Кога ще признаем, че сме били мерзавци...*

Джон Галиано е сред най-талантливите и ценени съвременни моделиери, което обаче по никакъв начин не му помогна да остане в престижната модна къща "Диор". Защото колкото и да е талантлив един човек, в условията на правова държава и гражданско общество везните винаги натежават на страната на морала и закона. Галиано е "голяма работа", но въпреки всичко ще трябва да отговаря пред съда за проявени симпатии към нацизма и антисемитски обиди.

Гледам ги французите и не мога да им се начудя! Изкарали са някакви си има-няма 5 години под немска окупация и с тоталитарния режим на маршал Петен, а сега - при всяко напомняне за тази особено безславна част от историята им, скачат като ощипани стари моми, пращат полиция, прокурори, вестниците публикуват на първа страница крещящи заглавия за опасения от потенциална девиантност на обществото и прочие истерии. С други думи казано, французите се страхуват.

Не, не става дума за обикновената мнителност към отделни прояви на расизъм или ксенофобия, каквито винаги е имало и ще има във всички общества, ами за страх от антихуманната норма на тоталитаризма, в която човек губи човешкия си облик.

А когато към страха прибавим и срама от извършените през тоталитарните години престъпления срещу човечеството (въпреки че страната им се смята за "победителка", французите никак дори не си правят илюзиите, че са "спечелили" войната срещу нацистка Германия), разбираме защо унижението от това противоестествено състояние на обществото продължава и до днес да представлява основната заплаха за републиката.

Освен Галиано ще ви дам и друг пример за жертва в името на демокрацията и републиканските принципи. Луи-Фердинан Селин е най-превежданият и продаван френски автор за миналия век след Марсел Пруст. Поради нещастна любов с американска еврейка обаче става привърженик на антисемитизма и през Втората световна война участва активно в антисемитската пропаганда, заради което следвоенна Франция се отрича от него. Въпреки че произведенията му се изучават в училище, Селин умира в мизерия и тотално забвение.

Така французите зачеркват един голям автор... (Представете си колко категорични биха били спрямо разните... от рода на Антон Дончев или Любомир Левчев.)

В заключение ще кажа само, че тази година министърът на културата Фредерик Митеран отмени честванията по повод 50-ата годишнина от смъртта на Селин.

Та, чудя им се на французите и си казвам, че ние с нашите 45 години тоталитаризъм сме си много добре, даже очень хорошо! Продължаваме да си хрантутим членовете и членките на Съюзите на писатели, художници и прочие партийни галеничета, да пляскаме в ритъм със соцестрадата на Лили Иванова, а по-паметливите от нас с удоволствие си спомнят колко стотинки струваше сиренето при бай Тошо, както и цените на хляб "Добруджа" и картата за почивка на море...

И така стигаме до следващото заключение - именно отношението към морала и закона, към обществото и историята направи така, че едни страни от бившия соцлагер успяха да израснат и еволюират в европейската посока, а други - разбирай нашата многострадална родина - преджапаха смело Босфора и заложиха на ориенталската романтика и форма на държавност.

Сега вече на никой не му пука за морала, закона или раздялата с тежкото тоталитарно минало. Никой не се притеснява от дискриминационни слова по отношение на чужденци, раси, религии, сексуалност, пол, възраст и т.н. И дори бих казал, че онзи, който открито обижда на педераст, възхвалява възродителния процес или разправя как е нанасял побой на непълнолетен, може съвсем спокойно да се озове начело на държавата.

Всъщност, другари, въпросът опира до цивилизационен избор, така че трябва смело да благодарим на тези, които решиха от наше име да се превърнем във вкаменелости. Защото ние си ги обичаме и търпим такива безмозъчни и безскрупулни, както и те нас също.

В крайна сметка всеки народ наистина си заслужава управниците, до които е дорасъл. Може би един ден ще ни стане ясно, че ще успеем да се отървем от тоталитаризма и ще направим държавата си годна за живеене едва тогава, когато целият ни народ признае от все сърце, че през всичките тези години сме били мерзавци и когато се отречем завинаги от всяко едно производно на комунистическото котило.

Дотогава ще кретаме все така в безвремие и нищета, а чужденците ще ни сочат с пръст и ще се забавляват на червените ни задници, подхвърляйки ни фъстъчки зад клетката на социалната ни изостаналост.

*Заглавието е на редакцията. Оригиналното е "Тоталитаризмът като висша мода".