Домът е мястото, където е сърцето. Там се храним, спим и отглеждаме децата си.
Домът е перфектната среда за много неща, но има едно нещо, за което определено не е подходящ - раждането.
За него има неща, наречени "болници" - и те са пълни с прекрасни хора, наречени "лекари"(поне в една идеална вселена - бел. ред.)
В началото на тази година две жени в България родиха у дома си, едната от тях - в кухнята...
На Запад е често срещана практика. А тази седмица във Великобритания избухна сензация заради материал на Кейти Уоруик, генерален секретар на британската Кралска колегия на акушерките.
Тя, изглежда, е била разгневена от доклад на медицинското издание Lancet, който подкрепя американски изследвания на повече от 500 000 раждания, според които домашното раждане може да удвои, или дори утрои, риска от смърт на бебето.
Защо е този гняв? - пита Лиз Фрейзър, майка на три деца и автор на книги за родителството.
Дори най-малкият съществуващ риск за бебето - или за мен, би бил повече от достатъчен да седна в колата си и да се насоча към местната акушеро-гинекологична болница в секундата, в която раждането започне.
Говорим за живота на двама души - и по съвпадение за живота на всички, които те познават - и аз ценя това повече от възможността за успокоителни домашни ефекти, като това да слушам любимия си диск, докато раждам...
Раждането не е точна наука
За мен всички, които го правят, са не само много безразсъдни, но и невероятни егоисти.
Освен че съм написала три книги за родителството, съм раждала три пъти. И никога и през ум не ми е минавало да родя бебето си на килима от Ikea - дори и като млада, здрава жена в добра форма.
За първи път имах дете на 23, а другите две се родиха, когато бях на 25 и 28. Бях в много ниска рискова категория и можех лесно да избера домашно раждане.
За щастие не го направих, защото две от моите "нискорискови" бременности се оказаха с повече усложнения, отколкото е предвиждал някой. Имах късмет, че бях в болница с достъпна - и незабавна, медицинска помощ, иначе бебетата ми щяха да са в голяма опасност.
Причината за това е много проста: раждането не е точна наука. То не е предсказуемо или контролируемо. Това е естествен, биологичен процес - и именно затова може да надхитри дори най-добрите планове на човек.
Да, дори тези, които организират партита, на които салфетките са в тон със завесите, или си резервират час при фризьор за 2015 г., могат да бъдат сварени неподготвени от раждане, което да тръгне в съвсем друга от планираната посока.
Ерата на маниакалния контрол
Това, което желаем, ни се представя като нещо по-важно от каквото и да е друго. Дори от какво може да има нужда нашето новородено. Това е ерата на маниакалния контрол. От кафето, което пием, до местата, на които отиваме - всичко трябва да бъде точно както го желаем.
Ако не е, си искаме парите обратно. Перфектността е наше право. Заслужаваме я.
Но що се отнася до майчинството, тази тенденция да упражняваме нашето "право" нещата да бъдат точно по начина, по който желаем - да разполагаме с всякакъв избор, който се полага на нашето прекрасно "аз" - е потенциално вредна както за нас, така и за нашите деца.
Забременяването вече е вписано в графика ни, за да става между работни конференции, а ражданията са записани в органайзера наравно с часовете при зъболекаря. В наши дни можем да избираме пола на нашето бебе, както и баща от каталог.
Каква ще е следващата стъпка? 28-дневна гаранция, в случай, че детето не бъде точно както сме си го представяли?
Да усмирим малко „аз"-а
Да станеш родител е най-голямата саможертва, която правим някога - ако го правим както трябва. Това е моментът, в който израстваме като хора, давайки част от нашия живот на друг.
Мигът, в който поставяме нуждите и желанията на нашето дете над нашите собствени.
Жизненоважно е за майките, разбира се, да запазят чувство за своето аз, да продължават да удовлетворяват своите потребности и да учат децата си, че те са най-важните в цялата Вселена.
Но що се отнася до раждането на дете, твърдо вярвам, че ние трябва да оставим нашите концентрирани предимно върху нас желания настрана. И да бъдем на най-сигурното възможно място - просто в случай че нещата неочаквано тръгнат не както трябва.
Думата "неочаквано" е ключова
Всички бременни жени са насърчавани от акушерката да правят план на раждането. Добре, ама първият ми план за раждането въобще не включваше да прекарам в родилното 37 часа и дъщеря ми да бъде вадена с вендуза.
Нито пък съм планирала сърдечният ритъм на сина ми да спадне до почти нулев - за достатъчно дълго време, за да се обади акушерката за спешна помощ и да накара консултант да дотича в родилното, за да изпуснат водите и да облекчат налягането около бебето. Определено не съм го планирала.
Раждането е непредсказуемо и затова му е присъщо да бъде рисково. Казват, че е право на жената да избере къде да роди, и в някакъв смисъл е така.
Но това не е като да избираш къде да си направиш фотоепилация - това е решение, от което зависи дали ти и бебето ще ще оцелеете, ако нещо при раждането се обърка.
И това "ако" е много важно. Помислете за това. Езикът, използван в този спор, е изключително емоционален и важен.
За кого са неудобни болниците?
Тези, които защитават раждането у дома, говорят за това като за "положителен" избор. Определят отиването в болница като "неприятно". Болниците според тях са "неудобни".
За кого? За майката, не за бебето.
Да, не харесвам луминесцентното осветление, миризмата на лекарства и това да не мога да си пия чая от любимата чаша, както не го харесва и всяка друга жена, която се опитва да извади нов човек от тялото си.
Но тези неудобства изглеждат срамно незначителни в сравнение с това колко важно е да имаш безопасно и здраво раждане - дори ако рискът е минимален.
И поне ако отида в болницата навреме, знам, че няма вероятност да се завтека натам спешно, излагайки на риск живота на моето бебе.
Някои от раждащите у дома казват, че медицинската професия кара бременността да звучи като "болест". Глупости. Всеки акушер не иска нищо повече от това всяко раждане да е успешно и здраво.
Другият егоистичен аспект на домашното раждане е, че е необходима напълно обучена акушерка, която да излезе от болницата и да осигури на една жена несподелено с никой друг внимание за времето на нейното раждане, което може да трае 24 часа или дори много повече.
Колко далеч трябва да стигат правата на раждащите в домашни условия?
Уебсайтовете, които подкрепят домашното раждане, включително National Childbirth Trust, настойчиво насърчават жените "да отстояват позицията си", ако местните власти откажат искане за домашно раждане.
Изобщо не се споменава за всички други жени в болницата, които може да имат нужда от грижите на акушерката през това време. Мисли се само за правото на жената да избере да роди там, където желае.
Ако трябва да се възползвам от медицински услуги у дома, предпочитам там да ми лекуват зъбите. Би било много по-отпускащо и по-малко стресиращо - трябва ли тогава да ми осигурят зъболекар, който да дойде в къщи да ми направи пломба? Не.
