Кои са най-грамотните деца и най-успешните реформатори? Отговор на този въпрос търсят анализаторите на PISA в последния тематичен доклад преди представянето на новите резултати.
Програмата PISA на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество е едно от най-мащабните международни изследвания за знанията на учениците. То се провежда на всеки 3 години, като през 2009 г. в него взеха участие 470 000 деца между 15 и 16 години от 65 страни.
Силно представилите се участници и успешни реформатори в образованието споделят някои общи характеристики - убеденост в потенциала на всички техни възпитаници, силна политическа воля и капацитета на всички заинтересовани да положат системни усилия за подобрение.
Представянето на поредните резултати от PISA неизменно подканва към оживена дискусия за образователната политика в държавите участнички. Защо да ни е грижа за резултатите от тази тригодишна оценка на успеха на образователните системи в подготовката на учениците за пълноценен и продуктивен живот, риторично питат анализаторите.
Отговорът им е прост - PISA не е само моментна снимка на знанията и уменията на 15-годишните по четене, математика и природни науки в даден момент, тя е и поглед в бъдещето
Скорошно проучване на ОИСР за уменията на възрастните установи пряка връзка между представянето в PISA и уменията по четивна и математическа грамотност на изследваните възрастни в по-късен етап от живота им. Новото изследване показа още, че висококвалифицираните възрастни имат два пъти по-големи шансове да бъдат наети и три пъти по-големи шансове да получат заплата над средната в сравнение с хората с ниска квалификация. С други думи лошите умения сериозно ограничават достъпа на хората към по-добре платени работни места. "А много от тези умения се придобиват по време на задължителното образование. PISA не само измерва това, което учениците знаят в последните години от задължителното образование, но измерва и какво могат да направят с това, което знаят", се отбелязва в доклада.
Резултатите от изследването през годините показаха, че силните държави в областта на образованието, като Канада, Финландия, Япония, Корея, Нова Зеландия, както и китайските административни райони Хонконг и Шанхай, имат различни културни традиции и са на различни етапи на развитие. Тези резултати показаха също, че силното представяне не трябва да бъде постигнато за сметка на равнопоставеността в образованието.
В някои от най-добре представилите се държави учениците с нисък социално-икономически статус се представят на същото ниво като социално облагодетелстваните си връстници. Типичен пример в това отношение са Канада, Естония, Финландия, Хонконг, Исландия, Лихтенщайн и Корея, където всички 15-годишни показват резултати над средните, и това са места, където социално-икономическият статус има по-слабо влияние върху постиженията в сравнение с други страни.
10-годишната история на PISA вече може да открои кои са успешните държави реформатори
Това са страните, в които 15-годишните в края на първото десетилетие на новото хилядолетие са по-опитни в четенето в сравнение с връстниците им през 2000 г. От 26-те държави, за които има сравнима информация, половината - Албания, Бразилия, Чили, Германия, Унгария, Индонезия, Израел, Корея, Латвия, Лихтенщайн, Перу, Полша и Португалия - са показали по-добри резултати по четене между 2000 и 2009 г. Фактът, че такава разнообразна група страни е успяла да повиши нивото на представяне на своите ученици по четене е още едно доказателство, че всяка държава може да се подобри независимо от нейната култура, традиции, равнището на развитие или първоначалното ниво на умения, е един от важните изводи на доклада.
Страни като Бразилия, Индонезия и Перу подобриха до такава степен представянето си, че от "далеч под средното ниво" през 2000 г. девет години по-късно вече се доближават много по-близо до средните резултати на участниците в изследването. Тези примери показват, че уменията на учениците по четене, математика и природни науки не са нито предварително предопределени, нито са фиксирани - всички ученици могат да подобрят постиженията си при подходящи условия. Изследването помага да се идентифицират конкретните практики и политики, които могат да осигурят по-ефективни възможности за обучение на ученици.
Но другата половина от страните със сравнима информация - тези без подобрение, показва, че повишаването на образователните резултати изисква политическа воля, системни усилия и споделена отговорност между политиците, обучителите и отделните ученици и техните семейства.
Промяната в резултатите на българските ученици не са приведени като пример за добра практика, въпреки че в периода от 2006 до 2009 г. се наблюдава леко подобрение в постиженията на 15-годишните. Страната ни не участва в основното изследване PISA 2000, а се включва в PISA 2000+, което се провежда през 2003 г. Вероятно липсата на сравнимост на данните за трите изследвания е причината да не попаднем в доклада. Изводите от него обаче се отнасят с пълна сила за образователната ни система, защото лекото подобрение в резултатите не променя с нищо плашещото ниво на грамотност, измерено през 2009 г. - делът на слабите ученици, които не успяват да покрият критичния праг на грамотност по четене, математика и природни науки, се колебае от 39 до 47%. В различни последващи доклади Европейската комисия многократно е цитирала именно данните от 2009 г., че 41% от гимназистите са неграмотни и по този показател заедно с Румъния сме на последните места в ЕС.
България е и един от негативните примери за силната зависимост между образователните резултати на учениците и социално-икономическия им статус. В тази група сме с държави като Перу, Чили, Аржентина, Уругвай, Люксембург и Турция. У нас разликата между София и селата е 146 т. при 36 средна разлика за ОИСР. Резултатите по четене показват още, че българските ученици се справят най-зле с въпросите, при които се изисква да осмислят и оценят прочетеното, и не умеят да боравят с текстове, в които има включени графики и таблици. Между другото тази констатация неизменно се повтаря и при изводите от матурите и националните тестове за IV и VII клас.
И какво от това?
Какво направиха българските политици, учителите, директорите на училища и родителите през последните 5 години, за да се оттласнем от дъното на неграмотността? Безразборното харчене на милиони от еврофондовете, замаскирано под миловидната програма "За по-качествено образование" и безкрайното говорене по кръгли маси не доведе до конкретни резултати - липсва закон за училищното образование, а поради това липсват и нови учебни програми по всички предмети и за всички класове.
За последните 3 години - от последното изследване PISA, родното училище едва ли е подобрило резултатите си по забележителен начин. Напротив, пропастта между знанията и уменията на учениците, които завършват гимназиите, и изискванията на пазара на труда става все по-дълбока и се превръща в непреодолимо препятствие. В последните 5 години две правителства - на тройната коалиция и на ГЕРБ, успешно пропиляха всички шансове да предприемат генерална промяна на сектора.
Въпросът е какво ще направи новият министър при представянето на новите резултати от PISA? Ще обвини предшествениците си или ще се заеме с реформата. А докладът завършва така: "Така че, ако питате защо трябва да се вълнуваме от резултатите от PISA, си помислете за бъдещето на детето си, за вашето собствено представяне в училище или в работата, както и за възможността на вашата държава да се конкурира в условията на глобализирана икономика. Ето затова трябва да се вълнувате".
