани. Президентът на Тунис избяга, този на Египет се оттегли под обществения натиск, кралят на Бахрейн се опитва да преговаря с опозицията, а подкрепата за президента на Йемен се рони.
И други обсадени лидери са изпитвали същото измамно усещане за безпогрешност, но техните институции и чувство за отговорност, колкото и да са крехки, все пак ги накараха да проявят известна сдържаност. За разлика от тях Кадафи изгради властта си върху семейната и племенната вярност, подкрепена с лични милиции, като междувременно подкопаваше силата на армията, за да не се превърне в заплаха за него.
Пустинният култ към личността
"Той вярва в своя свят. Мисли си: "Аз съм много по-велик от президенти и крале"", коментира либиецът Мустафа Абушагур, президент на дубайския филиал на Рочестърския технологичен институт. От 40 години подчинените на Кадафи му повтарят: "Ти си най-великият", добавя Абушагур.
Този култ към личността в пустинята опорочи първоначалната идея за национална държава в Либия, която, като бивша италианска колония, още при преврата на Кадафи представляваше нестабилна мозайка от различни територии. Страната нямаше конституция, но официално следваше "Зелената книга" на Кадафи - труд, в който той осъжда парламентите, плебисцитите и други елементи на западната демокрация.
Според Кадафи "пряката демокрация" произтича от така наречените народни комитети, макар че витиеватата социалистическа и ислямистка реторика не му помогна да прикрие факта, че той е едноличен владетел на Либия.
Миналата седмица Кадафи произнесе предизвикателна реч край скулптура, изобразяваща златен юмрук, смачкал американски изтребител. "Не виждам как ще оцелее", коментира бившият британски посланик Далтън. "Можем по Шекспировски да кажем, че неговата суета ще го погуби".
Борба до последна капка
Днес, по държавната телевизия, Кадафи произнесе друга реч, в която обвини "Ал Кайда" за кървавата криза в страната и за конспирация с цел контрол на либийския петрол.
Според полковника не повече от 150 души са загинали по време на сблъсъците в Либия, "предизвикани от терористи". В реч пред свои поддръжници, излъчвана по държавната телевизия, Кадафи заяви, че ако САЩ или други световни сили нахлуят в Либия, ги чака кървава война.
Той каза още, че е готов да обсъжда конституционни и законови промени без оръжия и хаос и е готов да преговаря с "Ал Кайда", ако терористичната организация има някакви искания.
"Има конспирация за контролиране на либийския петрол и либийската земя, за повторното колонизиране на Либия", каза Муамар Кадафи. "Това е невъзможно, невъзможно. Ще се борим до последния мъж и последната жена да защитим Либия на север, запад, изток и юг. Ще стъпим в кървава война и хиляди, хиляди либийци ще умрат, ако САЩ или НАТО нахлуят..."
